Изкуствени хора : Michael Hussar ||

Всяка добра история има встъпление, предговор, интерлюдия, увод – избери си което искаш. Какво ще е въведението в историята на Hussar? „Нарисувах първата си картина, когато бях на шест, и не дадох почивка на четките си, докато не влязох в 20-те.“ Окей, вече имаме основополагащите години от живота на художника в едно изречение. Може би не точно най-изчерпателния отговор, но нека оставим мистър Hussar да ни води през собствения си лабиринт.

 В дъното на кладенеца

 „Завърших Art Center College of Design, след което започнах да преподавам в същия колеж. Тогава усещах, че имаше неща, които липсваха на обучението. Реших, че като току-що излязъл от същата тази система, ще мога лесно да коригирам слабите й места и да помогна на следващото поколение ученици. Начинанието ми се оказа много удовлетворяващо.“ Значи все пак няколкото години учителска кариера не са плод  на масовата липса на сериозна работа в сферите на изкуството, а доброволен избор...

 Честно казано, ако се водим по картините, лаконичните отговори и дори, ако искаш, по небрежния имидж на Hussar, едва ли бихме предположили, че такава особена и интровертна личност  би се навила да седне зад катедрата по своя воля. Но какво пък, и King ov Hell се е подвизавал на учителски пост, когато е успявал да си изчигърка шахматната дъска от лицето...  „Беше ми приятно да помагам на учениците, да наблюдавам прогреса им, как се развиват. Също като да посееш семе и то да израсте в нещо красиво пред очите ти.“

 Когато хобито се превърне в начин на живот

  Но тези златни времена са си отишли и Michael е започнал серия от уъркшопове в Америка и Европа. „Малко е напрегнато, защото имам само 3-4 дни, за да покажа някои идеи или да разкрия определени тънкости пред присъстващите. Въпреки всичко си прекарвам страхотно, а и имам възможността да пътувам.“ – А пътуванията са една от големите страсти на Hussar. Вместо да се превърне в стереотипния 150-килограмов оплешивяващ американец, заседнал в избушеното си кресло пред телевизора и лапащ лакомо мазни пържилки от KFC, нашият човек е решил да блокира елементарния светски живот (като за това свидетелства абсолютната липса на телевизор в дома му) и да посвети живота си на изкуството – както на създаването, така и на изучаването му.

„През последните години провеждам уъркшопове и в Европа. Посещаването на музеите на Стария континент винаги ми действа зареждащо. Понякога дори ги повтарям. Да, виждам абсолютно същите неща, но някак си под друг ъгъл. След това се връщам в студиото и канализирам вдъхновението си.“

И все пак, как изкуството е намерило начин да се вплете в живота на малкия Hussar? „ Баща ми беше типичният образ на неделния драскач. Като малък го гледах как рисува, а след това малко по малко започнах да се включвам в работата му. Бях на пет или шест години и успях да завърша поне 3 или 4 картини заедно с него. Следващият ми по-сериозен опит с изкуството беше в гимназията. Честно казано, никога не съм си представял, че ще направя кариера от хобито си. То беше просто... винаги е било приятно развлечение. След гимназията не знаех какво точно ще правя и затова се записах на кръжок по рисуване. Там попаднах на човек, инструктор, който беше минал през училище за изкуства в Лос Анджелис. Той беше силата, която ме избута към сериозно занимаване с рисуването. Приех съвета му и го последвах. Преместих се в Ел Ей, записах се в училище за изкуства и... ето ме сега. След толкова години...“ 

Да, след толкова години имаме един брилянтен художник, който не спира да дълбае към корените на човешката природа и може би най-грандиозното й творение. Но като оставим всички тези високопарни думи настрани, какво остава? „Обичам да пия кафе, когато се събудя. След това  обикновено се връщам пак в леглото за лека дрямка. Зависи, понякога дните просто се сливат един с друг, когато работя. Рисувам цяла нощ, след което лягам за кратко и пак се захващам. Когато работя, предпочитам да не накъсвам твърде процеса.  И все пак има нещо странно. Рисувам плътни осем часа, почивам известно време и когато се събудя, изобщо не помня докъде съм стигнал по картината. И така дните преминават в седмици, а те – в месеци. В това има нещо хубаво, но и не чак толкова...“ Дали лошата страна на този безкраен творчески цикъл не се състои в липсата на постоянни социални контакти? Michael невъзмутимо продължава разказа си „Това е просто моделът, по който съм свикнал да работя. Харесва ми това усещане, че целият свят спи, и аз мога да остана насаме със себе си и да се съсредоточа в работата си.“

Какво и откъде?

Що се отнася до категоризиране на творчеството си по жанр, Hussar се обръща към поовехтелия термин lowbrow. Днес близо до него стои етикетът pop surrealism, който се среща по-често при описването на картините на изкуствения ни човек.  Някои хора дори го асоциират с групата на символистите... „Не ми пука как го наричат, просто наистина не обръщам внимания на тези неща. Етикетите върху работата ми постоянно се менят и, честно казано, вече започнах да се отегчавам от това... Все пак, поп сюрреализмът ме устройва доволно.“ Окей, съгласяваме се покорно.

 Топлият тон и приветливият характер обаче се оказват само няколко от изненадите, които Hussar крие в ръкавите си. С цялата си нестандартност, той се оказва ревностен традиционалист. Естествено, с корени във възможно най-изчанчените традиции, но все пак. Така главни учители на Michael се оказват арт бунтари (за своето време) като Ян ван Ейк, Ханс Мемлинг,Йеронимус Бош, Джакопо Каручи  и  Питер Брьогел Стария.
„ Личи си, че в работата си черпя от традицията, и точно това беше намерението ми. Надявам се хората да забелязват някои елементи от стила на класическите, утвърдени художници, въпреки че, естествено, моите картини са на по-съвременна тематика. С гордост стоя „на раменете“ на класиците... и може би се опитвам да достигна нещо една идея по-високо от тях.“ Разбира се, в края на историята не се ли оказва винаги, че именно стремежът на ученика да надмине учителя си, ражда прогреса?

Ханс Мемлинг

Йеронимус Бош - A violent forcing of the frog

Ян Ван Ейк - Адам и Ева

Питер Брьогел - Седемте добродетели - Търпение

Джакопо Каручи

И като отворихме въпроса за тематиката на картините му, грехота би било да оставим Hussar да ни се изплъзне, без да хвърли малко светлина и в това поле. „Винаги основавам работата си на това, което е в главата ми. Картините ми – това съм просто аз. По-бързият вариант би бил да поддържам нормален дневник, но аз предпочитам да рисувам. Работата ми е опит да разплета една гъста поредица от стегнати възли. Възли, които предполагам, че всеки от нас има.Стремя се да разкрия нещо. Какво? Не знам, но се надявам някой ден да разбера. Всичко опира до себеопознаването. Или това, или пълното отчуждение. “

Инструменти и техника  

Както казва самият Hussar „Да чувстваш картината е всичко. А чувството започва от нейната повърхност.“ Тъй като обикновените платна му създават некомфортното усещане за рехавост, изкуственият ни човек предпочита да действа върху обработени с гипс платна, които сам изработва в студиото си. През годините е правил експерименти с пособията, които използва, и изводът му е категоричен – единствено качествените инструменти могат да дадат качествени резултати. „Винаги са ми били забавни учениците, които си купуват от най-евтините четки и очакват от това да излезе нещо хубаво. Няма как, трябва да инвестираш“-заключва скромно събеседникът ни. Самият той обожава четките с големи номера, като е фен на Hogs от естествен косъм. „Четките се изменят с времето... износват се. Има един такъв момент, когато все още минават за нови, но работата е оставила своите отпечатъци върху тях. Сякаш с рисуването всяка четка лека полека придобива самоличност. Ето такива четки обичам!“

Единствено скиците на Hussar са рисувани с молив – нещо различно от иначе задължителните за него маслени бои. При рисуването с последните има два подхода – palette mixing и surface mixing, което ще рече, че в първия случай подготвяш тоновете, които ще използваш, предварително върту палетата си, а във втория смесваш цветовете директно върху платното. Michael е на мнение, че няма художник, който да не ползва и двете техники в дадени моменти, но в повечето случаи прибягва до първата.  Любима негова техника е Alla Prima – „Бързо и мръсно!“ – подсмихва се художникът.

„Имам определен цялостен процес, но не и формула, по която да действам при рисуване. Нямам две рисунки, които да са започнати по един и същи начин. Може би единствената обвързваща нишка, която минава през картините ми, е, че винаги се движа от тъмните към светлите цветове; първо внасям цялостната атмосфера и чак след това се заигравам с детайлите.“

Картините на Michael са си откровено болни. Дали не ги създава на фона на също толкова болна музика? „Обичам Faith no More и Tool. Всъщност, всичко от Mike Patton или Maynard, Stone Temple Pilots… Manson ми върши работа.“ Значи, отговорът е долу-горе, с обосновано приближение; почти, но не точно. Оказва се, че Hussar се нуждае от музикален фон само в началото на работата си. „Когато се задълбая в картината, обикновено не работя в пълна тишина. Това е така, защото обичам да слушам мислите си, да ги оставям да се реят. Това е моментът, в който наистина се свързвам със самата рисунка и с живота си като цяло. Тогава и започвам да заформям следващата си идея.“

Част от домашното студио на Hussar

Какво се върти в главата на Hussar сега?

Снимка от пътуващото шоу, 2014

„Надявам се просто да продължа да правя това, което правя и сега. Работя здраво, за да избягам от галериите с техните изложби... Предпочитам да работя сам.“ Странно, повечето художници се блъскат именно за места в галериите?! „Преди години се забърках с галерия, която ме притискаше да рисувам по-малки картини заради по-ниската цена. А това рефлектира убийствено върху детайлите. Това вече е минало и сега пак съм свободен да рисувам върху големи платна.“ К-хъм, комерсиални гадове.
И все пак, да продължим нататък- „Би ми се искало да се занимавам повече със скулптуриране, най-вече заради работата в три измерения. Все още го обичам и дори имам няколко неща в кухнята, подготвени за следващото ми шоу. Опитвам се да вървя напред, да се развивам, да еволюирам. Най-вече да израсна и да изляза от границите на тази „поп сюрреализъм“-измишльотина. В това поле започнаха да се навъждат твърде много копирачи и леваци и просто искам да стоя максимално далеч от такива движения.“

Окуражителен финал от нетипичния учител

„На всеки начинаещ бих препоръчал да се учи от утвърдените класици. Просто черпете директно от самия извор на изкуството. Естествено, ще ви се наложи да вземате уроци, от това няма как да се избяга. Лошото е, че много млади художници се превъзнасят по неавторизирани творци, които рано или късно ще станат жертви на времето. Не се захласвайте по такива еднодневки, върнете се към корените, иначе рискувате да попаднете в капан, от който няма измъкване. Посещавайте музеи, изчитайте планини от книги. Не се страхувайте да правите нещата така, както са ги правили класиците – просто приведете четките си в работа и бъдете търпеливи. Всичко ще стане с времето. Знам, че пътят не е лесен, но със сигурност ще ви се отплати в последствие... ако сте решени.“ 

P.S. Някой ден ще се появи и финалната трета част на този тромав гигант. "Някой ден, но не сега"...