Epitaph Records 2015
Още с излизането на първия сингъл - Vice Grip, австралийската шайка блъсна с юмруци по масата и заяви, че IRE ще рита под колана, ще гризе гръкляни и ще избива зъби. Мъжката дума си е мъжка дума, а от Deep Blue (2010) насам Parkway Drive дават все по-сериозни заявки за зрялост и надрастване на драмите на тийнството.
Конкретно за настоящото издание - IRE е яростен и красив; пълен с музика (Deathless Song, изтъкана от прелестни мейдънски мелодии от периода 2010-2015), вклиняващи се в съзнанието ти рифове (Destroyer), преизпълващи припеви (Fractures) и бунт срещу всичко, което руши вътрешната вселена на една личност (Bottom Feeder). Тук често ще чуеш "ние", но не по онзи досаден начин, характерен за, да речем, пост-хардкора, където някакви хлапета стрелят на посоки "Айде всички да гракнем срещу чичковците с вратовръзките, дето ни тъпчат, виж как багерите им унищожават планетата ни". Не. Тук детските лиготии и изпразнените от съдържание реплики са натикани в някои принципно труднодостъпни части на създателите си. Тук няма "ние всички". В IRE сме ти, аз и всеки един, който мисли и чувства. Братя и сестри. Като отделни, завършени единици.
С обосновано приближение можем да разделим албума на две части. Първата и, разбира се по-обемна част, ти влиза с рогата напред и не слиза от ринга, докато не е сигурна, че нещичко там дълбоко в теб ври. Чуй само шкурката за кости Dying to Believe или бясното копеле Dedicated. Вторият сингъл - Crushed - ще мине през теб няколко пъти и при всеки един ще чуваш как костите ти хрущят, в това те уверявам. Абсолютно титанична и смазваща, като особен акцент поставям на интрото, което може да те накара да усетиш вселенския хлад и собствената си нищожност пред него.
Но, както вече намекнах, минаха си доста годинки, откакто PD изоставиха дъскорезния метълкор и започнаха да изследват едни по-мелодични (епични?) територии. Особено добре това се откроява във вече споменатата Vice Grip, Vicious и величествената Deathless Song. Разбира се, както в Deep Blue си има една Home is for the Heartless, в Atlas - The River, така и в IRE тягостен стон надава Writings on the Wall, която води обречения марш на непромитите мозъци, осъзнали своята стойност. Съзаклятническият шепот изобличава жалките истини на сегашния живот; припевът забива пръсти между ребрата ти и те кара да се изправиш, да пробиеш тавана, наложен ти от "тях"; една мрачна композиция, под чиято повърхност се надига свиреп звяр. Звяр с пламъци, вместо очи. Звяр с белези и дълга памет. Звяр на име IRE.
И Той ще се спуска настървено срещу всеки от върха на пирамидата, ще те блъска, за да изпита характера ти, ще те провокира да отстояваш себе си. Ще те кара да търсиш красота. Така че, приятелю, ако имаш душа, интелект и топки - това е твоят албум.
So put your hands up!
Вселената с всичките й звезди/10
No comments:
Post a Comment