СооООоофияяяяЯЯяяяяя-я-я-а-а-а-А-а-рррргх!
Естествено, часовете до събитието на вечерта се стопиха като 16-годишна мацана на концерт на A7X и ето, че вече пъплим с компанията към Обетованата зала на Mixtape 5. Отдалече входът приличаше на човешки мравуняк и в ума ми светна червен неонов надпис с жълта удивителна - "Надежда всяка тука оставете, до гардероб безплатен вий не ще се доберете!" Така и стана.
Ти знаеш ли как се дивее на концерт, стискайки между краката си огромна безобразна топка плат a.k.a. палтото си? Е, аз знам. Не е яко. До такава степен не ми беше яко, че в един момент спря да ми пука и просто го захвърлих на сравнително безопасна територия под едната колона пред сцената. К'во да се прави.
 |
| Дззззвер (Dan Visconti) |
а) малоумното име на баната;
б) прическата тип "къдрава гъба" на единия китарист;
в) потресаващо сексавият им барабанист. Може да дрънчат калпава музика, обаче този батко не спря да се вихри зад дръм сета, рискува да ми докара инфаркт, когато си съблече тениската, и като цяло зададе убийствен начален тон на купона.
Естествено, в края на вечерта се докопах до него за поздрав и за малко да му взема номера... Но явно Вселената не е предвидила любовта ни да просъществува. Oh well, shit happens, you know.
Skalmold също бяха атракция. При тях тук-таме имаше дори интригуващи изпълнения - примерно Miðgarðsormur и Narfi. Особено много внимание привлече единият китарист (от общо многото такива в тази шайка исландци), който оправдаваше до последната си фибра понятието "ирландската версия на James Hetfield". Разгледай снимки на групата и ще светнеш за какво става въпрос.
Тук вече публиката се раздвижи по-активно, поразмоши, дори заприпява на места. Като цяло купонът тръгна стремително нагоре, надъхвайки ни за срещата с Eluveitie.
В безупречно кратката пауза един симпатичен млад човек ме пусна да се вредя пред него и така от оградата ме делеше има-няма метър и половина. И докато си побъбрим с този добряк и още една мацка, набързо протрещя Shadow Moses на BMTH и ето, че настъпи моментът на ИСТИНАТА.
Тясната сцена изобщо не смути трепетната процесия на келтите под звуците на интрото към Origins. Eluveitie преминаха в бойна готовност и още преди да успея да изкрещя последните милилитри въздух от дробовете си, величествената King се разля от колоните и помете публиката. Еретичната магия заплете съзнанията на стотиците, изпълнили клуба до краен предел, и всички се понесохме в скокливи полутанци. Кристалният звук пренасяше всеки от богатата гама инструменти до сетивата и те пиршествуваха небивало.
Погледнеш наляво и виждаш леко стъписаната Nicole. Тя е новичка, проявяваш разбиране. Усмихваш се и бам - тя поглежда към теб и ти смигва. Естествено, после ще спориш с останалите от компанията към кого от вас е бил отправен жестът. От време на време в полезрението ти влиза и малкото момиче с огромен глас - Ana Murphy, която не можеше да бъде по-очарователна. А сетът им се лееше красиво, плавно и неусетно. В една от паузите бонбоненото гласче на Ana някак успя да се извиси над жадния рев на публиката, за да ни даде право на избор - да чуем The Call of the Mountains или De Ruef vo de Bärge. Публиката заложи на немската версия и, съответно, както стана 17 часа по-рано, дойде време за моето "гагеди валле паофхехфмишфх (...) DE RUEF VO DE BäRGE, хиии-йо, хии-йооо!"
Приятна изненада за много фенове се оказа Alesia, други полудяха при първите тонове на Kingdom come Undone и Quoth the Raven. Аз, от своя страна, бях предоволна, че шоуто беше в подкрепа на актуалния Origins и чух голяма част от личните си фаворити. Но явно радостта ми е била доооста споделена, тъй като Chrigel направо се счупи, като видя как си избухва цялата публика.
Песен след песен, малкият ни езически ритуал полетя към края си, а именно задължителния бис от Helvetios и Inis Mona. Клубът завря от екстаз. Всичко живо крещеше, скачаше и се раздаваше докрай. Е, с изключение на нисичката жена пред мен, но аз си вършеех и за двете ни (да, да, още ми е мъъъничко кофти за нея). Inis Mona прогърмя и завърши така очакваното събитие, оставяйки стотици светнали погледи вперени в малката сцена. Каквото имаше за раздаване се раздаде. И в двете посоки.
С обещания за скорошна среща келтите се оттеглиха за почивка.
Малко по малко и ние започнахме да се изнизваме от "микстейпа". А на изхода му ме чакаха три незаменими неща - моят барабанист <3, леко топла и все пак енергизираща Fanta и СВЕЖ ВЪЗДУХ.
Последва едно дълго тътрене на изнемощелите ни тела в търсене на отворен бар в неделна София. Прибрахме се към 3... или 4? Затворих очи около 5 сутринта, за да ме събудят два часа по-късно - трябваше да се връщам в изходната точка на мини пътешествието ми. Малко по-късно щях да се лутам из ЖП-гарата, да си сбъркам влака с този за Пловдив, да се усетя какви съм ги свършила в последната минута. В резултат щях да се натреса все пак в правилния влак, но в грешния вагон (ох, Герс....!), където щях да забера един студент, четящ Стивън Кинг, и да прекарам следващите часове в учене на крак и забавни разговори с него. Но това е друга история ;)
No comments:
Post a Comment