НГС: Heartless - 'Certain Death'

Здравейте, аз съм Слъчко, но бих могъл и да не бъда. R.I.P. на форума на Про-Рок, ако някой си го спомня. Форума имам предвид. Между другото идеята на НГС ми се размива вече, при положение, че Форума го няма. Апелирам към изтриването на блога от шефчетата. Най – вече защото не ме подкрепят във всяко мое начинание. Не виждам смисъл от блога в такъв случай.

Иначе днес смятам да ви занимая с последното издание на една група, която не сте чували, група, която я няма по списанията и кориците им и въобще една група, която, в крайна сметка, дали я има или няма – няма значение. Това, междувпрочем се отнася и за всяка една група въобще от Metallica до Convulsive Vaginal Vomitorium. Така или иначе всичко в музиката е създадено до 1920 година, да речем. От там насетне само разгром и деконструкция.

Групата се казва HEARTLESS. Не знам от кога съществуват. Знам, че имат около 4-5 издания, еп-та, 7” – плочи, демота, ей такива неща. Започват горе-долу като праволинейна хардкор група, разбирай звучащи като сбирщина пишлемета с мозък в главата колкото на мравки-работнички. Нещата обаче се променят и, да речем, еволюират до сегашния момент. 18 май 2013 година, когато излиза Certain Death. Демек ей това:

Много приятна обложка. И напълно изчерпва настроенията в албума и звученето му. 8 песни, повечето от които около 1 минута, но има и един симфоничен опус продължаващ цели 2:49, о манна небесна! Звукът е тежък, момчетата са преминали по-скоро към грайнд естетиката, що се отнася до звучене, абе, направо казано, са си малко Weekend Nachos rip-off като цяло с тези слъч китарки и рифове тук-таме. Много груув. За съжаление от време на време се срещат типичните хардкор щампи, като например отзвучаващи китари, върху които дънят едни много надъхващи барабани. Хардкор и щанги, кво да правиш.

Както и да е. Heartless залагат на смесване на доста стилове – кръст, грайнд, дет, пауър вайлънс (каквото и да означава това). Пълен рок ен рол. Това е музика, която идва и ти казва право в лицето: ‘Еби си путката майна, педераст грозен, не ставаш за нищо.’. Все неща, които не са далеч от истината. Какво беше? ‘Тази музика е начин на живот.’ Тъмбс ъп. Особено е рок’н’рол да се превърнеш във Владко Мурдаров. Уатевър. Може би трябваше да спомена в началото, че това ще е гонзо ревю/представяне на Heartless.

Certain Death дъвче арматурни железа, после ти ги плюе в лицето и не те пита как си. Бавните моменти в седмака са много размазващи и варират от разплуващо-наркоманско-слъЧарски до морбидно-сатанинско-слейърски такива.

Не. Тази музика не е начин на живот. Тя е начин на мислене и възприемане на нещата. Начин на живот е пиенето на алкохол и носенето на Motorhead тениски. Пушенето на цигари в малките междучасия и въобще такива неща.

Certain Death – точно така – всички ще умрем. Той Форума на Про-Рок умря, та ние ли...

Прав беше колегата Барми, който пророчески каза преди време – форумите ще умрат.

Ето снимка на Heartless:

Отново на гастрол в нечия кухня

Музиката на Heartless може и да се корени в хардкора, но то е само, за да се извиси над него с километри. Модерен грайнд? Става. Дет-слъч? Става. Траш кор – и това става.

В крайна сметка защо да чуеш този албум? Няма защо. По-добре излез и се разходи сред природата. Ще пропуснеш бласт бийтове, реване на килограм, агресия и бързина. Липса на мелодия кой знае каква. Общо взето ще пропуснеш все кофти неща. Ще пропуснеш и да не бъдеш гей. В днешно време на банди като Питай Александрия, Донеси Ми Хоризонтът и така нататъка това е рядка възможност, повярвай ми.

http://heartless.bandcamp.com/album/certain-death-7

Тук бихте могли да чуете и други прекрасни опуси на американците.