Неизбежно е,
когато се говори за Fear Factory, да се не се
спомене колко голяма група бяха през 90-те. И въпреки че това ми е любимото
откъм музика (а и не само) десетилетие, и въпреки че тогава ми бяха детските и
прото „тийн” години, далеч не съм съгласен с твърдението, че Pantera, Biohazard и Machine Head
са били толкова интересни колкото тях, макар че не отричам по никакъв начин
качествата на тези групи…или поне на две от тях. Ърбън текстове за престъпност,
корупция и все подобни неща са по-скоро натоварващи, след като в ежедневието се
сблъскваш с такива неща. Далеч по-въздействащо е именно това, за което става
въпрос в текстовете на Fear Factory. Антиутопия,
властване на машините над хората и други такива футуристични елементи. Може
да звучи смешно, но въздействието идва от това, че реално именно такова може да е
бъдещето. Като се прибави и музиката, комбинацията става чудесна. И макар с
времето групата вече да не е това, което беше преди 15-20 години и да няма
същото влияние като преди, когато става въпрос за подобен вид индъстриъл метъл, винаги се сравнява с Fear Factory.
И именно това е
огромният минус на албума - всеки техен нов албум ще се сравнява с класиките им.
Макар че преди 10 години направиха почти невъзможното и с Archetype (2004) отново
се зашумя около тях, това беше албум, който без никакви проблеми стоеше до Demanufacture (1995), примерно (може би малко се
поизхвърлих), сега вече се усеща леко зацикляне. Албумът ми хареса, не е
натоварващ, едноименната и Regenerate са чудесни, а и
не само те, но просто го няма това въздействие, което да те накара да го
слушаш и след месец. Положителното в случая е, че групата поне не променя стила
си, а както знаем, в повече случаи това води към лош експеримент. дори и самите FF минаха през това с Transgression (2005).
А и
както да го погледнем, дори и един „ставащ, добър, но само толкова” албум на Fear Factory е доста по-добре от немалкото групи, опитващи да звучат по този начин и просто
издаващи клонинги.
Оценка: 7/10
No comments:
Post a Comment