Дрислив репортаж

1-ви юни е ден на Детето! Добър вечер

С едно такова ''чуждо'' чувство в душата ходя 2 пъти в годината на концерт. ''Чуждо'', защото Кур за концертите! Това е ясно. А пък за тези в София-още по-голем Кур. В комунистическите постройки ''Христо Ботев'', ''Фестивална'', Зимен дворец и подобни, да гледаш Айрън Мейдън, Слейър или баба им на Слейър, е пародия.....в повечето случаи е пародия. Така се случи, че преди малко гледах/слушах Anthrax и Slayer в една такава неадекватна сграда. Осъзнах, че когато си бил на няколко добри концерта, ставаш нещо придирчив. Да, групите са ОК, дават всичко от себе си, но......тоя Тъп звук в тия Дрисняни софийски зали. Има ли смисъл да се повтаря една и съща грамофонна плоча? Чувството е малко нелепо, защото не гледам нито Anthrax, нито Slayer за първи път. Знам, че ако всичко е като хората, концертът ще е много по-як. Но не може всичко да е като хората. Щото сме в зимния дворец. Време е да пускам Umberto Lenzi