Започвам малко в
страни от темата, но е странно как фолклора на една държава на хиляди километри
от тук повече ми харесва и го чувствам по близък до себе си отколкото своя
роден. И не, не съм някакъв обезумял фен на всичко що е норвежко, огромен фен
съм на музиката, която излиза от там, но до там. Може би
факта се корени в това, как нашия фолклор беше принизен до някакво чалгарско
ниво, а това което уж трябва да минава за такъв вече е някакъв естраден вариант
от хора като Слави Трифонов (и за двете важи), но до тук спирам с темата,
защото има много какво да се каже, а това писание не е предназначено за това.
Няма какво
толкова да се обяснява, пуснете си този албум, това е честна музика необременена
от ежедневните проблеми и градската простотия. Много е далеч също и от онези
весели фолк групи, които основно пеят за мискинуване и пиене, т.е. пикник
музика така да го кажа. Да обяснявам кои са Ivar Bjornson и
Einar Selvik няма смисъл, в интернет има достатъчно
много информация. Тук много повече е заложено фолк звученето, отколкото блек
метъла. Не че няма и блек, но той е просто една малка част от цялостната
музикална картина, където още има и прогресив, пост-рок, ембиънт, но както
казах всичко е толкова еднородно, че е трудно да се определи стила на проекта.
Като музикална насоченост бих казал, че има малко от последните албуми на Enslaved, Warduna (макар че малко съм ги слушал), донякъде Solstafir, че дори и
малко Burzum, но от периода 2010-2012. Да отделям внимание на
отделени песни няма смисъл, самият албум, колкото повече тече във времето, т.е.
песен след песен, толкова по-добре звучи и влиза под кожата. Трябва да се
отбележи, че освен традиционните инструменти за рок/метъл и фолк, има и такива
които даже не мога да им кажа имената, които придават още по-голямо богатство
на цялостната атмосфера. Всъщност колко и да се опитвам да опиша с думи това
което е в албума, толкова бих би дал грешна представа за реалното звучене и
атмосфера. Понякога музика просто трябва пусне да се рее, а ти да се наслаждаш
и потапяш в нея и най-важното да допуснеш да потънеш в нея, без да даваш
важност на ежедневните грижи. За всичко друго има Urgehal ;)
P.S. Давам бонус към оценката заради обложката, Costin Chioreanu
е неземно талантлив…
Оценка: 9,5/10
