Три часа и някакви незначителни минути. Телефонната аларма атакува съня ми и огромна глуповата усмивка лежерно се разтяга на лицето ми. 15-ти февруари е и въпреки че организмът ми ме нарежда звучно до енто коляно, денят обещава да бъде пълна разбивация. Завличам си доволната физиономия в банята, тананикайки си някакви завъртяни бъртвежи, които трябва да минат за немската версия на The Call of the Mountains. "Гагеди валле мит оуснепржкжонжхгожтгхомт....." Нищо де, все някога ще дойде време за припев... Три! Иииии - "Де рууф во де баааргееее, хи-йооо, хи-йоооо...". След бърз (нищо, че по сметките в края на месеца не си личи) езически ритуал за отмиване на разните му там телесни нечистотии и благовония вече съм готова да щурмувам ЖП-гарата.
СооООоофияяяяЯЯяяяяя-я-я-а-а-а-А-а-рррргх!
Естествено, часовете до събитието на вечерта се стопиха като 16-годишна мацана на концерт на A7X и ето, че вече пъплим с компанията към Обетованата зала на Mixtape 5. Отдалече входът приличаше на човешки мравуняк и в ума ми светна червен неонов надпис с жълта удивителна - "Надежда всяка тука оставете, до гардероб безплатен вий не ще се доберете!" Така и стана.
Ти знаеш ли как се дивее на концерт, стискайки между краката си огромна безобразна топка плат a.k.a. палтото си? Е, аз знам. Не е яко. До такава степен не ми беше яко, че в един момент спря да ми пука и просто го захвърлих на сравнително безопасна територия под едната колона пред сцената. К'во да се прави.
 |
Дззззвер
(Dan Visconti) |
Общо взето Wind Rose се постараха да подгреят публиката с фолк-пауър творчески напъни. Не особено впечатляващи, но все пак си осъществиха нелошо функцията на апетайзъри. За мен от цялото им шоу най-ярки спомени оставиха:
а) малоумното име на баната;
б) прическата тип "къдрава гъба" на единия китарист;
в) потресаващо сексавият им барабанист. Може да дрънчат калпава музика, обаче този батко не спря да се вихри зад дръм сета, рискува да ми докара инфаркт, когато си съблече тениската, и като цяло зададе убийствен начален тон на купона.
Естествено, в края на вечерта се докопах до него за поздрав и за малко да му взема номера... Но явно Вселената не е предвидила любовта ни да просъществува. Oh well, shit happens, you know.
Skalmold също бяха атракция. При тях тук-таме имаше дори интригуващи изпълнения - примерно Miðgarðsormur и Narfi. Особено много внимание привлече единият китарист (от общо многото такива в тази шайка исландци), който оправдаваше до последната си фибра понятието "ирландската версия на James Hetfield". Разгледай снимки на групата и ще светнеш за какво става въпрос.
Тук вече публиката се раздвижи по-активно, поразмоши, дори заприпява на места. Като цяло купонът тръгна стремително нагоре, надъхвайки ни за срещата с Eluveitie.
В безупречно кратката пауза един симпатичен млад човек ме пусна да се вредя пред него и така от оградата ме делеше има-няма метър и половина. И докато си побъбрим с този добряк и още една мацка, набързо протрещя Shadow Moses на BMTH и ето, че настъпи моментът на ИСТИНАТА.
Тясната сцена изобщо не смути трепетната процесия на келтите под звуците на интрото към Origins. Eluveitie преминаха в бойна готовност и още преди да успея да изкрещя последните милилитри въздух от дробовете си, величествената King се разля от колоните и помете публиката. Еретичната магия заплете съзнанията на стотиците, изпълнили клуба до краен предел, и всички се понесохме в скокливи полутанци. Кристалният звук пренасяше всеки от богатата гама инструменти до сетивата и те пиршествуваха небивало.
Погледнеш наляво и виждаш леко стъписаната Nicole. Тя е новичка, проявяваш разбиране. Усмихваш се и бам - тя поглежда към теб и ти смигва. Естествено, после ще спориш с останалите от компанията към кого от вас е бил отправен жестът. От време на време в полезрението ти влиза и малкото момиче с огромен глас - Ana Murphy, която не можеше да бъде по-очарователна. А сетът им се лееше красиво, плавно и неусетно. В една от паузите бонбоненото гласче на Ana някак успя да се извиси над жадния рев на публиката, за да ни даде право на избор - да чуем The Call of the Mountains или De Ruef vo de Bärge. Публиката заложи на немската версия и, съответно, както стана 17 часа по-рано, дойде време за моето "гагеди валле паофхехфмишфх (...) DE RUEF VO DE BäRGE, хиии-йо, хии-йооо!"
Приятна изненада за много фенове се оказа Alesia, други полудяха при първите тонове на Kingdom come Undone и Quoth the Raven. Аз, от своя страна, бях предоволна, че шоуто беше в подкрепа на актуалния Origins и чух голяма част от личните си фаворити. Но явно радостта ми е била доооста споделена, тъй като Chrigel направо се счупи, като видя как си избухва цялата публика.
Песен след песен, малкият ни езически ритуал полетя към края си, а именно задължителния бис от Helvetios и Inis Mona. Клубът завря от екстаз. Всичко живо крещеше, скачаше и се раздаваше докрай. Е, с изключение на нисичката жена пред мен, но аз си вършеех и за двете ни (да, да, още ми е мъъъничко кофти за нея). Inis Mona прогърмя и завърши така очакваното събитие, оставяйки стотици светнали погледи вперени в малката сцена. Каквото имаше за раздаване се раздаде. И в двете посоки.
С обещания за скорошна среща келтите се оттеглиха за почивка.
Малко по малко и ние започнахме да се изнизваме от "микстейпа". А на изхода му ме чакаха три незаменими неща - моят барабанист <3, леко топла и все пак енергизираща Fanta и СВЕЖ ВЪЗДУХ.
Последва едно дълго тътрене на изнемощелите ни тела в търсене на отворен бар в неделна София. Прибрахме се към 3... или 4? Затворих очи около 5 сутринта, за да ме събудят два часа по-късно - трябваше да се връщам в изходната точка на мини пътешествието ми. Малко по-късно щях да се лутам из ЖП-гарата, да си сбъркам влака с този за Пловдив, да се усетя какви съм ги свършила в последната минута. В резултат щях да се натреса все пак в правилния влак, но в грешния вагон (ох, Герс....!), където щях да забера един студент, четящ Стивън Кинг, и да прекарам следващите часове в учене на крак и забавни разговори с него. Но това е друга история ;)
