Направо започвам
с това, че периода 2006 г.-2008 г. ми е най-любимият на Moonspell. С Memorial (2006) за
първи път ми направиха впечатление и ми харесаха няколко песни от него, след
това с Under Satanae (2007) ми станаха интересни и започнах да ги следя и да
слушам по-старите албуми, но с Night Eternal (2008) направо ме отвяха и за мен
винаги ще си остане най-силният им албум, а и като се вземе предвид чудесния им
концерт в София от 2009 г., още повече се засилва това мнение. Естествено, знаех
ги още от края на 90-те, покрай списание ХАОС, компилацията Beauty in Darkness и промяната на звученето им с Sin/Pecado (1998) и направо казвам, че този период не ми е
по вкуса, а Darkness and Hope (2001) е, как да го кажа…най нехаресваният албум, да не казвам нещо по-силно.
И след като прочетох техни интервюта и ревюта за новия им албум, в които се
казва че има завръщане към това звучене, очакванията ми се снижиха много. НО…
…но този албум
ме удари като мокър парцал. Признавам, обичам готик метъла и ми е известна
слабост, особено този от 90-те години, и този албум тотално запълни липсата на
това звучене. Да, няма я тежестта от предишните албуми, но атмосферата и
най-вече чувствителността, която
излъчва тази музика, няма как да разочароват. Няма да се разпростирам много в
обяснения за албума. Влиянието в звученето от Sisters of Mercy и
Paradise Lost от средата на 90-те се усеща много ясно,
но вместо да прави лошо впечатление, е точно обратното - обогатява и без това
разнообразното звучене на Moonspell. Определено по-силни
могат да се кажат, че са песните като Domina, Malignia и The Future is
Dark,
т.е. малко по-бавните и атмосферични, но силни впиващи се в съзнанието. Има и
хитово (като за тях) звучащи песни, като едноименната
и The Last of Us.
Лично за мен
засега това е най-добрият албум, излязъл през 2015 г, а като се има предвид
силните албуми на Enslaved, Napalm Death и Marduk, а и предстоят тези на Dodheimsgard, Arcturus, Paradise Lost и други мои любимци, очертава се
една много силна година, със силна конкуренция и подобен албум от страна на Moonspell е право в 10-ката. А и като се вземе
предвид това, че нееднократно споменаваните тук Paradise Lost най-вероятно
се завръщат към звученето от първите си албуми, такъв готик албум е най-малко
нужен. Като минус мога да отлича невероятно грозната обложката (или поне
няколко от вариантите ѝ), на моменти леко дразнещите ориенталски мотиви и
липсата на звученето от периода, за който писах в началото на това писание, но
всички това е строго субективно и най-вече лични терзания и за реална оценка
можете да сложите още една единица отгоре.
Оценка:
8,5/10
No comments:
Post a Comment