Arcturus – Arcturian (2015)

Норвежките групи определено са ми слабост, независимо дали въпрос за първите неща на Burzum и Darkthrone, странни/експериментиращи/авангардни неща като Arcturus и Kovenant или пък такива, които се променяха с времето, но носят част от миналото си като Emperor, Dimmu Borgir и Enslaved. Затова и очаквах с голям интерес новия албум на Arcturus. Това се засилваше и от постоянните слухове точно кога ще излезе, а и Sideshow Simphonies (2005) въпреки качествата си не ми хареса особено. Като се добави и това, че едни други авангардисти от Норвегия – Dodheimsgard, също издадоха албума след голяма пауза, със спорни качества, нормално беше да се засили очакването и съмненията дали няма и те да направят албум, които не си е струвал чакането. A Arcturus са една от малкото групи за мен, които нямат слаб албум и поддържат високо ниво.

И така след почти 10 години чакане и три дни стабилно слушане, мога да кажа, че определено чакането си е струвало. „Изтичането” му почти две седмици по-рано от обявената дата за издаване (8-ми май) беше много приятна изненада. В предварителната информация групата каза, че в Arcturian ще има част от всеки техен албум. И това се оказа истина. В Angst може да се чуят изненадващо агресивни моменти, които напомнят за първите неща на групата, а и не само в тази песен. Естествено това е само една част от цялостната музикална картина в албума, а който е запознат с групата, знае в музиката ѝ разнообразието и странността са в реда на нещата. В другата крайност е The Journey, която е спокойна и атмосферична, лично за мен най-неизпъкващата песен в албума и можеше да минат и без нея. Последните две песни от албума – Archer и Bane, напомнят на звученето на La Masquerade Infernali (1997), което е определено е плюс. Но най-силната и открояваща песен от албума е The Arcturian Sign, която преспокойно може да се нареди сред най-добрите им песни, които някога са правили.

Като минус може да се отбележи, че на моменти песните губят динамика и трудно задържат вниманието. А и въпреки, че Vortex ми е един от най-любимите вокали, може би с гласа на Garm щяха да звучат малко по-интересно и разчупено, но това си е по-скоро теория тип „ами ако…” и по никакъв начин не оказва влиянието върху високото качество на музиката в албума. И като за край мога да кажа, определено Arcturus са направили достойно завръщане, което в голямата си част си е заслужавало чакането, успели са да съчетаят елементи от почти цялото си творчество без да звучи като закърпено от различни музикални идеи, но сме свикнали да чакаме изненади от тях, нещо ново, което да ни изненада, а тук просто има много добро съчетание от всичко досега, а и имат поне два албума, които преспокойно могат да попаднат в категорията „шедьоври”.

Половин единица давам заради обложката, художникът се е справил перфектно!!!

Оценка: 8,5/10

Tell me...DO YOU BLEED

Sure. Five days a month

Тъпотата на сценаристите на Batman Vs Superman е очеизвадна и на ниво тийзър, трейлър или квото е там. Тъпотата на режисьора зак снайдър е Легендарна.

И така, след един ден пауза, отново в Маймунарника. Датата е 26-ти април, неделя. Имало конкурс, казват. Този път изпускам само една група, която има умопомрачителното име Кореком.

След тях са Escape from Inferno-и тук съм длъжен да кажа, че:

За разлика от първия ден, когато слушах групите, днес вниманието ми беше отвлечено в една друга посока. Размишлявах за буржоазната отживелица. И младежите Escape from Inferno ми минаха ей така покрай ушите, сори, не мога да дам мнение.

Nameless Day Ritual-каквото съм написал за горните, просто духом не присъствах

Nightmare-тези ги слушах, грабнаха ме едни трашърски моменти, даже казах на стоящия до мен Black Art: “перфектна група за Вакен, брат”. Изсилил съм се, разбира се

После дойде часът на един стил, който по някакви причини, доста метълисти Ненавиждат! Дамски вокали, клавири, фентъзи текстове и тн, сетихте се.

Първата група от тоя род е MetalWings (запознат съм общо-взето с творчеството им). По-скоро ме разочароваха. Няма да хейтя без причина, наистина искам точно в тоя стил да имам любими групи, любими български групи, но не се получава.

Втората такава-Bendida имат две мацки-вокалистка и клавиристка (естествено). И са Тотална Скука. Fantasy Metal пише у фейсбука им. Слъчко казваше, че фентъзи книгите са за хора без въображение. Слъчко обаче е в Титанична Заблуда. Има четящи фентъзи, на които фантазията им щрака на много бързи обороти. Няма как да знаем дали Bendida четат фентъзи. Едно е фентъзи метъл, друго е фентъзи литература, нали така? Със сигурност Не ме вдъхновиха. Толкова от мен.

Ювиги, батенце-харесаха ми,  вокалът им страда от позиорщина, но това се лекува. До мен Блек Арта и Азията ич не са впечатлени, но аз казвам, че Ювиги са готини!

Също така казвам, че джордж лукас е отрепка

После имаше некакви притеснени Хасковци, които свириха кавъри. Това би трябвало да значи дисквалификация, предполагам. И потънаха в небитието тези момци

Оттук нататък нещата загрубяха. Силно. Първо Urban Grey, после New Disease удариха здраво. И двете банди са сходни като стил, и двете са тежки и в буквалния смисъл, щото имат някои едрички хора в съставите. И двете ми харесаха

Death metal-ите Abaddon малко ги проспах, щото не може толко часове музика наред

И последна група-Matubes. Съвсем умишлено отидох отпред. Ясно е, че не разбирам нищо от тоя тип музика. И реших да понауча тва-онова. И да, едва започнали, някой ме тупа рамото, поглеждам и....колежката от тоя блог, Герс. Казваме си здрасти и тя се изпарява във въздуха. Каква беше тая история, не разбрах, знам само, че Герс живее на около 400 километра от Маймунарника. Но явно на блек метъл концерти стват такива неща. Ще го прослушам този стил................

 Urban Grey са финалистите днес, ясно беше

Вместо заключение

остана да кажа, че

Джурасик Парк е Тъп филм

да, за първия говоря

от 1993

Винаги е бил тъп

Винаги ще бъде

а Вакен е буржоазна отживелица

Battle of the Asses

Здравейте, приятели (така ли се изразяват блогърите?)

Нищо не остава скрито от Окото на НайМизернияБлог. Включително калин терзийски, който често пие кафе в Гринуича, позира и разписва книги на трите си фенки у цела България. В тоя ред на мисли, ясно е, че конкурс, който ще прати българска група на Вакен!, Няма да бъде подминат току-така.

Място на събитието: Маймунарника, под открито небе в Борисовата градина. Жестоко!

Ден първи: 24 април, петък:

Закъснях, изпуснах първите три групи (имената им не ми говорят нищо) и се настаних точно за Еридан. Не мога да кажа нищо за тях, освен доста лошия звук. Някакво българско хеви, незапомнящо се с нищо

Full Circle-млади алтернативки, които чух преди няколко седмици в предаването на Гурко по Z-Rock. Готини са, но особено вокалът ме остави с едно wanna be усещане(най-вече към една от бандите изброени у фейсбука им като влияние), което Никога не е добре

Hate Campaign, батенце, бяха с два вокала, ужасяващо лош звук (отново), проблеми с микрофоните, което развали донякъде впечатлението. И пак едно неприятно wanna be усещане лично при мен, но проблемът може и да си е в моя телевизор. Иначе са енергични.

И сега внимание, защото на сцената се качиха Еталон-една от няколкото шайки на Драго Чая. А той прави едно и също във всяка една от тях. Това, което правеше и в Епизод години наред. Героични парчета с български текстове. Жив и здрав, не е моята музика това. И те имаха тъп звук...каква изненада

As Orchids Wither-Уау, стил, от който хал хабер си нямам. Даже не зная как се нарича. И майната му на това. Тия типове имат Страхотно Желание за свирене, нещо, което не съм свикнал да виждам у родни банди. Между другото, вокалистът им е почти чисто гол, некаква непозната за мен мода. Голямо Браво от мен

John Steel-май няма по-подходяща група за Вакен. Просто музиката им крещи Хеви Метъл, но за разлика от Драго Чая, не са досадници. Както каза моят познат Wonder-a: "Журито ще избере хеви група, защото....ами просто защото е така". Естествено на мен лично ми е през оная работа кого ще избере журито, но за John Steel ще се зарадвам.

Sevi-ами групата с НайДобър звук+НайСимпатичен фронтмен (фронтдама, тоест) и доста прилична музика. Която обаче е, струва ми се, далеч от Вакена. Самата дума "Метъл" е толко близка на Sevi, колкото ми е близка и на мен. Който ме познава, знае. Но пък може би организаторите на Вакена не са конете с капаци, за които ги мисля. А може би организаторите на Вакен трябва да се ебат у гъзовете. Кой знае.........

Еми това е-последната група не я гледах, щото Никога не седя на концерти до края

да го духат: джордж лукас, майкъл бей, спилбърг, зак снайдър, marvel, dc, хари потър, etc


Edit-докато съм писал тази глупост, станало ясно, че Full Circle са първият финалист. Еми Честито



и сега Довиждане