Буквално 20 години и две седмици от
излизането на De Mysteriis Dom Sathanas Mayhem изкарват 5-тия си студиен албум Esoteric Warfare. Предвид
състоянието на норвежката сцената в момента – Satyricon издадоха меко казано противоречив албум,
Emperor правят реюниън, Darkthrone нямат
нищо общо i блека от близо 10 години, Dimmu
Borgir
имат проблеми с лейбъла си и кога ще има нова музика от тях не се знае, Burzum издава все по-често и с все по-ниско
качество на музиката - и предвид всичко това, новият албум на Mayhem се очакваше с голям интерес. А дали чакането
си е заслужавало, нека сам всеки да прецени, което довежда и до моето мнение за
албума.
След неколкократно изслушване на албума
и реакции в началото тип „тези пак са направили скучна патардия” до последващи
такива като „абе бива”, та сега е време за крайната оценка. Определено Mayhem са създали напредничав албум, невписващ се в
определените рамки на блек метъла. За моя радост от хаоса на предишния им албум
Ordo ad Chao (2007) е останало малко. Също така и новият китарист на
групата (за мен най-талантливият за момента на сцената в Норвегия) - Teloch се е справил много добре, но остава леко
горчивият вкус, че останалите в групата не са му дали пълна свобода. Та албумът
звучи точно така, както трябва да звучи блек метълът - натоварващо, изстискващо
силите на слушателя, мрачно, носещо определено тъмно настроение, но всичко това
с хубав и разнообразен звук. Като минус може да посочи, че се продължава
тенденцията на накъсаност на музиката и на моменти леко дразнещата театралност
на Attila при вокалите. Hellhammer се
е доказал, така че при него съмнения за качеството няма. Но нека да пристъпя
към конкретни песни от албума.
Началното трио Watchers-PsyWar-Trinity e превъзходно встъпление, като последната
лично за мен е може би най-добрата песен, създавана от Mayhem от близо…20
години. И след първите няколко секунди на Pandaemon вече
си мислех, че групата може би е направила своя втори шедьовър, но се започна с
накъсването на темпото. Точно песента набира сила и се спира, което лично на
мен не ми се нрави много, но песента е добра. Общо взето от тук до последната песен Aion Suntella, за която ще стане въпрос по-късно,
албума върви в такава посока, мрачна атмосфера, странни шумове, чат-пат здрав
риф, като последната минута на Corpse of Care е притеснително
яка със своето масивно звучене. Леко странно впечатление прави Posthuman, която лично на мен ми прилича на записано
много добро изпълнение на Hellhammer, към което
впоследствие е добавен някой злобен риф и зъл вокал, но и с това се свиква. И така
се стига до Aion Suntella, която заедно с първите три песни са
най-добрите и заслужаващи да се чуят неща от албума.
Оценката за албума щеше да е с поне
единица по-ниска, но предвид слабата засега музикална година и предишния албум
на групата, това издание изпъква. Определено Mayhem са
направили интересен албум, трудно вписващ се в определени рамки. И като
завършек – определено Behemoth не са направили
албума на годината…
Оценка: 9/10
