Friday, May 30, 2014

Mayhem – Esoteric Warfare (2014)


Буквално 20 години и две седмици от излизането на De Mysteriis Dom Sathanas Mayhem изкарват 5-тия си студиен албум Esoteric Warfare. Предвид състоянието на норвежката сцената в момента – Satyricon издадоха меко казано противоречив албум, Emperor правят реюниън, Darkthrone нямат нищо общо i блека от близо 10 години, Dimmu Borgir имат проблеми с лейбъла си и кога ще има нова музика от тях не се знае, Burzum издава все по-често и с все по-ниско качество на музиката - и предвид всичко това, новият албум на Mayhem се очакваше с голям интерес. А дали чакането си е заслужавало, нека сам всеки да прецени, което довежда и до моето мнение за албума.
След неколкократно изслушване на албума и реакции в началото тип „тези пак са направили скучна патардия” до последващи такива като „абе бива”, та сега е време за крайната оценка. Определено Mayhem са създали напредничав албум, невписващ се в определените рамки на блек метъла. За моя радост от хаоса на предишния им албум Ordo ad Chao (2007) е останало малко. Също така и новият китарист на групата (за мен най-талантливият за момента на сцената в Норвегия) - Teloch се е справил много добре, но остава леко горчивият вкус, че останалите в групата не са му дали пълна свобода. Та албумът звучи точно така, както трябва да звучи блек метълът - натоварващо, изстискващо силите на слушателя, мрачно, носещо определено тъмно настроение, но всичко това с хубав и разнообразен звук. Като минус може да посочи, че се продължава тенденцията на накъсаност на музиката и на моменти леко дразнещата театралност на Attila при вокалите. Hellhammer се е доказал, така че при него съмнения за качеството няма. Но нека да пристъпя към конкретни песни от албума.
Началното трио Watchers-PsyWar-Trinity e превъзходно встъпление, като последната лично за мен е може би най-добрата песен, създавана от Mayhem от близо…20 години. И след първите няколко секунди на Pandaemon вече си мислех, че групата може би е направила своя втори шедьовър, но се започна с накъсването на темпото. Точно песента набира сила и се спира, което лично на мен не ми се нрави много, но песента е добра. Общо взето от тук до последната песен Aion Suntella, за която ще стане въпрос по-късно, албума върви в такава посока, мрачна атмосфера, странни шумове, чат-пат здрав риф, като последната минута на Corpse of Care е притеснително яка със своето масивно звучене. Леко странно впечатление прави Posthuman, която лично на мен ми прилича на записано много добро изпълнение на Hellhammer, към което впоследствие е добавен някой злобен риф и зъл вокал, но и с това се свиква. И така се стига до Aion Suntella, която заедно с първите три песни са най-добрите и заслужаващи да се чуят неща от албума.
Оценката за албума щеше да е с поне единица по-ниска, но предвид слабата засега музикална година и предишния албум на групата, това издание изпъква. Определено Mayhem са направили интересен албум, трудно вписващ се в определени рамки. И като завършек – определено Behemoth не са направили албума на годината…


Оценка: 9/10  

No comments:

Post a Comment