Моливът се движи плавно и уверено, легнал удобно в опитната
длан. Черният му графит разпаря белотата на листа и пред погледа ни започва да
изплува образ. С всеки следващ неумолим щрих от празнотата на небитието се
проявява все по-ясно разкривено лице, което би изпищяло цялото си същество, ако
не бе така изпито от мъчителна болест. Оживяващите очи се впиват в нас от
двуизмерния си затвор и ни карат да се чувстваме нищожни и безсилни, поради
невъзможността си да направим друго, освен да чувстваме болката им. За миг фин
цигарен дим изплува от раковата пръчица, затъкната между пръстите на свободната
ръка на художника, и измества фокуса на опиянения ни поглед върху себе си. Това
ни издърпва обратно в реалността, но съзнанието ни е безвъзвратно пленено от
света на графитеното лице и драпа панически обратно към него. 
Нашите трескави преходи между действителността и фикцията не
трогват непознатия творец. Студеният му поглед
продължава да следи строго играта на молива, а устните му са плътно
стиснати под побеляващата си космена покривка. Дали не задържат нещо, напиращо
да излезе иззад тях? Дори и да е така, тишината остава ненарушена. Тук, в
потъналото в сенки мазе, няма дори часовник, който да смути плътното беззвучие,
но ако имаше, то той би отмервал последните минути, задържащи слънцето зад
хоризонта. Загадъчният създател на лицето предусеща края на нощта и хвърля
догорелия фас на цигарата си. Ръката му насочва молива към целулозната
повърхност в едно последно бързо и добре премерено движение. Лек замах и делото
му е завършено. Непознатият ни домакин се обляга спокойно назад, а крайчето на
устата му трепва в лукава усмивка – на болезнено разкривеното лице от листа е
вдъхнат достатъчно живот, за да може то с лекота да разруши границата между
своя собствен свят и реалността.
Поредният кошмар е роден
и ти си в него. Добре дошъл в макабреното царство на Michael Hussar.
.jpg)
За разлика от много свои колеги, почти 50-годишният Michael Hussar остава
наистина непознат за своите почитатели. В официалната му уеб страница отсъства
раздел “Biography”, Уикипедия
почти няма с какво да допринесе, а малкото факти за личността, стояща зад
картини като широко известната „Daddy’s
girl”, с които разполагаме, се изравят с много настойчива и предимно
неблагодарна работа. Предвид и поразителната липса на интервюта, явно Hussar предпочита да държи
фокуса на заинтересованите върху творенията си. А това никак не е трудно.
Севернокалифорниецът не е случаен човек – зад дяволското
майсторство в гротеската стои образование в Art Center College of Design, Пасадена, под погледите на учители
като Judy Crook
(специалист по теория на цветовете) и Richard Bunkall. След това Hussar продължава престоя си в същото учебно заведение още
декада, но в позицията на преподавател.
Съдейки по творбите му, изкуственият ни човек може
преспокойно да бъде титулуван „гранд арогантен циник“ и не е изненада, че
тихият учителски живот не е точно неговата стъклена пантофка. Hussar държи в ръцете си силни карти
като талант, иновативност и опит и ги изиграва по възможно най-добрия за самия
себе си начин – приблизително продължава преподавателската си кариера, но под
формата на уъркшопове в Европа и САЩ, където разкрива пред присъстващите
тънкостите в портретното майсторство. Така си осигурява доходоносна работа,
съчетана с пътувания до нови места и срещи с интересни хора, предимно художници (Chet Zar) и татуисти (Murran Billy), а през
свободното си време се концентрира върху бълване на нови кошмари по
старошколски метод, с маслени бои върху платна, на които по-късно ще отделим малко повече внимание.
[P.S. Ако постът ти се струва недовършен, то има защо...]
