Честно казано, няма какво много да се
каже за този албум. Ако досега не са ви харесали, този албум няма да промени
това особено, а ако сте фенове, едва ли ще ви разочароват. Не че групата са
направили същото като в The Hunter (2011). Всъщност
групата е направила абсолютно същото, както всеки път, а именно качествен и
разнообразен прогресив метъл. Така наречените
„хващащи мелодии” ги има в изобилие и още на второто слушане си припявате с
някой от четиримата. И тук е мястото да отбележа, че вокалите на Brann Dailor са още по-застъпени, което спомага музиката да стане
още по-хващаща - нещо, което се забелязва още от Crack the skye (2009) насам.
Прогресивът продължава да е с все така силно присъствие, даже на моменти малко не
ми идва на място, но това си е чисто мой проблем. Мелодиите, както вече казах,
ги има в изобилие, което прави музиката все така зарибяваща, всъщност направо
пристрастяваща, особено като за подобна група. Лично за мен е минус липсата на
песни като Blood and Thunder, The Wolf is Lost, Spectrelight и подобни кратки, енергични, настървени,
предразполагащи за куфеене/дивене и друг вид дейности. Но пък онази атмосфера,
която я има от 2009 г. насам, предразполагаща повече за наслаждаване тип „затворени
очи и телепортиране в друг свят”. И в края на албума идва почти 8 мин. слъдж
изненада Diamond in the witch house с вокалите на
редовния гост в албумите на групата Scott Kelly (Neurosis). Тази
песен определено ще се услади на феновете на първите им издания. Всъщност
слъджът не си е отишъл, мазните и лепкави рифове и полугадни вокали си ги има,
просто музиката на групата е комплекс от много и различни неща като 70-тарски
радиофоничен хардрок, прогресив, слъдж, че дори и 80-тарски траш и 90-тарски
алтернатив, а да не говоря за полу-грайнд елементите в първите издания. И всичко
това образува цялостното и уникално звучене на групата.
Всъщност албумът е с много лятно
настроение, приятен, ненатоварващ, бързо запомнящ се, но не и мазно звучащ. Ако
имате желание да чуете как трябва да звучи една актуална и уникална метъл
група, точно това е подходящият албум. Няма просто какво друго какво да се
каже, за пореден път Mastodon не изневериха
на качеството, всъщност по-точно е както винаги. А оценката не е най-високата
само заради една причина и тя се казва Crack the skye.
За там вече думите са излишни…
Оценка: 9/10
No comments:
Post a Comment