10 години NWOAHM

Преди няколко дни (бел. авт. - станаха месеци, докато се наканя да го публикувам) се замислих, че тази година се навършват 10 години от последната реално по-значима „вълна” в метъла. Естествено бях много изненадан как бързо минава времето и как групи, които са били символ на новото, модерното, свежото и т.н. в звученето на стила, днес се приемат като нещо ретро. След тази „вълна” има и други подобни – емота, всякакви пост-и, деткор/бийтдаун, модерен дет, дъбстеп, шуугейз и все такива изтъпанени неща, но реално нито една от тези не носеше нещо ново (или добре забравено старо) като NWOAHM (New Wave of American Heavy Metal). Но преди да пристъпя конкретно към нея, малко предистория на сцената преди събитията около 2004 г. Естествено очаквайте много от нещата да бъдат коментари от строго субективна моя гледна точка.

В началото на века сцената беше в леко странно положение. Кой какво иска да говори, 90-те години бяха най-доброто време за музиката, дори и слабите и дразнещи неща бяха яки по свое му, с изключение на бритпопа, но нека да не се отклонявам. След 90-те, в началото на XXI в. нео метълът изживяваше едновременно най-силните  и тотално изчерпаните си години. Постепенно голяма част от тази нео метъл вълна пое по собствено звучене, едните махнаха разните рапърски глупости и поеха в пост/гръндж посока, което си е не по-малко дразнещо. Други, след като видяха, че няма да продават пак стотици хиляди дискове и отминават хубавите времена за тях, изведнъж станаха метъли, пуснаха дълги коси (или поне по-малко рошави коси). Имаше и такива, които продължиха в този стил, и честно казано сега ми се струват доста по-приятни и интересни, от колкото преди 10-тина години. Имаше и групи-фурнаджийска лопата като…всъщност не като, а точно Machine Head. Драги читатели, не се залъгвайте по възхваляванията в Про-Рок, това е възможно най-комерсиалната група в метъла. Винаги, ама винаги са следвали модата, Robb Flynn през 80-те свири траш, в средата на 90-те беше яко да бъдеш „ърбан” (и да копираш безогледно Pantera и Sepultura), след това да бъдеш шарен, да имаш 100 л. гел по тиквата си, да рапираш, а след 2003 г. да бъдеш метъл..и да, в началото на новото десетилетие - да бъдеш олдскуул. В началото на века Machine Head бяха никои, бяха нищо, на никого не му пукаше за тях, дори щяха да се разпадат и за моя жалост изведнъж от нищото изкараха ”Through the Ashes of Empire” (2003) и пак станаха най-големите. Само да вметна, че албумът излиза почти половина година след “The Impossibility of Reason” на Chimaira, година и половина след “Alive or Just Breathing” на Killswitch Engage, така че хайде без определения, че били „лидерите на новия американски метъл”.

Като стана въпрос за влияние върху групите от NWOAHM, разнообразието е голямо. Естествено влиянията на Pantera и Slayer са най-чуваеми и големи, но трашът от 80-те също – Metallica, Megadeth, Antrax, Testament и т.н. Големите имена от 90-те също, Fear Factory и Sepultura. Тук е редно да вметна, че и Fear Factory се облажиха от тази вълна, след като се разпаднаха в началото на 2002 г., година и нещо след това се събраха и издадоха най-любимия ми техен албум “Archetype” (2004) и може би най-слабия им “Transgression” (2005). И Soulfly се облажиха, като от 2005 г. взеха да връщат все повече метъла в музиката си, за сметка на амазонската чалгия, макар че и „3” (2002) си имаше сериозно завръщане към по-твърдия звук. Devildriver на Дез Фафара (Coal Chamber) също набра скорост през тези времена, като ви препоръчвам да чуете “The Fury of Our Maker’s Hand” (2005). Но да се върна отново на групите, повлияли върху бандите от NWOAHM. Малко след избухването на вълната, групи, които бяха повлияли, станаха повлияни, като най-ясните примери са In Flames и Soilwork. Влиянието на други мелодет шведски групи като At The Gates и Dark Tranquillity, и не шведски като Carcass, също беше огромно. Хардкорът и метълкорът довършват облика на представата как звучеше тази вълна. Всъщност много от групите бяха определяни като метълкор, а и в някакъв смисъл беше поставено равенство върху метълкор и NWOAHM. В цялата тази манджа с грозде от стилове и групи, повлияли вълната, честно е да се спомене и нео метълът. В не малка част от групите има онази частица леснозарибяемост и леко мазни вокали, която толкова хора харесваха в нео метъла. Естествено, няма го дразнещото изкуствено звучене. И тук е времето да се спомене и Slipknot, група, която дълго време се водеше от журналистите и феновете като нео метъл, а всъщност в първите си два албума и най-вече в “Iowa” (2001) беше по-дет от In Flames и реално запали пламъка (брех, какви ги говоря) на възвръщането на по-метъл звученето. Много хора не я причисляват към вълната, но според мен, ако не беше тази група, самото развитие на вълната и достигането ѝ до повече хора, щеше да е доста по-трудно. А щом дори и Slayer взеха да звучат като тях, става ясно как са нещата реално. Както виждате, цялата тази смесица от 80-тарско традиционно хеви (Iron Maiden и Judas Priest са често цитирано влияние) и траш, 90-тарски груув и шведски мелодет, плюс щипка леко мазен нео метъл  и още по-малко индъстриъл, образува цялостното звучене на NWOAHM, като всяка от подправките при различните групи е в различно съотношение. Няма как и да се мине и без шведския и норвежкия блек от 90-те, но те бяха застъпени много малко и най-вече в групи като The Black Dahlia Murder и Bleeding Through.     

След тези изяснения, пояснения и подобни термини за състоянието на сцената и влиянието, което са имали групите, пристъпвам и към лично за мен най-важните албуми от тази вълна. Естествено някои от нещата извън контекста на времето трудно биха били разбрани, че са били част от тази вълна, но най-малкото носеха духа и идеите ѝ. Та стига с обясненията, а направо да започвам.

Chimaira – The Impossibility of Reason (2003) – Да се каже, че това е най-добрият албум от вълната, ще е неуважително към поне още 2-3 албума от същия период, но и едновременно няма да е грешно. Именно това е групата, която измисля абревиатурата на това течение, но и представят почти в цялост същността й. За разлика от някои от другите групи, тук няма да чуете влияние от шведския мелодет, но пък има немалки такива от Fear Factory, а в този албум и съвсем леки остатъци от нео метъла. Просто си пуснете този албум и се наслаждавайте, няма нужда от повече думи. След това – това е може би най-каръшката група, след този албум имат поне още 3, които са задължителни, а и другите са достатъчно добри. Смяна на лейбъли, напускане на музиканти, задълбаване в музикална посока, която беше ясно, че ще доведе до крах, рано или късно. Всъщност вече този крах е налице, след като тази година, след поредното напускане на почти цялата група, Mark Hunter се отказа…

Killswitch Engage – Alive or Just Breathing (2002) – през 2002 г. такова нещо като NWOAHM беше в главата на Chimaira може би, но когато чух този албум през същата година си помислих, че най-после американците взеха да правят наистина хубав нео метъл. Да, сега е смешно, но кой да ти знае тогава в какво ще се разрасне цялото това нещо. Та този албум е вторият задължителен, който трябва да чуеш, за да разбереш какво представлява това „животно”, за което пиша досега, Доста по-достъпни от Chimaira, най-вече заради вокалите, които след време започнаха се определят от журналистите като серенадни и хайде познайте от къде идва това определение? Да, точно от този албум, точно от една определена песен, която сами ще я откриете коя е. И да, това тогава беше определяно като метълкор, едновременно толкова точно, но и толкова заробващо и грешно. След това – до 2006 г. Killswitch бяха най-голямата група от всички тук, но и те като редица други се самозаровиха с албуми, които не бяха лоши, но…бяха самоцитати. Ако имате възможност чуйте последният им албум от миналата година, страшно морално остаряло звучи, но и толкова страшно хубав е. Може би се чудите, защо не споменавам другите им албум, при условие, че голяма част от драскачите определят The End…(2004), като най-добрият им? Нека така да го кажа, през 2002 г. едно нещо изчезна от групата и се върна след 10 години, през това време групата ми беше безинтересна без него. А и догодина ще издават нов албум, т.е. все още са живи и здраво свирят.

Shadows Fall – The War Within (2004) – третият най-добър за мен албум от вълната. Имам особено мнение за тази група, тъй като я слушам от 2001 г. (и благодарение на списание ХАОС, но това е друга история) и ми е специално любима. Този албум може би звучи най-класически от към 80-тарска гледна точка, от останалите албуми, за които ще пиша. Сола до дупка, класически (пак), но и едновременно с това и много хардкор в музиката и много малко шведски мелодет за цвят. Ако някои от албумите тук ти звучат прекалено по американски и кораджийски, този е правилния за теб, траш и хеви и то от доброто до дупка. След това – и тези се самозаровиха (вече има ли изненадани), но преди това издадоха един албум към голям лейбъл, в който малко смекчиха звученето, изгониха ги от там, след това издадоха страхотен албум, който звучеше като завръщане към корените, но вече беше късно да се връщат в играта на големите, което показа и последният им албум преди 2 години. И тази година се разпаднаха, както виждате историята се повтаря. Важно е да спомена, че от горепосочения албум са продадени над 200 хил. бройки…

Mastodon – Leviathan (2004) – ами да, през 2004 г. Mastodon се причисляваха към вълната, сега е странно това определение. Но и за това си има причини, под всичкия този слъдж, прогресив, че и гръндж и полуграйнд, има съществено влияние от Metallica и Slayer, каквото имат и много от останалите групи по това време. А и няма как Blood and Thunder при една подборка на най-добрите песни от този период, да не се окаже там. Тук прогресива все още не е толкова застъпен, здрави масивни рифове, мелодичните вокали също липсват почти напълно. Много различна от останалите група, затова и определянето ѝ като част от вълната от днешна гледна точка е неразбираемо, както и за Slipknot, но това е друга история. След това – ами след този албум, Mastodon станаха най-голямата и яка прогресив група, която не дразни, няма километрични сола и най-вече тотално ти влиза под кожата. Crack the skye (2009) е шедьовър. Колкото бързо бяха набутани от журналистите в тази вълна, толкова бързо те се махнаха от това определение. Но няма как през периода 2003 г.-2006 г. бяха част от общата картина

Lamb of God – Sacrament (2006) – тук някой би ревнал, че албумите 2003 г. и 2004 г. биха били много по-правилно да се посочат. Да, ама не, за мен това е най-добрият им албум, звучат най-добре и най-малко дразнят. Странно е, че групата претърпя абсолютен кръговрат в моите предпочитания, през 2004 г. ми бяха интересни, 2006 г. не такива, 2009 г. дразнещи, 2012 г. нетърпими, а днес отново ги трая. Тук влиянието от американската сцена е огромно, независимо коя, траш, дет, Pantera и др., грам влияние няма от Европа, което за много фенове беше добре дошло, но за мен дразнещо. Та този албум беше за мен върхът им, звучи стегнато, ударно и няма секунда скука. Ако се изключи моето мнение за тях, може би това е най-голямата група от вълната, която не промени звученето си крайно и издаваше стабилни албуми. След това – последното изречение преспокойно важи за след това. Следващите им два албума не бяха кой знае какво и по-скоро бяха резултат от инерцията предизвикана от предишните им 2-3, естествено тук е важно и да се спомене и един съдебен процес, който може да се определи като малоумен, но стига толкова, тук е важна музиката, не политическите простотии.

Unearth – The Oncoming Storm (2004) – скрития диамант от всички изброени албуми тук. Ако искаше да разберете как звучеше новият американския метъл през 2004 г., това е най-точния албум. Точния албум на точното място. Абе чуйте го, нямам какво повече да се обяснявам за него, не би трябвало да има класация за албумите от този период, а него да го няма. След това - …им загубих следите, 2006 г. албума звучеше добре, но след това… Е, сега имат нов албум, свиреха преди месец в София, което е показателно, че нещата идват в България след 10 години и дано, даже силно се надявам, най-после хората да проумеят, че живеем в XXI век и да спрат с 90-тарския алтернатив – FOAD за тях

The Black Dahliah Murder – Unhallowed (2003) – „ама тези какво правят тук” би казал някой и този някой определено е пропуснал нещо. Да, да се набута точно тази група в точно тази вълна е много, много странно и меко казано неправилно, НО вижте годината, вижте логото, вижте името на албума (асоциациите с Dissection далеч не само музикални), музиката е силно повлияна от дет метъл от 90-те и то от двете странни на океана, независимо дали става въпрос за Carcass, някой шведска блек/дет група или Cannibal Corpse. Това беше другото лице на новия американски метъл, далеч от Pantera и Slayer (от тях колко да е било далеч, но както и да е), от In Flames и Soilwork (но пък изобилие от At the Gates), да не говоря пък за Maiden и Judas. Ако обичате екстремното, то това е вашия албум. След това – много албуми, концерти, продажби, набутване отново в разни вълни, вълнички и тем подобни журналистически глупости. А и не се закопаха, както правят обикновено групите причислявани към това определение.

  

Trivium – Ascendancy (2005) – не ги обичам, така че не очаквайте добри думи от мен за тях, но от друга страна не може да се отрече, че макар и късно са една от най-стабилните групи от това течение, няма какво повече да говоря, за нещо, което не харесвам, макар че Ember to Inferno (2003) ми хареса, но тогава все още го нямаха последващия успех. След това – промяна след промяна, по-леки албуми, след това завръщане към по-твърдото звучене, после пак така, оцеляха за разлика от много други групи, които заслужава да спечелят от тази вълна, което е показателно, че не най-добрите печелят.

God Forbid – Gone Forever (2004) – отново мои „любимци”, но поне не дразнеха като предните. През 2004 г. бяха да ръба да станат най-големите с този албум, екстремното не беше много заложено в музиката им, затова и се хареса на толкова хора. Един от най-важните албуми, ако искаш да разбереш същината на NWOAHM. След това – за съжаление по-важното при тях стана точно на ръба, когато можеха да станат най-големите. Ако другите групи се самозаровиха, тези се самообезглавиха, от най-актуалните имена на сцената, минаха в 3-та глуха. И Chimaira и Shadows Fall направиха подобно нещо, но постепенно (с завидно постоянноство), с албума които бяха наистина много добри, а тези просто проиграха късмета си, тотален малшанс.

All That Remains – The Fall of Ideals (2006) – някои много би бил изненадан какво пък правят тези в топ 10 на най-добрите албуми от NWOAHM, че точно пък с този. Ами, може би ще са прави, албуми дори и когато излезе вече беше морално остарял като звучене, обаче съдържа абсолютно всичко което включваше вълната като звучене, от дет метъл до адски мазни мелодични вокали (това не го има чак толкова в останалите групи), а и пее бившия вокал на Shadows Fall, които беше и определян първоначално и като нов вокалист на Killswitch Engage, след напускането на онзи огромния негър, което си от значение. Чуйте го този албум, няма да е грешка, е, ще е грешка да го чуете преди гореизброените. След това – на кого му пука, група, която казва, че Европа е скучна и няма смисъл да свирят там, не заслужава да ѝ се обърне внимание след този албум. Тъпи американци, какво да се прави.

+ Бонус, още няколко все пак задължителни албуми, част от тази вълна:

As I lay dying – тук ми е трудно да определя, дали Frail Words Collapse или Shadows are Security, да посоча, но който да слушате от тях няма да е грешно. Група със завидно еднакво звучене във всеки свой албум, което не е непременно зле, но в един момент слушаш нещо, което си слушал преди 10 години, а тогава ти е било интересно, а сега даже те дразни, а и тези истории с поръчката за убийство, малко вече ми идват в много. Все пак обърнете им внимание.;

Devildriver – The Fury of Our Maker’s Hand (2005) – и за това е спорно, колко е точно да се слага тук, но това е определено албум, който си заслужава да се чуе и а и звучи на място във времето когато излезе. Не е сред топ 10 само защото има други работа, който трябва да се чуят преди него (не че All That Remains и Trivium си заслужават повече).;

Bleeding Through – The Truth (2006) – признавам си, като взеха да свирят полу блек метъл тогава доста повече ми харесваха. Но е важно да се спомене този албум, дали е точно да се определя към тази вълна е спорно за някои, но за мен си е абсолютно в реда. Някои биха го сложили и в топ 10, но чак толкова много да получат от мен за този албум…не.;

Atreyu – The Curse (2004) – абе вампири, очна линия, емо…идва ми прекалено, но искам, не искам, този албум си беше част от времето си. За разлика от мен ти му дай шанс, може и да ти хареса. През 2004 г. някои от другите изброени групи тук ми бяха доста по-интересни.

Throwdown – Vendetta (2005) – хардкор тук е в огромно дози, но и влиянието от Pantera не е в по-малко. Хардкор лицето на вълната и ако обичаш този стил, няма как да сгрешиш с този албум. А това, че после се самозаколиха едва ли ще изненада някой (нещо като нов албум на As I Lay Dying).

И като край само ще вметна, че групи като Superjoint Ritual, A7X, Bullet for my Vallentine и такива подобни също бяха бутани в тази категория, че и някои от бъдещите деткор „звезди”. Сами виждате колко е разнопосочна беше тази вълна и как включва групи, които от сегашна гледната точка е странно защо са определяни така, всъщност още тогава за някои беше така, но просто драскачите от списанията, нямаше къде да ги набутат. А за последиците и влиянието на NWOAHM нямам намерение да се спирам, щом още се говори за това нещо и е спомняно от хората, значи е било достатъчно съществено. Като един съвременник и свидетел на всичко тогава и изброено тук, мога да кажа категорично, че това беше последното истинско „явление” в тежката музика.