Обичам си арт хлапетата...

... давещи се в пластмасовите си вътрешности, разкъсвани от бесни алигатори. :)

-Аз съм най-антиарт човекът, когото познаваш. – констатирам с равен тон, при което с периферното си зрение улавям как очите на колегата се надуват до толкова, че в тях започва да се отразява луминесцентният блясък на лампите.

Ти знаеш ли защо на мъпетите очите са толкова големи? Ми и на теб да ти вкарат юмрук отзад, и ти ще си така... Пардон, отклоних се.

-Ти, дето рисуваш по хора и отделно някакви други неща... Как така не си АРТ?! – човекът дава накъсо. Нормално. Вече е късно, пред нас няколко бели престилки глождят труп (ПРЕПАРАТ, както казват по-горните в университетската йерархия), в дисекционната смърди на стерилен формалин и безразличие.  

Не мога да сдържа усмивката си

-Да, човече.

 Защото онези пародии на форма на интелект изкормиха и изнасилиха понятието арт. Написаха го на парче велпапе от кашон за вафли Боровец и си закачиха етикета. С кабърчета. За тлъстите задници, които им стоят на раменете. Точно онези дразнещи лайненца с претенции за начетеност (макар че освен „Здрач“ и „Дневниците на вампира“ в библиотеката им фигурират само „50-те нюанса“ плюс „Лолита“ – ей така, за класа); онези, които слушат всякаква музика, ама само ако има official video и 50k + вю-а. Същите, които имат мизерна страничка в мрежата – ~тъпо-гъзе~’s photography, но няма кой да им светне кратунките, че шибаният обектив се насочва към обект, а не към малоумните им ококорени мутренца.

Те ще се опитват да издрискват по 7 думи на ред, без логичска или каквато и да е натовареност и ще нарекат това  поезия в проза. Ще се събудят някое нещастно утро и ще решат, че са оплодени от Вдъхновението, ще изтърчат и ще опорочат някое платно с десет безразборни лекета боя. После ще претендират за дълбокомисленост. За емоционалност. За Арт.

За вниманието ти!

Те ще харчат стотици левове в мола в опит да поддържат своя Арт имидж, приятелю, докато ние с теб ще пестим стотинки в буркани от лютеница с надеждата, че някой ден ще можем да си позволим качествени бои, първа употреба инструменти, класическа пишеща машина, която не заяжда, лъскави винили, разгрухан ван, който да побере цялата тайфа, и лято със среднощно сърфиране в открития океан покрай плажовете на Австралия...