Или иначе казано
идиотизма/кретенизма на българския фен в действие
Не знам как може
да се пише репортаж/наблюдение за някой концерт, след като по всякакъв начин
вниманието от ставащото на сцената се отклонява от простаци, дошли да развалят
удоволствието на хората около тях. И далеч не говоря само за
една определена постъпка в края на концерта, за която ще стане въпрос по- към
края на това писание, а цялостно държание на публиката. Точно тази публика,
която абсолютно си заслужава да гледа всяка година Sabaton, Helloween, WASP и даже да се радва, че свестни групи
като Paradise Lost и Amorphis идват
често. Точно тази публика, заради която норвежките (и не само) блек метъл групи
ще ни заобикалят и трябва да се ходи в чужбина да се гледат. Но всичко по реда
си.
Естествено вратите
на клуба бяха отворени със закъснение, но това не е изненадващо. Преди това пред
клуба имаше един вид блек метъл ревю, където всеки „трю” фен си показваше новия
елек, нашивките, льокаше евтина бира и се изживяваше като Юронимъс. След влизането
в Mixtape това продължи и се забелязваше, че изключително малко хора бяха дошли
на концерт на дългоочакван музикант/група, т.е. имаха онази искрица в очите,
която обикновено се вижда. Но както и да е, след показното представление на
феновете, The Revenge project започнаха точно в предварително
определения час. Не е тайна, че не съм най-големият почитател на българските групи и, честно казано, голяма част от тях дължат популярността си на подкрепата на
своите приятели, което за съжаление скрива колко са им реалните възможности (т.е. никакви). Но
точно на бургазлиите съм огромен фен и мога да кажа, че след близо 15 години те
са най-добрата българска група за мен. За съжаление имаха малко отделено време. Рядко имам възможността да ги гледам, но дори и
този половин час беше удоволствие за мен. Надъхано, технично и добро свирене,
добър звук, яка музика. Тази група заслужава да има повече възможности да свири
на голяма сцена. Краткият им сетлист беше сравнително разнообразен, имаше по нещо от всеки албум, като поне за моя приятна изненада изсвириха едноименната песен
от излезлия миналата година Figment Paradise.
Липсваше тоталният хит 1000 voices, но така или
иначе нямаше да се впише сред останалите по-бързи парчета от сета. Нямаше да се разсърдя, ако
имаше повече песни от първия албум като Sunrise is Black, A Destiny Forlorn или Unreal is my Trip,
но това са едни бели кахъри. Достойно и качествено подгряване.
Тук е времето да
кажа и няколко думи за самия клуб. Mixtape е в момента
перфектното място за концерти до 800 човека публика. Не се чувстваш като в
лисичарник, има достатъчно място, звукът е ок, така че всякакви критики за избор
на място за концерта са абсолютно излишни. Странно беше само, че докато на Revenge звукът беше много добър, на Abbath колкото повече минаваха песните, толкова повече се влошаваше, като дори не можах да разпозная, че са свирили Solarfall.
И така дойде
времето за главните действащи лица на вечерта Abbath.
Нарочно казвам лица, защото въпреки, че група носи името на този така весел
норк, там е и King, едно от най-разпознаваемите и важни лица в
норвежкия блек последните 15-тина години и лично за мен (и абсолютно обратното
на трютата) създал най-добрите албуми на Gorgoroth. Концертът започна без интрота, без встъпителни речи, без това-онова. Направо от раз с
първата песен от албума – То war. Да кажа, че King и Abbath не изглеждат величествено ще бъде лъжа. Всичко
беше добре, поне малко след Winter Bane, когато се
изсипа цялата простащина на българския фен. Откакто слушам метъл съм се
опитвал да оборя всеобщото твърдение, че метъл фенът е един пропаднал мизерник,
пияница и наркоман с тотално асоциално поведение. След този концерт за съжаление
няма как да не се съглася с това. И въпреки всичките писания, че на
концерта няма да се допускат лица във видимо нетрезво състояние, имаше не малко
такива. Едната половина се изживяваше, както вече казах, като Юронимъс, не се
мърдаше и гледаше с презрение ставащото на сцената,подсмихвайки се самодоволно,
другата половина, въпреки тениските/нашивките на Burzum и
Mayhem, където много ясно си пише „no core/no fun/no mosh”, направи
всичко възможно да се разграничи от трю вида си и това, което носи. От тук
нататък с много малко изключения, може би само на One by One,
където като никога нямаше никой да се бута, залива с бира, бие приятелката си (да,
и това го имаше, даже почти припадна момичето), ти плюе във врата (и такъв
индивид имаше), успях поне малко да се насладя на музиката. А сетлистът включваше
всички песни от „Abbath”, Warriors на I
и One by One, Tyrrants, Nebular Ravens Winter и така
неразпознаваемата Solarfall на Immortal. Публиката беше
може би между 500 и 600 човека, т.е. точно колкото да има място за всеки или
поне така трябваше да бъде, но верни трю фенове направиха всичко възможно това
да не стане. Живи и здрави да са и много евтина бира и дрога да имат. Такова нещо
като бис нямаше, може би минута оттегляне от сцената, а когато сe върна, Абат си
направи традиционните маймунджулъци. През целия концерт ги имаше, както и
техническите проблеми и почти оливането на King с
бира. Интересно беше, че за звука отговаряше Jamie Cavanagh от Anathema. Който
след концерта беше помолен нееднократно и крайно некултурно да даде сетлист от
сцената, след като нееднократно отказване и видимо неудовлетворение, че някой
му подвиква като на курва, част от подвикващите взеха да му викат „лайно за
какъв се мислиш, я дай веднага, както си ги пазиш за себе си” и други такива. Това
от видни български музиканти, свирещи блек, имащи приятели в медиите, които ги
подбутват, а те реално нищо не струват. Което довежда и до случая с изцепката в
края на концерта, пак от страна на виден български блекър музикант. Всичко това
се случи на метър от мен и много ясно видях, както този идиот, всъщност
идиотите не са виновни за своето състояние, защото природата ги е създавала такива,
а този е някакво междинно звено между амеба и локва. Този плужек, дръпва с
ясната цел да вземе пръстена на Абат, като почти го събори, а той беше още с китарата си . Благодарение на бързата реакция на охранителите, не се стигна до някоя
мега глупост. След това Абат много точно и ясно го посочи с видимо ядосано
изражение, а той се почуства като герой и взе да се гордее.
И така това
беше, един поглед на концерт, без да съм медия, която пише тъпи, скучни
репортажи, без да съм приятел на този и онзи, след като ми минаха 1000 пъти
през главата, заливаха, плюха, викаха и други дейности, без да съм влизал с
връзки на концерта, без да чакам групата да се снимам с тях и да се правя на
мега трюто. Просто едно изживяване представено през погледа на един фен, отишъл
да се наслади на концерт, а се насладил на цялата простотия на българския блек
метъл музикант, почти осрал един концерт.
П. С. Някой може да каже, че като искам да не ми
серат на главата да бях отишъл на театър, опера или да си седя вкъщи. И може би
ще има право…или просто е един от мизерниците, заради които в България няма да
има един свестен концерт.
No comments:
Post a Comment