Saturday, December 26, 2015

Empty Words III – season 2015/2016


Ето че наближава края на тази година, което съответно означава, че започва и чесането на езици на тема кой какъв албум е направил и каква година е била. Предвид  че 2014 г., 2015 г. беше много интересна, разнообразна, втората половина малко напрегната, но стига с личните простотии, че ако всеки започне да си ги пише, отиде. И не, няма да говоря за албумите на Iron Maiden, Slayer, Ghost и WASP, за там четете на други места, т.е. навсякъде. Та да започвам.

2015 г.
Определено без никакви съмнения личният ми победител тази година бяха Moonspell. Изненадващо предвид това, че периода ’98-2003 г. не ми е любимият ми техен, а албумът се доближава до това звучене. The Future is Dark е абсолютният хит на годината, без всякакви колебания.
И като тръгнах за обяснявам за 90-тарски величия, Paradise Lost издадоха албум с завръщане към дет метъла (ВАЖНО - но не дет метъл!!!), първоначално приет много възторжено от мен, но после, като мина малко време, всъщност не ми се стори чак толкова добър, но е един от албумите на годината. За Amorphis важи същото, може би най-добрият им албум от 15-тина години насам, първоначално приет много добре, но после, особено в първата половина на албума, малко компромисно минава. И все пак много по-добре от последните 2-3 техни издания. Една от изненадите на годината бяха Pyogenesis, разнообразно звучене, което покрива почти всеки техен период, неписващ, половината песни  са „хитовe”. Всяка година трябва да има по няколко такива албума, малко да се размърда стереотипът на очакване.
Поради малко време за ровене на нова музика тази година блек метълът мина главно чрез по-„популярните” издания. Tsjuder направиха чудесен албум, много добри и заслужаващи да се чуят бяха албумите на NettleCarrier, The Ugly и Leviathan. Изненада, поне за мен, тъй като никога не съм обръщал внимание на украинската сцена, беше албумът на Khors, което още веднъж доказва, че човек трябва да дава шанс на нови неща. Gorgoroth се завърнаха с много добър албум, макар че все още се съмнявам, дали е добър защото предния беше зле или такъв по принцип. Странните птици в Норвегия Arcturus, Enslaved и Dodheimsgard се разписаха с албуми също. Enslaved сякаш по традиция отново направиха добър албум, Arcturus се завърнаха с албум, който реално нищо не променя в звученето им, както по принцип беше до сега, но в него има от всеки албум по малко, т.е. от блек метъл циклези през прогресив до атмосферични моменти  - един от албумите на годината. За Dodheimsgard не знам какво да кажа, дълго чакане последвало от също така дълъг албум, по мое му излишно, така че други да ги оценяват. Marduk също направиха излишно дълъг албум, като преспокойно можеха да махнат 2-3 песни, но пък останалите са много добри. И не успяха да свирят в България, което остави лека горчивина в мнението ми за тях и албума, но не е хубаво такива неща да се смесват.
При по-общите/овърграунд/комерсиални/масови и т.н. неща имаше няколко, които изпъкваха. Lamb of God се завърнаха с албум, който въобще не впечатлява, но май не разочарова феновете, докато Trivium направиха скучен хеви албум, макар с една много силна песен, което се очертава като тендеция да го правят групите, албум с 12-тина песни, 1-2 ставащи, другото обща работа, само да има материал за турне. Дъртите кучета Fear Factory и Soulfly също се отчетоха с албуми, като при първите е общо взето същата песен на същия глас, но все пак на ниво, докато при вторите албумът може да мине за интересен, но малко взе да става хиперактивен Макс Кавалера и да доскучава, дано миряса поне малко през 2016г. Faith No More се завърнаха с добър албум, който е определено едно от събитията на годината, а и най-важното не се изложиха, като други завърнали се след доста години мълчание. На другия край е проекта Lindemann, който трябваше да е пълен с хитове, който да не ти излизат от главата, предвид хората там, но действително беше пълен с…простотии, но честно казано не е особена изненада. Пуснах си  2 пъти новия албум на Nightwish и странното е, че това не е най-лошото нещо, което чух тази година, всъщност даже не беше и чак толкова лошо.
Както неведнъж съм казвал дет метъла никога не ми е бил силната страна, същото важи и за грайнд, нойз, гор и други такива крайности. Но въпреки това един от албумите на годината е този на Napalm Death, а според lastfm е този, който съм слушал най-много през годината и мога да кажа, че си струваше. Няма слабо при тях. Six Feet Under изкараха, или по-точно да се каже Крис Барнс + приятели, поредния си албум, който даже не знаеш дали е скучен, толкова е…никакъв. Sinister направиха абсурден албум с кавъри, където е чудо да разбереш коя е песента. The Black Dahlia Murder отново направиха надуваш главата албум и все така са ми безинтересни. Не знам дали е точно мястото тук да се споменат, но Barren Earth издадоха силен албум, разнообразен, който писва в края, но това да му е дерта. И все пак ако четеш това и слушаш такива неща чуй новите неща на Grave, Malevolent Creation, Gruesome, Entrails и други такива, т.е. не бъди като мен
И като стана въпрос за дет метъл, трябва да отлича и няколко силно дуум албума или поне както аз разбирам дуума – бавни рифове, мрачна атмосфера, ревове и чат-пат чисти вокали, т.е. без сабатщини, стоунъри, слъджове, дроунове и т.н.. Отново не обърнах достатъчно внимание на този стил, който принципно ми е интересен, но това което чух беше много силно. Shape of Despair и Draconian направиха силни албуми, Swallow the Sun  с тройния си албум не се изложиха, а най-важното е, че е достатъчно разнообразен да не ти писне и ако някой от частите не ти хареса, пускаш си другата. Огромна грешка беше това, че много малко изслушах новия албум на My Dying Bride, група без излагане, но както казах, не правете като мен, слушайте го, силен е. Avatarium направиха скучен втори албум, т.е. абсолютно обратно на първия, който беше много „хващащ”.
Няколко албума без категория. Leprous не впечатлиха, за разлика от предния си албум, Raise Hell направиха траш албума на годината, Blind Guardian, т.е. единствената хеви метъл група, която все още ме интересува, не беше нищо особено, но поне не беше излагане.
Силна концертна година, разнообразна и с все по-намаляващ публика предвид увеличаването на събитията. Няма да споменавам концерти, прекалено много са. Но пък феста в Каварна беше много силен, а аз трудно се впечатлявам от подобни имена, ще видим догодина…  
     Крайната ми класация е в следния вид:

1.      Moonspell – Extinct
2.      Arcturus – Arcturian
3.      Amorphis – Under The Red Cloud
4.      Khors - І Ніч Схиляється до наших лиць
5.      Barren Earth – On Lonely Towers
6.      Pyogenesis – A Century in the Curse of Time
7.      Enslaved – In Times
8.      Paradise Lost – The Plague Within
9.      Tsjuder – Antiliv
10.  Napalm Death – Apex Predator – Easy Meat
11.  Marduk – Frontschwein
12.  Soulfly – Archangel
13.  Nettlecarrier – Black Coffin Rites
14.  My Dying Bride – Feel the Misery
15.  Gorgoroth – Instinctus Bestialis
16.  Faith No More – Sol Invictus
17.  Fear Factory - Genexus
18.  Raise Hell – Written in Blood
19.  The Ugly - Decreation
20.  Blind Guardian – Beyond The Red Mirror

2016 г.
След равносметката за тази година ред е за някой друг ред за очакванията за следващата година. Естествено групите имат абсолютното право да бъдат тролове и нищо да не издадат и както ставаше в предишните части, само на голи приказки да си остана…И ако някой реши да го чете да ми се смее на голото философстване, но стига с ръсенето на вероятни факти и да започвам направо:

Dimmi Borgir – тук даже загубих желание да пиша каквото и да е, но пак написах. Както и да е…;
Darkthrone – не очаквам блек метъл, всъщност нищо не очаквам, важното е да има забавление и некро простотия.;
Satyricon – почти съм сигурен, че много ще се говори за тях през следващата година. Турне по повод 20-тата годишнина на Nemesis Divina, нов албум, а и здравословните проблеми на Satyr, които дано не му пречат на дейността на групата. Времето ще покаже.;
Nidingr – една от най-интересните норвежки групи през последните няколко години. Нормално е след последните си силни албуми и към новия да има същите очаквания.;
Borknagar – трябваше през 2015 г. да бъде издаден този албум, но се отложи за януари догодина. Естествено има големи очаквания, особено след силния Urd (2012), но дори и да не е е кой какво, няма да им е за първи път, което малко тъжно, все пак на тях съм се кръстил.(бел. ред. в последния момент – предвид чутите песни досега, ниски очаквания имам);
Tiamat – не е ясно засега дали ще издадат със сигурност, но прекараха доста време в студиото тази година. Явно е, че всичко може да се очаква от мистър Edlund, така че няма да е изненада да е албума на година или един от много минаващи ей така.;
Mastodon – и тук не е ясно доколко ще има със сигурност нов албум, но ако си спазват периода на издаване, може да се очаква. Всичко по-малко от албум на годината или поне топ 3, ще бъде счетено за провал, а те нямат такъв от…всъщност все още нямат такъв.;
Urgehal – албум посветен на Trondr Nefas, иначе казано посмъртен албум ще е, където ще вземат участници от различни норвежки банди и ще съдържа последните неща записани/измислени от него. Няма как просто да е провал или разочарование, очаквам да е едно от най-важните издания през 2016 г., не само за блека, но и като цяло.;
The DeathTrip – има вече написани песни за нов албум, но дали ще бъде издаден тази години не се знае, норвежците, ако някой не е разбрал, имат навика вече по 100 години да бавят албумите си. Но предвид първия им албум и този трябва да сред най-добрите в края на годината.;
Sarke -  последния им албум много ми хареса, което нормално води до това и за предстоящия да има някакви сравнително високи очаквания. Пък и липса пънк/ранно хеви простотията от Darkthrone, така че няма да остане неизслушан.;
Kornопределено са във форма, все още са сравнително актуални и това е завидно, предвид че минаха над 20 години от дебюта им и дупката в която бяха изпаднали преди 10-тина години. Не очаквам от тях нито албума на годината, нито разочарованието на 2016 г., поредния албум който ще се шуми 2-3 седмици след като е излязъл и след това се влее в потока от многобройни издания, но не бих се разсърдил и на добър албум.;
Metallica – Maiden и Slayer издадоха тази година нови албуми, така че почти няма да има конкуренция от големите имена. Интересното е, че и Megadeth ще издават нов албум, а това не е ставало от…всъщност още не е ставало този век. Но като си най-големият може да си позволиш да не правиш нищо ново 10 години, а като си Megadeth да правиш спорни албуми на 2-3 години. Интересно ще е.;
Dark Funeral – никога не са били известни с честото си издаване на нови албуми, но вече минаха 6 години и е време за нещо, тазгодишния сингъл само раздразни апетита.;
Abbath/Immortal – като не се изложиш на младини, ще се изложиш на дърти години. Тук е долу-горе такава ситуацията. Abbath вече представи песни от предстоящия да излезе през януари албум и по тях може да се съди, че няма да се изложи. По-интересно ще е какво ще направят Immortal без Abbath, но вероятно латиноамериканската сага ще продължи.;
Katatonia – интересно ще е какво ще направят, особено след последният им албум и наДеТаляването в Bloodbath. Всепомитащата депресия трябва да покрие отново всичко.
Концерти, фестивали и други такива – предвид вече обявените концерти, фестивали и други подобни вечеринки, а и слухове за не по-малко сериозни такива, очаквам не по-лоша година от тази. Щом феновете вече мрънкат, че Amorphis и Paradise Lost за кой ли път идват, може би сме минали на друго ниво, където на концертите на нови за български фен групи, идват една шепа, а на Сабатон и Пърпъл мафията да препълват залата. А и вече стана традиция феновете като не са доволни от концертния живот тук, да ходят в чужбина да гледат групите, които искат, пък и да са доволни, пак се ходи. Май и по-евтино излиза, но това е една много дълбока и дълга тема за разсъждение. За мен най-интересно ще е какво ще се случи в Каварна, вече се промени политическата обстановка и бъдещото на феста изглежда не особено светло. Наводнението от трибют-вечеринки ще продължи, съществуването на Строежа също. И така, с много думи не казах нищо, не е изненада.


Това беше обзора, очакванията, разпъването на локуми и подобни дейности от моя гледна точка. Умишлено съм изтървал да спомена за края на Про-Рок, за него отделно писание ще има. Предвид това, че едва ли ще се убият хората да го четат това мое словоизлияние, искам да пожелая на всеки нека да има една хубава 2016 г., защото ако имаш възможност да слушаш музика и да ѝ се наслаждаваш, значи все пак положението не е крайно зле. Понякога нещата не трябва да се приемат толкова сериозно, защото толкова простотии се излизат всекидневно, че натоварването става голямо. Къде на майтап, къде сериозно, пожелавам никой хахав религиозен фанатик и/или политически такъв да не направи някаква глупост и догодина я се видим, я не. Хайде стига толкова, догодина живот и здраве пак, пък ако искате де. 

No comments:

Post a Comment