SepticFlesh – Titan (2014)

Огромно разочарование!!! Това бяха първите ми думи след изслушването на албума. Същите бяха и след второто, третото, четвъртото…всъщност не знам дали ще има и следващо такова. Очаквах този албум да не е просто сред най-добрите албуми на годината, а да е най-добрият, предвид великолепния (полу)шедьовър Communion (2008) и достойното му продължение  The Great Mass (2011). И като се сложи това, че съм огромен фен на съчетаването на симфонична музика и екстремен метъл, просто всичко показваше, че няма начин да се провалят. Да, ама не….Първо предварително излезлите песни леко ми звучаха скучно, но и в предишния албум имаше песни, които на първо слушане не впечетляваха, но след това постепенно ми се забиха в главата и нямаха излизане с месеци от там. Всъщност най-големият ми страх беше, че ще се превърнат в някакво подобие на Fleshgod Apocalypse, което за жалост се оказа така в някаква степен.

Всичко около албума е направено добре. Симфо елементите не вземат превес над метъла, както и обратното - джангърът не заглушава класическите инструменти и така те не се превръщат в някаква скъпа добавка към музиката. Звукът е чудесен, атмосферата на моменти е като на холивудски апокалиптичен филм, ревовете на Seth са все така на ниво и едни от най-добрите в стила, чистите вокали на Sotiris също са добре изпълнени, Fotis къса касите и барабаните, обаче няма нито една секунда, която да впечатли с нещо и да се запомни. Burn, Dogma и The First Immortal са едни от малкото моменти, в които нещо ти напомня какво направи тази група преди 3 и 6 години, но пак не може да се сравни с тях. И то даже не става въпрос за целите песни, а част от тях.
 А моментът в едноименната песен, в който патардията се превръща в хаотичен шум,  почти ме накара  да падна от стола от шок. И за жалост повечето песни оставят такова впечатление, а и общо взето се развиват по един и същи начин. Даже бих казал, че в моментите, когато симфоничните елементи са оставени встрани от музиката, са едни от малкото, които ти завръщат надеждата за нещо хубаво в този албум и след това пак се започва с какофонията от рифове и цигу-мигу (като фен на симфо-екстремния метъл, малко трудно ми беше да напиша точно това). Всъщност това се забелязваше още в предишния албум, където най-добрата песен – Rising, нямаше и грам симфо-елементи. Още по-лошото е, че изцяло симфо-версиите на някои от песните звучат не по-малко скучно от „албумните”, а нееднократно съм предпочитал тези версии, пред джангъра.

През последните години все повече ми се струва, че през 2003 г., когато Dimmu Borgir издадоха абсолютния шедьовър Death Cult Armageddon, отвориха кутията на Пандора и няколко година след това всичко се юрна да слага някакви симфо-елементи в музиката. И да, знам, че много преди тях са правили такава комбинация, но именно норвежците достигнаха абсолютния връх. И като се вземе предвид изключително слабата от към качествени албуми година, SepticFlesh лично за мен осъществиха брутален провал. Наясно съм, че негативни мнения за този албум почти няма да се срещнат и че много хора в края на годината ще го поставят в челото на класациите си, но вероятно ще сложат и с-нищо-не-впечатляващия-нов-Behemoth там, но това не пречи за мен това да е абсолютното разочарование на годината. И така средноаритметично оценката на албума е: 10 за замисъл, идеи и реализация и 2 за краен резултат, т.е.

Оценка: 6 (което пак е много)/10