Така…как да го кажа, това е последното ми писание в този блог или поне последното ми като редовно и като поставено за цел. Не искам да бъда като Scorpions или други подобни постоянно заминаващи си звезди, които все така си седят, т.е. казвам сега, че повече няма да пиша, а след месец да блесна с нещо. Естествено, при условие, че Dimmu Borgir и Metallica издадат албуми, няма как да останат ненаредени (в положителен смисъл, предвид моите предпочитания, няма какъв друг) и/или Maddy O’Reilly проведе анална активност. Всъщност именно включването на тази актриса в класация за най-актуалните подобни актриси беше една от главните причини за слагането на неактивното ми състояние в този блог (повече инфо -> http://profit.bg/news/Naj-populyarnite-porno-zvezdi-na-2014-godina/nid-117706_picid-_page-2.html), просто съм ъндърграунд и не обичам нещата, които ми харесват, да се радват на всеобщ интерес (тук си противореча, предвид цялото изречение, но аз си се разбрах). Има и други причини, като неналичието на време за достатъчно писане, а аз имам голямо желание и енергия за такова, но предвид работата, има по-важни неща от това да нареждам нещо си. Друга причина е, че не се вписвам в този блог, радващо е, че всеки пише каквото му пръкне, т.е. каквото го интересува, обаче не виждам смисъл да пиша 3 страници нещо и след това друга публикация с 2 реда и 7 думи на друг, не неговото, а моето място не е точно. Затварянето на форума на Про-рок беше голяма грешка, при условие, че имаше наистина фенове, хора които слушат, купуват, следят, интересуват се от музика, макар и малко да бъдат, да бъдат извергнати, заради 2 човека, някак не върви. Това макар и да не изглежда да има общо, има, най-вече заради това, че този блог тръгна благодарение на закриването на форума.
Че заплеснах се леко, както казах, оставям този блог (бахти колко ми е трудно да напиша тази дума с „Г”), изброих причини, едва ли някой го интересува, но реших да проявя култура (брех) и да си кажа каквото трябва. Пожелавам успех на пишещите другари, на малцината прочели моите писания – благодаря, а на тези, които не ме харесват и ми се дразнят, да са живи и здрави, няма да им пожелавам never-ending-сюргюн. Та това беше от мен, като излезе новият Бехемот, ще напиша последно ревю и след това (как си оставям вратичка само…)…знам ли, пък и блогът ще е доста по-интересен без мен, скучноватичък съм си. И тържествено обещание, ако пак започна да пиша често, ще разкрия какво означават: гуру-сач и елдемез.
Чао и до… някога!!!
No comments:
Post a Comment