Това писание
няма за цел да показва примерно как ние които завършихме преди 10 години сме
по-добри или повече от днешните...лапетии. Всъщност си е едно дърташко
мрънкане, как са се променили нещата с годините. Самата идея дойде още преди
може би 2 години, когато слушах как едни току-що завършващи разсъждаваха за
живота и бъдещите си творчески планове. Но смятам, че сега е по-подходящо време
тъй като имам някаква годишнина от завършването, а и продължавам да слушам
подобни умотворение на абитуриентите...всъщност кой ли го интересува това, но
пък защо не да не ги нахраня. Пределно е ясно, че сега им е много по-лесно, и
това го казват самите преподаватели, от когато аз бях в гимназия, но от друга
страна, вероятно и нас ни е било по-лесно от тези, които са 10 години по-големи
от нас, макар че разликата беше доста по-малка. Само ще спомена, че когато аз
завършвах да имаш телефон цветен, с 5-6 песни (може и малко повече), що-годе
различаваща някакви форми на снимката камера, си беше ОК, които все още се
правеха за спомен, не за социална мрежа, така че телефоните се използваха
главно за СМС-и и разговори. А и все се теглеха чрез СМС-и мелодии и някакви
картинки, което смятам да не го коментирам. Но нека започна с нещата подред, с
фрази, които са изречени от завършващите, съответно с мой пенсионерски
коментар:
-
Еее, човек, мина
най-после това училище, започва живота – еми да, живота започва, т.е. сам да се
грижиш, да плащаш сметки или поне ако имаш късмет още 5 години в университета
да имаш живот (признавам си, аз имах този късмет). Училището реално е
най-лесното нещо от живота на един подрастващ или поне от по-лесните неща.
Друга работа освен да учиш нямаш, това е самия факт, ако някой има друг
аргумент за това, насреща съм да спорим по темата;
-
За какво ми е да
уча в университет, само хабя пари – след като завършиш и седиш в някое
кафене, цъкаш белот и в паузите си дръпнеш някой коз, а в петък и/или събота
вечер някоя линия, реално пак хабиш парите на родители си и все така за нищо не
ставаш. Естествено това не важи за децата, които нямат просто такава
възможност, затова и не продължават да учат. И това е едно от нещата за които
съм благодарен, че имаше много мои връстници, които бяха по-кадърни и знаещи от
мен, но нямаха възможността да учат, а аз имах. Макар, че някои от тях след
време се хванаха едновременно и на работа и да учат и двете успяха да бъдат
добре. Ясно е това, че висшето образование не дава работа, примерите са много,
но и не е излишно, най-малкото поне някакви знания може да натрупаш, че и
контакти да създадеш;
-
Синдрома „Под
прикриетие”-
признавам си, гледал съм точно епизод и половина от този сериал, мегатъпня. Но
за 16-17-18-20, че дори и за някои мои набори и доста по-големи от мен, това е
сериала-майка, показващ истинското лице на живота и как да се живее. Явно да
бъдеш курва и дилър е върха на сладоледа. Всъщност цялостното ни общество има
такова единомислие, за което има вина и чалгата, като мислене и влияние което
има. Нормално си е да искаш да бъдеш такъв/такава, след като виждаш всеки ден такъв
начин на живот по телевизора, телефона, щях да напиша и вестника, ама се сетих,
че кой ли от важащото написаното тук чете подобно нещо, вижда как се толерира
да бъдеш такъв;
-
Даването на
абсурдно, ама наистина абсурдно много пари за бал – темата е наистина
много обширна, но нека започна първо с изключението. Последните години от
няколко училища завършващите дават парите, които са отделили за костюми и
подобни неща на деца, които нямат възможност да имат подобен празник, най-често
от домове, което е много похвално и показва, че има неща далеч по-важни от
целия кич. Което води до самия кич. Да, ясно е, че родителите трябва да
покажат, че тяхното „гардже” е най-хубаво, като му угодят с най-хубавата рокля,
прическа, кола, разни там атрибути и други такива, до такава степен, че да
заприлича на чалга дива от към края на 90-те-началото на века. И това нещо е
повод за гордост на цялата рода, един вид да имаш един парцал, леко разкроен,
от който да ти личат всичките сланини, нищо, че си на 19 г., кошер на главата и
всико това за 4 цифрена сума и то немалка такава. Това е за момичетата, за
момчетата е с една идея по-лесно, някакъв костюм и това е..НО и задължителен
ланец, обици с изкуствено огромни скъпоценни камъни и други подобни средства за
привличането към магнит. При условие, че този костюм/рокля едва ли ще бъдат
облечени друг път, а дори и да не се наложи, вече няма да стават, а и няма
какво да се лъжем, ще бъдат наклепани в ресторанта поне от торта и/или някаква
пиячка, цялото занятие е абсолютно излишно. И да, и на моя бал пръснах сума ти
и пари за костюм, дрехи и аксесоари, но реално като се замисля, част от дрехи,
които си купих (хубаво, хайде, купиха ми ги нашите) тогава и сега ги нося,
костюма съм го дал на баща ми, обувките се наложи още няколко пъти да ги нося,
т.е. пак имаше някаква полза. Което ме подсети за обувките, няма толкова
неудобно нещо. Че цялата идея за едно такова разточителство, на цената на една
неголяма сватба е абсолютно излишно, няма лошо да се уважи детето (дете си е,
няма какво да спорим), но чак толкова хайде стига...;
-
Уфф, един път да
завършва и да ме приемат някъде, да се махна от тоз убития град - ...в който ще се
връщаш да си пълниш бурканите и ракия, че да си избухвате в общежитието. Този
пример е леко неразбираем за хората от по-големите градове или тези, които
продължат да учат в същия град, което ми напомня за една реплика от колежка,
която е от Варна и беше ходила до София
- „София е истински град, а Варна
бахти селото, докато тръгнеш от единия край и вече си в другия”. Ето колко
е различен погледа на хората, но да се върна отново към темата. Ясно е, че след
като си от малък град и целият ти живот е минал там, искаш да отидеш в
„големия” град, за където най-вероятно имаш огромни планове. Мога да кажа почти
със 100% сигурност, какво ще стане. Първи курс, нови хора около теб, т.е.
колеги, нов град, я общежитие, я квартира, може и с хора, които не познаваш,
може и не. Първи студентски партита, първи контролни, първи курсови, първи генг
бенг, млада си, звезда си, свежа плът, мутрички, наркотици, як купон, чат-пат
лекции, повече упражнения (не за друго, просто са задължителни), ядене на стол,
8-ми декември, повече от всичкото горе, край на семестъра, имаш долу-горе
свестен текущ контрол, даващ ти надежда за вземане на изпитите, хванала си си
гадже от 3-ти курс с БМВ, играещ го мутра (или познат на такъв). Връщаш се
празниците, виждаш се с бившите съученици, лафче това-онова, еле седнеш малко
да четеш за изпита, за НГ си някъде. После сесия, я я вземеш, я не, свършва,
започва новия семестър и всичко по реда, идва пролет, съответно това-онова,
лятна сесия, еле взимаш я някак си. Лято е, работа някъде по курортите, тотален
разгул...и отново е време за университета. Обаче с една разлика, вече си втори
курс, втора ръка и ти свърша звездеенето (може максимум до 3-ти да продължи),
уморяваш се от постоянните студентски партита, вероятна работа,
контролни/курсови. Това е за момичетата, за момчетата е по-просто – просто
нямаш приятел с БМВ и си от другата страна на генг бенга, пък реално до 4-ти
курс можеш да си звезда. С този пример имах предвид, че в момента в който
отидеш в големия град и университет, животът ти няма да се подреди с магическа
пръчка и може от града от който си да е убит, но вероятността и ти да си
убит/а, не е по-малка.
Спирам до тук,
защото май нещата отиваха към хейт, но така го виждам аз. Нито моя бал беше
нещо невероятно, нито студентството беше и като цяло живота след гимназията, но
реално бях доволен, че я завърших, приеха ме, завърших университет и през
цялото време, каквито и да е представи да съм имал за живота, винаги е ставало
обратното и се е показвало колко греша. Сегашните абитуриенти трябва да го
разберат това, не казвам, че и училището е най-якото нещо е живота на човек,
достатъчно много хора се радваха, че се отърваха и реално е имало за какво. Не
казвам, че и всичко написано е вярно и точно, това е все пак субективно мнение,
което май отговаря на истината...
No comments:
Post a Comment