Нарочно избрах това заглавие на доста
обемният ми обзор за почти изминалата година и очакването за предстоящата, а
може и настъпилата, в зависимост кога го завърша и публикувам. Естествено, ще
стане въпрос главно за музика и много малко за нещо друго от силно субективна
гледна точка. Така че не искам някой да се обижда, да приеме някои от писанията
навътре, а и понякога нещата трябва да се кажат с насмешка, за да бъдат приемани
по-леко. Та да започвам, първо е на ред обзора в плюсове и минуси за 2013 г..
важно е да уточня, че няма да пиша имената на албумите, защото ще отнеме място
и време, а и на когото му е толкова интересно, може да се разрови и да види/чуе какво
са сторили тази години следните плюсове/минуси:
ПЛЮС
(+):
+ Leprous – един от албумите на годините. Определено
звученето им е „пораснало”, ако мога да се изразя така. Ако всичкият прогресив
звучеше така, досега да съм плюл на намазаните с киреч и въглища мои любимци.
Всъщност и те, и Leprous са от Норвегия,
така и в двата случая съм победител!!!;
+ Carcass - другият албум на годината. Върховно завръщане,
убийствен албум. А за неналичието на корицата на Про-рок…по-късно. Обширно мнение
за албума може да намериш в този блог. Забравих да кажа, единствената дет
група, която си заслужава за мен.;
+ Watain – признавам, не ми
бяха най-големите любимци преди
тазгодишния си албум, не станаха и след него, но просто това е тяхната година.
Не мога да скрия, че Erik повече го кара
на приказки и ако беше в началото на 90-те, никой нямаше да го забележи, когато
имаше действия, а не само приказки, но това си е изцяло мой проблем, а цялото
ми мнение за албума им може да прочетеш пак тук. А и предпочитам тях да гледам
по списанията, вместо нагли крадци от Metallica, които уж са
най-голямата група в света. Но и за този проблем ще стане въпрос по-късно;
+ Sarkom – много добър албум, колкото и да се
нарежда Норвегия, но от 90-те насам винаги най-добрият блек идва оттам.
Уважавам Швеция, не уважавам другите страни, пост-тъпаците, Украйна и всякакви
странности, незнайно защо бутани в блек категорията, но тази музика, дори и на
средно ниво, идваща от Норвегия е по-добра. ФАКТ;
+ Alice In Chains - не
обичам алтернатива, грънжда, Seattle и т.н., но
точно AIC са ми присърце. Отново в този блог можеш да прочетеш
размислите ми върху тях и творчество им през 2013 г.. Но по-важно е да спомена,
че държат ниво и качество на материала си, което е трудно постижимо, когато си
толкова голямо име.;
+ Chimaira - плюсът е само и
единствено, че продължиха напред, без да свалят качеството…много. Иначе, как да
го кажа, малко слушането беше един вид насила и едва ли не защото трябва.
Честно казано, леко ми е мъчно за тази групата, защото не просто бяха от
най-добрите, а бяха точно най-добрите. Жалко. „Бяха”. Цялостно мнение пак може
да прочетеш тук, ако ти се рови;
+ Koldbrann – още едно
завръщане от по-новите надежди на норвежкият блек. С позабавено темпо, нетрю
елементи и странни препратки към СССР и без corpse paint
или поне на фотосесиите за албума, а на живо цапаница. Всъщност можеха и
по-добре след толкова чакане, но предвид едно друго завръщане на сравнително
култова норвежка блек група след 8 години, това е добре и то много.;
+ Korn – след дъбстеп
(тупса-тупса) албума от 2011 г., тази година беше много важно да се види, дали
ще могат да задържат нивото. Допълнително очакване предизвикваше и завръщането
на Head. Справиха се, не мога да го отрека, звучат свежо и
най-вече адекватно за 2013г. Проблема е само, че малко неизпъкващо ми звучи новият
албум, но нека да дочакаме следващият за по-категорични изводи.;
+ Killswitch Engage –
много,
много добро завръщане. Върнах се някъде 2002 г.-2003г. когато за първи път си
слушах по-сериозно. Проблема обаче е, че сега сме 2013 г. и подобен албума/музика
няма да как привлече вниманието на хората, а и албума е прекалено дълъг и леко
еднакво звучащ. Но всъщност за мен няма значение, албума ми хареса и то много;
+ Red Fang –
като
няма Mastodon, търсят се заместители. Всъщност този
албум не прилича чак толкова много на споменатите бради, а някъде към средата и
след това има доста интересни и добре звучащи влияния от Alice in Chains, което определено е плюс и то голям.;
+ Satyricon – хаха, вероятно
те изненадах, предвид всичката критика, която отнесе албума. Да, темпото е
мнооооого забавено, на моменти заспало, но албума е добър. ФАКТ. От Fuel for Hatred е нямало
толкова интересна песен в техен албум, за Phoenix става
въпрос естествено. Има блек. ФАКТ (спорен, но факт). Но мен друго ме гложди,
дали най-после няма някой да ги покани да свирят тук, време е смятам.;
+ Sarke – след слабият си втори албум, звучащ
буквално заспало, тазгодишният определено е много добър, стабилен и
разнообразен или поне разнообразен като за тях.;
+ Stone Sour –
поредният
спорен албум сред моите плюсове, но за мен така трябва да звучи така нареченият
поп-метъл. Да, втората част е по-слаба, но Corey Taylor е
страхотен певач, а и музиката е добра.
МИНУС
(-):
-
Necrophobic – причините са няколко, като ще обърна
внимание главно върху
музикалните.
Просто няма как да направиш екстремен метъл албум дълъг почти 70 мин. Това е
самоубийство, колкото и да е добър материала. А в албума има наистина добри
песни. ОК, 4 години не са издавали неща и са създали много музика, а и без това
не се хвалят с често издаване на албуми, та да има феновете както да слушат
през това време. Добре, но нужно ли е толкова дълъг албум. Всъщност най ме е
яд, как тази година Watain грабнаха
вниманието на всичко и всички и то албум, който с по нищо не изпреварва този на
Necrophobic, а и за мен са много по-стойностна
група, която залага на качеството на музиката, а не говорене по медиите и
имидж. В случай израза „каквото си направиш сам, друг не може”, е напълно
точен. Като сложим и скандалите покрай пръкването на албума, нещата стават
много сериозни. Лично за мен насилието върху жени не е много по-ниско от
педофилията (поздрави на феновете на Lostprophets) и имат право
да изгонят Tobias Sidegard. Но някак ми остава горчив вкус, че
музика се развали от такива тъпотии. Дано групата намери сили и да продължи
напред с добра музика, защото по принцип, дори и с последният си албум, все още
няма слаб.;
-
A Pale Horse Named Death – 2011 г. издадоха
дебюта на година, мноооооого
добър.
Покрай него толкова хора зарибих по него, че преспокойно мога да кажа, че
повече фенове от София и околностите благодарение на мен ги слушат. ФАКТ. С големи надежди очаквах новия им
албум, а впоследствие получих някакво…нищо. И в първият имаше слаби песни, но
някак не изпъкваха от останалия добър материал. А тук дали има и 2 песни, които
си заслужат. Слабо, блудкаво, да не казвам по-силни думи.;
-
Martin Van Drunen –
Hail of Bullets добър албум изкараха, няма как да го
отрека,
но просто гласа на холандеца вече ми идва нанагорно. Всичките му групи звучат
по един и същ начин и ако до преди няколко години беше ОК, защото не се явяваше
на 6 месеца с нещо, сега вече дразни. Стигат ми всичките Devin-и и очилати Steven-овци,
та още един хиперактивен 40 годишен музикант, които 10 години никой не знаеше,
а и не искаше да знае. А и глупостите които изговори за блек метъл, също имат
вина за този минус. Добре, че няма участие в Gorefest,
че да развали всичкия холандски дет метъл.;
-
Pearl Jam – съществуването и почитането на тази
група е едно от най-безсмислените неща в музикалният свят. Благодарение на тази
група, Tom Warrior не е най-омразното ми нещо в света на
рок. Тотално ненужни!!!;
-
Burzum/Varg Vikernes – всъщност
тук минуса не е заради музиката, въпреки, че пак издаде нов албум, този път
ембиънт, но всъщност той беше добър албум и доста повече ми се понрави от
последните му два. Глупостта, която правят във Франция да го обвиняват в
някакви щуротии, е жив средновековен лов на вещици. Не стига, че са бахти
убитата държава…абе пълни глупости, няма какво да обяснявам повече. Varg е спорна личност, но тук всичко е жива спекулация,
предвид какви катуни от липсващи звена (извинявам се на всички
либерални/толерантни хорица за този израз, но нали всеки има право на мнение)
живеят в тази страна, точно с него да се занимават. А глупостта, че вече Ian Watkins е най-спорната личност в рок музиката
заедно в Varg, моля ви се…и пак поздрав за феновете на Lostprophets ;
-
Gehenna – не може да чакаш
албум 8 години и да издадеш нещо звучащо като отпреди 15 години и повече.
Атмосфера има в блек метъла и без да се влачиш, самите Gehenna го
доказаха няколко пъти именно през последните 15 години. Жалко, бяха едни от
най-интересни групи, поне за феновете незабучени в черно-белите обложки и
гадния звук;
-
Amorphis – имах
големи надежди за този албум, но в крайна сметка същата работа като преди. Тази
група няма нищо с това което аз я открих през 1999-2000 г. и то без да има
силна стилова разлика. Но нека ги оставям на фенките им, такива като мен вече
са ги отписали;
-
Ihsahn – ами слаб по мое
му албум направи. Може би заради реюниъна, реши да няма метъл или просто защото
винаги е напред. А и честно казано вече тези реюниъни, малко на друго ми бият,
не на фенство, не че бих отказал да ги гледам на живо;
-
Katatonia – преиздадоха
полуакустична версия на без това не особено динамичният си миналогодишен албум.
Хайде, не беше нужно, знам, че успеха в САЩ e примамващ,
но да не последват примера на Opeth, имат си свое
лице, не нужно да се правят на други;
-
Kvelertak – едно
от най-очакваните издания тази година, а всъщност беше един скучен шум. Жалко
за първият им много добър албум. Оттук нататък им пожелаван успех в САЩ.;
-
Soulfly/Sepultura – и
двете групи издадоха лично за мен добри албуми, а и за мен Sepultura след Max
имат и то доста приятни песни. Но ми писна всичкото това надпреварване,
приказване, и то не само от страна на групите и феновете, а и медиите не
престават да въртят едни и същи неща. Почивка за всички, това пожелавам, групи,
фенове, медии.;
-
Про-рок – някой изненадан
ли е, хаха. Спирането на форума беше някакво много странно действие, което още
веднъж показа, че май в списанието двама човека „колят и бесят”. Изборът на корици
също го показа. Неналичието на Carcass и/или Watain и/или Satyricon там, a
на A7X и BMTH лично за мен
беше огромна грешка. Естествено, не мога да отрека, че списанието много се
разви, материалите са интересни, разнообразно е, дизайна е добре, което само ме
радва. Но отношението към определени групи и стилове вече е направо очевадно.
Тук веднага може някой да отвърне, че материалите в ъндърграунд рубриката се увеличават.
Това е така, но какво правим с екстремно звучащите групи, които уж не са в
ъндърграунда и заслужават много повече от разни крадци от Metallicа. И само недейте ми казвате, че всички
крадат от там, знаем се, моля ви (това е писано преди последният брой на
списанието за 2013г., така ако случайно някои от изброените групи бъде корица
на последният брой, ще се извиня);
-
НГС – Сам по себе си
факта, че пиша в този блог е огромен минус, а не говорим, че аз пиша най-сериозните неща, което означава, че работа
е много охлабена. Рядкото писане, супер различните теми, начина на писане
(граматично имам предвид), извинявайте колеги, ама сме един голям минус.
Всъщност за различните теми не съм прав, това е добре, ама другото. Но пък явно
сме инати и продължаваме. Така че колеги – дерзайте, минус и минус става плюс.
Наздраве!!!;
-
Metal Hammer – най-голямата
простотия на 2013 г. Абсурдно списание, как да го кажа по-точно, може би: от
пластмасови фенове за пластмасови фенове. Кухо писане, тъпи ревюта, които
най-странно претендират за обективност, супер изхвърляне. Да не говоря, че
реално списанието е почти 100 % рециклирана версия на оригинала, без почти нищо
наистина авторско. И не говоря така само защото съм фен на Про-рок, както си
личи и тях ги нареждам, но най-важното го няма в „Чука”, собственият образ.
Списанието, което не 5 лева, а 5 стотинки не струва.
-
Българските
проумотъри –
от година на година все по-безинтересни концерти за мен, а групите, които
наистина ме интересуват си обикалят като мухи без глави в района. Тук някой
може да каже, защо не си вдигнеш дупето и отидеш да ги видиш, и вероятно ще е
прав, но при наличието на работа със силно застъпена заетост в периода
февруари-ноември, няма как драги очилатковци. Друг е проблем, че всъщност май
групите реално не искат да идват тук, странно защо се мълчи, че 2010 г. Behemoth и Immotal отказват
да дойдат, защото не сме били привлекателни като дестинация за концерти. 2012
г. същото нещо стана и с Lamp of God, а и е важно да
се каже, че отказите за концерти идват преди проблеми в групите. Така че тук
ситуацията не е само от едната страна. Дано през 2014 г. да има нещо интересно
и да ме оправдаят двете страни.
2014
г. – очаквания
Голям
праз от това
Някои от
изброените имена на ниво предположение, че реално през 2014 г. ще издадат нещо,
други са реални или поне така може да се съди по думите на самите музиканти.
Има неща като примерно Dodheimsgard и Thorns, които всяка година ги пиша, предвид уж реални
факти, но в края година пак едно голямо нищо. Та да започвам:
-
Dimmu Borgir – едва ли съм изненадал някой с това име.
Тук не просто имам очаквания, а нещо огромно, тъй като за мен никога реално не
са издавали недобър албум. Макар че реално няма сигурен източник, който ясно да
казва, че са в студио и записват нещо, има наистина много слухове за това,
чат-пат някакви снимки от студио, обявиха хедлайнерско място в Inferno, а 2012 г. в youtube
цъфнаха две клипчета в които Shagrath свири много, много
интересни неща, които не подхождат за Chrome
Division,
а при предишните си албуми си имаше информация постоянно за това какво се
случва, но може от една страна това да е добре, да няма много шум около
ставащото в студиото. Но само време ще покаже дали съм прав да имам някакви
очаквания, пък и 4 години разлика между албуми вече ще са
много.;
-
Mayhem – трябваше още
тази година да издадат новият си албума, но се отложи за 2014 г.. Очакванията и
тук а големи, след неособено ставащият Ardo ad Chao (2007), а и Teloch е уникален
талант, който най-после трябва да вдигне на крака групата най-после, ако му
позволят всъщност.;
-
Arcturus – и
тук трябваше да има нов албум 2013 г., но явно остана за 2014 г.. Реално от
тази група нищо не може да се очаква от музикални естество, което е плюс, а и досега не са се дънили.;
-
Anathema – най-хранената
от мен група в света, но реално от 2012 г. насам има подновяване на интереса
към нея от моя страна. След концерта в Пловдив и акустичният такъв в София, а и
Weather System (2012), които беше първият им албум,
които ми хареса от 1999 г. насам, стана ми интересно какво ще направят сега. Но
и да се изложат за мен няма да проблем.;
-
Darkthrone – година
без нов Darkthrone и/или Napalm Death някак
губи цвета си. Та вече станаха 80-тарска хеви метъл група с по-гадно звучене,
сега не се очаква нещо по-различно, още по-малко връщане към блек метъла от
90-те. Най-малкото ще е интересно да се чуе.;
-
Opeth – след спорният Heritage (2011), тоталното опрогресяване и пагубното
приятелство със Steven Wilson, които ми е
толкова дразнещ, че сопа в гърба му е малко, и то не заради това което направи
с Opeth и Anathema, а просто
защото е дразнещ…но нека се върна към същината. Обещано бе в новият албум,
отново да има метъл и ревове, но ние ги знаем тези неща за „връщането” на някои
елементи. Ще почакаме, ще видим, на думи е лесно.;
-
Behemoth – ето
един албум, който беше точно казано, че ще излезе 2013г., даже дата имаше
обявена и изведнъж 6 месеца отлагане. Дано да е за добро, а и Nergal e наясно, че реално те, заедно с Dimmu Borgir са най-големите екстремни групи в Европа
е момента (за несъгласните с това мнение, приемам възражения, но моля ви се,
недей казвайте Watain). Добър албум,
даже не идеален и перфектен, а само добър, стига да запазят мястото си и да
газят наред, защото култа към тази група беше стана грандиозен, а едва ли Nergal ще направи грешката на Morbid Angel и Mayhem,
които след дълго чакане и връщане на култова личност да издадат нещо, без което
преспокойно можехме да минем.;
-
Mastodon – една
от малкото групи в днешното време със собствено звучене, което води до факта,
че всеки следващ техен албум се очаква с голям интерес. Определено мои много
големи любимци още от време, когато си слагаха към NWOAHM
и станали още по-големи такива с Crack the Skye
(2009).
The Hunter (2011) беше нужният албум, които да
издадат след този монумент. Едно от трите най-очаквани издания през 2014 г.,
заедно с Dimmu Borgir и…още едни по-отдолу. А и тук все още
няма дънене, но ще видим.;
-
Septicflesh – ако
наистина Dimmu Borgir издадат нов албум тази година, 2014 г.
ще бъде много благодатна за феновете на симфо екстремният метъл. Двата им
предходни албуми бяха идеални, комбинацията между симфо и ектремен метъл беше
идеално спазена без да има оливане в една от двете крайности. А и реално са
най-струваща си гръцка група, да ме извиняват Rotting Christ.;
-
Metallica – в
година, която (може би) ще издават Metallica
и Dimmu Borgir няма как да е слаба за мен. Просто
няма. Но Metallica са просто толкова големи, че каквото и
да направят, феновете и нефеновете ще имат какво да пощят по пейките в
следващите петилетки.;
-
Gorgoroth - тук нямам никакви очаквания, а и съм свикнал Infernus да не ме изненадва никога, особено пък
прекрасно. Но нека да излезе албума, да се чуе и тогава ще го нреждам.;
-
1349 – след
противоречивите си два албума, като Demonoir
(2010)
беше доста по-добър, сега вече ще е много интересно какво ще направят. Дали пак
ще се отдадат на експерименти, дали ще се върнат към звука от първите си три
албуми, които ги направиха име в блека или пък нещо посредата. И тук ще
почакаме, за да чуем, все пак са норвежци, всичко може да се очаква, в повечето
случаи добро, но веднъж стига опровергаване.;
-
Troll – Nagash направи
зашеметяващо завръщане през 2010 г., а и самата група не спира с концертите, а
какъв ще е резултата, дано скоро да научим.;
-
Paradise Lost – някои
от феновете взеха да недоволстват, че завръщането към корените взе да се
изтърква и реално са прави донякъде, но нали все пак това искахме, да слушаме
звука на старите Paradise. Силно се надявам
да направят нещо малко по-разчупено от звученето от последните 3 албума, но без
оливания и крайно завръщане в периода 1997-2002 г,. може да има част от него,
но за цвят. Всъщност, каквото и да направят, ще го чуя.
Това беше моят доста обширен материал,
включващ случилото се през 2013 г. и някакви бегли очаквания за 2014 г.
Естествено, вероятно има много други заглавия, които през 2014 г. ще се
очакват, но това са реално нещата, които вълнуват мен и ще чакам с интерес. Ако
някой от двамата човека, четящи този блог, се почувства обиден, няма да се
извинявам, това е мое писание, мои мисли, мнения и т.н., а и няма нужда да се
приемат (някои) от нещата толкова сериозно. Има далеч по-важни неща от новите
албуми на хора, които живеят на другия край на света, които не знаят за вашето
съществуване, а и не ги еня за мнението ви, бъдете сигурни. Пазете се,
отнасяйте се добре с близките,/семейството си или поне опитвайте се, че общо
взето в най-трудните мигове само те са ви опората, а че Gorgoroth издали тъп или мега як албум, минава и
заминава. Малко прекалено сериозно стана, но трябва от време на време да сме
такива, ама само от време на време. Всичко хубаво през предстоящата 2014 г.
Наздраве!!!
