След прочитането
на десетки ревюта по повод новия албум, които бяха излети сякаш по калъп и след
неколкократно изслушване от понеделник насам, първото нещо което мога да кажа
за албума е, че излезе в много неподходящо време. Жегите тази седмица въобще не
съответстваха на рифовете примерно в Unchain My Soul
и Beast Above Man, като втората
заедно с The Eternal
Eclipse са
ми личните фаворити. Но въпреки това мога да кажа, че албумът е много силен и
звучи масивно и феновете не биха били разочаровани. Да, може би това е
най-разнообразния им албум, като по-бавните и среднотемпови части заемат не
малка част от музиката, но това по никакъв начин не означава тотална смяна в
темпото и забавяне както се случи при едни Satyricon примерно,
макар че в този момент двете групи нямат абсолютно нищо общо. Странно, но все
още се намират хора, които да сравняват Dark Funeral и
Marduk и може би имат право, но това може да се случи само
при по-повърхностно слушане на албумите на двете групи. А и колкото и да
харесвам вторите, в последните си албуми редовно имат поне 2-3 песни, които
стоят излишно, докато при тези, които са обект на това писание това липсва,
което може би се дължи, че далеч по-рядко издават.
Смяната на Emperor Magus Caligula с Heljarmadr
е почти неразпознаваема и вторият се справя много добре с вокалите. А и няма
какво да се лъже, в последните два албума на групата, ако има някакви слаби
моменти това бяха именно вокалите на Caligula, които звучаха много...хилаво. За
барабаненето на Dominator няма
смисъл да се коментира, този човек е машина. Малко ми липсват онези леко
странни и леко мелодични включвания на втората китара както примерно в Attera Totus
Sanctus (2005), което по никакъв
начин не означава, че Lord Ahriman и Chaq Mol са изсвирили нещо ей-така. Лично на мен
ми направи впечатление, че може би има едно леко завръщане към звученето на
блека от втората половина на 90-те, което го приемам за плюс. А и традиционно
добрата обложка на Necrolord допълва това
усещане. Като цяло албумът звучи точно както за 2016 г., звука е добър, но не
прекалено модерен, но от друга страна има я и атмосферата от края на 90-те. А и
като вземат добрите албуми на Nordjevel,
Kvalvaag, Svartelder, сплита
на Drudkh/Hades Almighty, както и Dark Funeral,
добри неща се случват тази година в блек метъла.
Оценка: 8,5/10
