Arcturus – Arcturian (2015)

Норвежките групи определено са ми слабост, независимо дали въпрос за първите неща на Burzum и Darkthrone, странни/експериментиращи/авангардни неща като Arcturus и Kovenant или пък такива, които се променяха с времето, но носят част от миналото си като Emperor, Dimmu Borgir и Enslaved. Затова и очаквах с голям интерес новия албум на Arcturus. Това се засилваше и от постоянните слухове точно кога ще излезе, а и Sideshow Simphonies (2005) въпреки качествата си не ми хареса особено. Като се добави и това, че едни други авангардисти от Норвегия – Dodheimsgard, също издадоха албума след голяма пауза, със спорни качества, нормално беше да се засили очакването и съмненията дали няма и те да направят албум, които не си е струвал чакането. A Arcturus са една от малкото групи за мен, които нямат слаб албум и поддържат високо ниво.

И така след почти 10 години чакане и три дни стабилно слушане, мога да кажа, че определено чакането си е струвало. „Изтичането” му почти две седмици по-рано от обявената дата за издаване (8-ми май) беше много приятна изненада. В предварителната информация групата каза, че в Arcturian ще има част от всеки техен албум. И това се оказа истина. В Angst може да се чуят изненадващо агресивни моменти, които напомнят за първите неща на групата, а и не само в тази песен. Естествено това е само една част от цялостната музикална картина в албума, а който е запознат с групата, знае в музиката ѝ разнообразието и странността са в реда на нещата. В другата крайност е The Journey, която е спокойна и атмосферична, лично за мен най-неизпъкващата песен в албума и можеше да минат и без нея. Последните две песни от албума – Archer и Bane, напомнят на звученето на La Masquerade Infernali (1997), което е определено е плюс. Но най-силната и открояваща песен от албума е The Arcturian Sign, която преспокойно може да се нареди сред най-добрите им песни, които някога са правили.

Като минус може да се отбележи, че на моменти песните губят динамика и трудно задържат вниманието. А и въпреки, че Vortex ми е един от най-любимите вокали, може би с гласа на Garm щяха да звучат малко по-интересно и разчупено, но това си е по-скоро теория тип „ами ако…” и по никакъв начин не оказва влиянието върху високото качество на музиката в албума. И като за край мога да кажа, определено Arcturus са направили достойно завръщане, което в голямата си част си е заслужавало чакането, успели са да съчетаят елементи от почти цялото си творчество без да звучи като закърпено от различни музикални идеи, но сме свикнали да чакаме изненади от тях, нещо ново, което да ни изненада, а тук просто има много добро съчетание от всичко досега, а и имат поне два албума, които преспокойно могат да попаднат в категорията „шедьоври”.

Половин единица давам заради обложката, художникът се е справил перфектно!!!

Оценка: 8,5/10