Ето, че и 2014 г.
наближава своя край, та по този повод, реших отново да си разчеша езика със
строго субективен поглед най-вече върху музикалната ситуация през почти
отминалата година. За някои може да е била добра, за други лоша, за трети - година като година, това си зависи от всеки. За мен досега е доста тегава и
странно напрегната, но нека да не мрънкам повече, защото, ако си от малцината прочели това мое писание, може
би вече си се убедил, че нещата по-хубави може да не станат, но по-зле винаги
има накъде. Но стига личностни простотии, да пристъпвам към хапването за това кой какво е направил през почти изминалата година:
Mastodon издадоха албума на година, къде просто защото
нямаха реална конкуренция, породено от това, че откакто слушам такава музика
(т.е. от над петнадесетина години, което пак не е чак такъв опит) няма
толкова слаба откъм добри албуми година, къде защото вече започнаха по инерция
да издават много добри албуми, което дано се запази и занапред. Та ако си
мислил, че 2013 г. с нищо не изпъква, то 2014 г. в някаква степен направо си е
вдлъбната. Покрай Mastodon трябва да се
отбележи и страничният проект на Troy Sanders Killer be Killed, които не бих
казал, че направиха нещо уникално, но наистина звучи добре. А и време е Max Cavalera малко да миряса, че взе вече да прилича
на онези хиперактивни чичовци, които май никой не обича.
При блек метъла
имаше не малко неща, които си заслужаваха да се чуят. 1349 направиха наистина много добро и стабилно завръщане,
като експериментите от предишните два албума вече (почти) липсват. Mayhem показаха, че чакането от 7 години си е заслужавало и
впечатлиха, макар че все едно я има дразнещата накъсаност от 2007 г.. За
съжаление дългоочакваните нови албуми на Khold, Dark Fortress и Vesania, не оправдаха
надеждите, не разочароваха, но и не впечатлиха. Докато новият Den Saakaldte беше много
приятна изненада. Но блек метъл албумът, който наистина си заслужава да чуете от
2014 г., е този на The Deathtrip, не е най-иновативното нещо, но определено
е от най-високо качество. Не знам колко е редно да се слага в тази категория,
но все пак трябва да се спомене и новият албум на Burzum. Вече тотално далеч от метъла, но все
така със скандали около себе си, Варг (или там както му беше новото френско
име) направи много приятен ембиънт албум, а като се вземе предвид, че след Belus албумите не впечатляваха, и това си е нещо.
Предвид това, че
дет метълът далеч не е най-слушаното нещо от мен, тази година премина в доста
изслушано от него. Не знам дали е най-добрият дет албум на годината, но
определено този на Misery Index е
абсолютно задължителен за изслушване. Най-важното, песните не писват, има
разнообразие, което те кара да си пускаш албума, а не просто да му направиш 2-3
протоколни изслушвания. Довчерашните деткор звезди Job For a Cowboy и Whitechapel тази година издадоха албуми, които
вече тотално ги отделят от това определение. И въпреки това Job…си заслужава повече да се чуе, макар и двата албума
да не преливат от песни, които се запомнят лесно, този на каубоите е
по-стойностният. Докато завръщането на другите големи звезди на новия дет Suicide Silence далеч не беше толкова впечатляващо, сякаш се дъни
едно и също, с все същите дразнещи вокали. Трябва да се спомене и албумът на Morbus Chron, които взеха да
звучат като 70-тарски извънземни свирещи олдскуул шведски дет, само заради
странността си заслужава да се чуе. И като стана въпрос за олдскуул, Bloodbath направи много
приятно завръщане с още по-приятното грухтене на изненадващия нов вокал – Ник
Холмс. Бе друго си е старата школа, задължителен албум. Vallenfyre на другия главен мозък в Paradise Lost Грег
Макинтош лично за мен направиха скучен албум, след като дебютът им беше повече
от интересен. И като заговорих за скука и разочарования, не мога да не спомена
и най-голямото ми разочарование тази година
- SepticFlesh. При една толкова
слаба и скучна откъм хубава музика година, те направиха лично за мен безкрайно
скучен албум. At the Gates вместо да
издадат нещо, което трябваше да изрине всичко и всичко, направиха протоколен
албум на завръщането. Явно миналогодишното завръщане на Carcass е било по-скоро
изключение, макар че тази година тяхното ЕР пак прави безсмислени 90% от дета. Трябва
да се спомене и поредният с нищо не изпъкващ Cannibal Corpse.
Отделен абзац
заслужават Behemoth. За мнозина това
беше тяхната година, издадоха най-силния си албум, скъсаха се от турнета,
Нергал е може би най-влиятелната личност в екстремната сцена. Но това е за
другите фенове. Не мога да отрека, че албумът е добър, но с нищо не изпъква на фона на поне два други техни. А скандалите в Русия бяха някакво безумие. При условие,
че по това време Полша и Русия не бяха в добри отношения, а и сатанизмът не е
гледан с добро око там (пък сега това, че всичко, което е малко по-странно, го
изкарват такова и го забраняват, няма какво да го коментирам), да правиш турне
е безумие и все едно си слагаш главата на дръвника. Но както и да е, 2014 г. ще
остане като годината на Behemoth. А и през 2015 г.
ще свирят в България, като концертът върви към разпродаден.
Ако гледаш
по-повърхностно на нещата в сцената и всичко досега изброено ти се е струвало
супер ъндърграунд, вероятно най-добрите албуми са теб са тези на Machine Head и Slipknot. Определено не
мога да се определя като фен на първите, даже последните години (всъщност
винаги са си били така) дразнят с прекаления си стремеж да бъдат модерни. Но
пък наистина новият им албум е добър, прекалено дълъг и с немалко простотии, но
си заслужава да се чуе. При Slipknot ситуацията е
малко по-специфична. След дълга пауза, включваща смърт, (уж) концерти в чест на
починалия им „брат”, странични проекти, напускане на друг от музикантите, било
то странно или направо изгонване, сега издадоха албум. Честно си признавам, повечето звучи като останали песни от предишните им два албума, които не впечатляват
особено. Но пък какво, вече казах, в една толкова слаба година, това си е
изпъкващ албум, който или го харесваш или му сипваш. Аз съм по-скоро към
първото.
Внимание трябва
да се обърне и на групите, които преспокойно може да бъдат причислени към
графата „Групи, които трябваше да си сменят името”, т.е. Opeth, Anathema и In Flames. Първи са Opeth. Вече
е ясно, че метъл трудно ще се чуе от тях, още по-малко дет. Всъщност
тазгодишният им албум е доста по-добре от този от 2011 г., даже има 2-3 песни,
които много ми харесаха. Но проблемът не е толкова в стила, не са се отдалечили
чак толкова от звученето си. Проблемът е, че групата все повече заприличва на
Микаел Акерфелд проджект, а не на група. При In Flames нещата
вече съвсем се изясниха, мелодет от тях повече – не, по-скоро някакъв модерен
мазен алтернативен метъл/рок. С изключение на 2 песни, които не знам дали
наистина са добри или просто защото другите песни от албума са зле, те изпъкват
в по-малката си „злена”. Всъщност периодът 2000 г. – 2006 г. ми е любимият за тази година, така че
промяната в звученето им не ми пречи, но преднамереният комерсиализъм вече
нагарча. Anathema вече нямат нищо общо с 90-тарския си
образ, даже не с ранно, а с късно. В последния им албум няма и 1 минута, която
да бъде запомнена, някаква…никаква музика. Всяка от тези групи се промени с
времето, порасна, откъсна се от наивното (за тях) звучене и въпреки това
издаваше добри албуми, но в един момент прекалиха. А и заядливите коментари към
старите фенове вече взеха да нагарчат, все пак ако не бяха те, нито една от
тези групи нямаше да стане нещо повече от гаражна група с по един албума и
10000 ер-та/демота и т.н.
На
разочарованите от Anathema и Opeth препоръчвам да чуят новия Novembers Doom. Не е по-добър от предния им албум, но е достатъчно
такъв да се нареди сред силните за тази година. Но най-добрият дет/дуум албум
за тази година е този на Doom:VS. Малко време
отделям на този стил за съжаление, но този албум си струва всяка секунда и
най-важното, не писва.
Внимание
заслужават и трудно вписващите се в стилови граници Primordial и
Solstafir.
Първите с тяхното звучене все така непримиримо към модерното общество и
религия, а вторите с…тук е трудно за обяснение, наистина с прости думи няма как
да се опише. Но и двата албума си заслужават.
Triptykon издадоха нов
албум, че и корица на Про-Рок намазаха. Огромен минус. Neurotech, които, или по-точно който, беше едно от
интересните неща през последните няколко години, направи с нищо не впечатляващ
албум, а имах огромни надежди.
Chimaira и Shadows Fall, които бяха
двете най-стойностни групи от цялата NWOAHM, се разпаднаха.
Неизненадващо, но все пак гадно. Unearth направиха концерт в България 10 години
след най-силния си период, което още веднъж доказва колко сме актуални. Но 10
години след избухването на тази вълна, видяха се кои са победителите,
загубилите и никой не прокопсалите.
Строежа беше затворил – всеобща радост, но само
за 2 месеца. Всеобща скръб, чалготека, в която ходят хора, които мислят, че са
алтернативни и инакомислещи, а всъщност са излезли като по калъп. Жалко,
наистина…
И тази година
продължи „реюниън треската”. Всякакви турнета, турненца, специални концерти,
събирания и тем подобни, отбелязващи някакви юбилеи. От което става ясно, че
след 80-те и 90-те явно все по-трудно може да се даде музика на феновете, която
да остане като по-специална. А пък и може и самите фенове да се променили, да
са станали консуматори, неценящи музиката, които им се дава…
2015
г.
След разтягането
на локуми за нещата, направили ми впечатление през 2014 г., сега е ред на
очакванията към някои групи и предстоящите им (или може би не) албуми, както и
някоя друга лакардийка.
Marduk – януари месец ще
издават новия си албум, като между февруари и април ще правят европейско турне,
което като нищо може и мине през България. Очакванията към албума са високи, тъй
като този през 2012г., признавам, не ми хареса толкова. Но пък досега не са се
излагали, дано да продължат така;
Dimmu Borgir – тук работата
вече е сериозна. Никога досега не са се забавяли толкова с правенето на нов
албум, а и след толкова нееднозначно приет такъв. Огромен фен съм им, обаче ако
още малко се забавят, много, наистина много ще изгубят. Феновете си имат своето
търпение, което вече е на ръба. Дано догодина, ако пак пиша подобно нещо, да не
са в този списък, че лошо за тях;
Metallica – когато си
най-големият и 10 години да не издаваш, ти си непоклатим. Но въпреки това, няма
да е лошо да издадат нещо най-после, че голяма суша настана;
Paradise Lost – честно казано
мислех си, че след начесването на дет метъл миналото си в Vallenfyre и Bloodbath,
сега Ник Холмс, Грег Макинтош и останалите (които нищо не са си зачесвали),
предстоящият им албум ще звучи като от края на 90-те, обаче след като
казаха, че ще е по-мелодичен и някои неща ще носят…дет метъл звучене, останах
„Х”, но пък от друга страна има неща, които идеално се вписват в звученето им
през 98 г.. С голям интерес го очаквам, т.е. към пролетта ще стане ясно;
The Wretched End
– 2012
г. албумът беше чудесен, дано и този да е такъв, защото за разлика от Ihsahn, Samoth поне си държи на
метълизма и не се е излагал, пък и не изглежда абсурдно;
Borknagar – поредните, които
през 2012 г. направиха чудесен албум, а сега имам огромни очаквания. Пък и дори
и да се оакат, няма да ме разочароват за първи път, но все пак да не го правят;
(заб. в. посл. момент. - Vintersorg се
преби и в крайна сметка, може и да не се види албум тази година)
Moonspell – хайде още едни с
добър 2012-стки албум. Интересно ми е сега каква посока ще поемат, ще има ли
нещо ново в звученето, по-тежко, по-меко, по средата. Ще стане ясно март месец,
но каквото и да е, ще се слуша;
Enslaved - има ли вече смисъл да казвам от коя
година им беше предишният албум и колко е бил добър. Та, тук ще е интересно накъде ще се развият нещата. Но каквото и да направят, вече са далеко пред
другите;
Napalm Death – тук, ако има
някаква промяна в звученето, ще е изненадата на годината. Очаквам отново добър
грайнд с чат-пат изненади, а какви са те, януари ще разберем;
Blind Guardian –
единствената
хеви метъл група, която все още ме интересува, а и малко странно седи на фона
на всичко изброено досега. Очакванията ми са да не поемат пак към прогресив
насока, защото най-добре им се получават нещата, когато залагат на не толкова
музикалността, колкото на атмосфера. Както и да е, ще поживеем, ще видим;
Cradle of Filth
– нямам
никакви очаквания, всъщност това е от 2006 г. насам, но пък ако направят още
един с нищо не изпъкващ албум, ще ми станат тотално безразлични, което май няма
да е голяма загуба;
Katatonia – след като се
надеталяха в Bloodbath, едва ли ще направят нещо по-твърдо, но
поне се надявам да е нещо по-добро от 2012 г. (пак…но не за последно). Ще се
чака с интерес;
Fear Factory – лично за мен страхотен албум направиха…2012 г.,
наистина много ми хареса и сега силно се надявам да не разочароват. Има надежда
все още за тях;
My Dying Bride –
превъзходен
албум от…знаете коя година може би вече, една от малкото групи, която лично за
мен досега не е издавала нищо слабо. Дано тази тенденция продължи, а и
китаристът от 90-те им се завърна, така че чакането няма да е малко;
Leprous – не мога да опиша
колко добър беше миналогодишният им албум, само и единствено пръкването на
новия Carcass беше причина да не е на албум на 2013г.
Както сами разбирате, големи очаквания имам;
God Seed – малко хора
харесаха албума им от 2012 г. (направо вземи изслушай 2012
какво се е издавало, че последните две години са нищо пред нея), но пък на мен
ми хареса. Дано и предстоящият да носи същия дух и настроение, пък дали друг ще
го хареса, те да си мислят, от мен имат гарантирано фенство при тези фактори;
Nidingr – през…вече знаеш
кога, издадоха един от албумите на годината. Последните 2 години Teloch беше съсредоточен върху Mayhem, та сега нищо друго не остава, освен да се очаква още веднъж да направят един от албумите на годината. Всичко друго би било
неприятна изненада;
Норвежките „докога-ще-ги-чакам-да-издадат-нещо”
групи – т.е.
Troll, Dodheimsgard и Arcturus. Първите
направиха едно от най-сполучливите завръщания в блека, но през 2015 г. ще минат
5 години от това завръщане, а това е изнервящо за феновете. За DHG е трудно да се говори с каквито и да е точни дати,
но според Aldrahn през февруари 2015 г. ще бъде издаден
нов албум - нещо, което го слушаме от доста години насам, но пък а дано да стане.
Arcturus вече трета година правят нов албум и ако
наистина е толкова добър, колкото време се прави, че и чака, няма проблем да се
прави, но хайде малко по-активно, 10 години минаха все пак;
Концертите
– предвид
това, че засега са обявени немалко на брой концерти до юни, а и има слухове за още
толкова, очаквам 2015 г. да бъде много силна, което от своя страна в края на годината
ще доведе до това, че на иначе интересни и струващи да се видят групи, няма да бъдат
посетени достатъчно. Но пределено е ясно, че промоутърите ще разчитат на познати
имена, носещи гарантирана печалба, от което губят само феновете. Дано да не се оправдаят
тези мои очаквания…
Фестивалите – за разлика от концертите, където все
пак има някакво що-годе разнообразие, при фестивалите нещата стоят по два начина
– или само нови групи (много често нови за българския фен, но не и за останалия
свят) или вече утвърдени и/или на края на кариерата си повечето случаи бивши „звезди”.
Естествено, феновете на едните няма да отидат на фестивалите на другите, както и
обратното. Има и трети вид фенове, които просто ще теглят по една майна (може и повече)
и ще отидат в чужбина. Но общо взето нещата ще си останат по същия начин…И тук, за разлика от самостоятелните концерти, не очаквам нищо неочаквано и приятно изненадващо.
Това беше моят разбор
за 2014г и очакванията за 2015 г., както винаги многословен и почти нищо не казващ
ха-ха. Дано да ви е харесало (на малцината
прочели това), да сте научили нещо ново или там каквото ви е дошло на ум. Пожелавам
ви да имате една много хубава година (ако 2014 г. не е била такава) и/или поредната
такава (ако 2014 г. е била яка за вас) и запомнете, че няма смисъл да се ядосвате
за всичко и понякога само трябва търпение. Хайде до догодина, когато се надявам,
че ще продължа да ви тормозя с моите „приумици”…или пък не, знам ли…
No comments:
Post a Comment