Split wide open... Монолог

Is there anything left for me to save?

Понякога се събуждам с тревожната празнота в себе си. Тя ме задушава, не ми дава мира. Кара ме да викам за помощ, но гласът ми е напълно изчезнал. Някои хора биха казали, че съм построила стена около себе си, но не това е случаят. Не е липса на вяра в околните или в себе си. О, не.
Понякога се събуждам с чувството на невидим товар, който ме смазва. Не, не отново... Този поглед ме изгаря, този глас ме облива с ледено студена вода. Без емоция или цвят, но изгарящ дупки в сърцето ми отново и отново. Казвам си "Този път ще успея, ще е различно, ще имам смелостта...", но тя никога не идва.
Всъщност, понякога не е толкова зле. Чувствам се почти все едно съм невидима, дългогодишни приятели ме подминават, а колеги и познати се държат все едно ме няма. Все едно съм Жан-Баптист Грьонуй от Парфюмът. Казвам си "Какво толкова имам да доказвам? С какво имам по-малка стойност от всички тези хора, които са философски и морално инвалидизирани? Нима аз наистина не мога да нося щастие?"
Мислите ли, че някои хора не заслужават да бъдат щастливи? Изпитвали ли сте жал към бедните чудовища, които паразитират само и само да засищат глада си за фалшива безопасност? Защо именно паразитите успяват да оцелеят толкова дълго, засищащи вечно празните ями, зейнали в сърцата им?
Толкова много въпроси и всичките до един без адекватен или дори възможен отговор, защото всичко опира до личността. Когато аз умра всичко умира с мен, аз съм всичко... И все пак съм нищо. Никога няма да бъда щастлива. Винаги погледът ми ще се измества встрани, когато някой ме попита как съм. Защото макар и с всичките си усилия, съсредоточени върху фалшивата и крива усмивка и лъжливото "Супер съм...", не мога да приема факта, че всичко и всички се крепят върху подобни малки лъжи. Не, аз не съм добре. И ти не си. Всички сме потънали в дълбоката яма на Съня и колкото повече драпаме с нокти да се измъкнем, толкова повече страдаме.

The Thing That Should Not Be

Есента вече тотално завладя всичко наоколо, студът е нещо нормално, гадната мъгла също, да изгрее слънце вече е радостно нещо, което до преди няма и 20-тина дни беше масово псувано явление, съпътствано от мрънкане за горещина и подобни глупости, с които лично аз нямам проблеми. Че това писание няма да има нищо общо нито с времето навън, сезоните, нито пък с Metallica, откъде е крадено заглавието. Съвсем за друго нещо ще пиша и за първи път няма да има досег с музиката.

Та преди няколко седмици реших да си сваля втория сезон на American Horror Story, защото силно ми го препоръчаха, бил по-добър от първия, а това, което съм засичал от първия, далеч не ме впечатли. Но пък и без това нямам какво да гледам, а и започна и третият сезон, та поне да му дам шанс. 13 серии по 40 минути, точно за 10-тина дни ще го изгледам…да, ама не. За три дни ги изгледах и направо останах като цапнат с мокра топка през зимата. И не защото това е може би най-доброто хорър нещо, което съм гледал от Екзорсиста, не защото като си лягах имах само две мисли в главата- псувайки, че трябва да ставам в 6 часа сутринта за работа, но пък поне имам работа, благодарение на която мога да живея добре, и мисълта, че това е бахти сериала. Малко след това научих, че новите серии ще бъдат по-романтични и по-малко хорър, което доста ми нагарча, но като излязат всичките, тогава ще се правят изводи. Че друга ми беше идеята, заради която пиша. Свикнал си когато гледаш филм, да има добри и лоши персонажи, такова нещо като средна степен няма, всичко е в крайности. И в реалния живот е така. Този човек е или само добър или само лош, т.е. свестен или убитак. И това го определяш според собствения си възглед, такова нещо като обективност не играе роля. Този е пич, защото винаги, като му се обадиш да излезеш, той е насреща и няма проблем, онази е курва, защото не ти обръща внимание и само пари са ѝ в главата…всъщност, тя наистина е курва, независимо обективно или субективно. Този се усмихва пред теб, но след 2 минути те храни пред другите не с черпака, а направо ти изсипва един тир отгоре. Гледайки сериала и мислейки, този е такъв защото направи това, а онзи е онакъв, защото, разбираш ли, имал еди-какви-си помисли. Та това си е реалният живот. Няма добро и лошо, това са субективни категории.

Четейки това си мислиш, нищо ново не казвам (не че някой ще го прочете). А нужно ли е да казвам.  Реално хората са убити и ти си убит, но въпросът е как избираш да гледаш върху нещата. Че това е много встрани от това, за което принципно пиша, и вместо да напиша ревю за новия добър, но нищо повече Korn, новия противоречив, но странно допадащ ми Satyricon, изненадващо приятния Sarke, супер разочарованието Gehenna и още други неща, които, ако се наканя да им напиша ревю или пък не, реших да кажа това, което ми идва на момента. Странното е, че идеята да напиша това дойде освен от сериала, а и четейки блога на Стифф, човек, който на всички е ясно, ми е далеч не особено приятен по много и различни причини, но пък понякога казващ абсолютни истини. Та така е, нищо нито чисто добро, нито чисто зло. Е, за чисто зло, може да се поспори… 

Добър ден...

Добър ден,


това Не е блог-пост, а новина



снощи на концерта на Orphaned Land, нямаше хора от Про-Рок

хахаха


това превърна събитието в нещо рядко ценно

щото квото и да си говорим, Про-Рок си падат Многознайковци(или поне половината от тях)


и някак е много приятно, когато си на концерт...




....и НЯМА Разбирачи


Великият Фотограф на катехизис също го немаше, нали Олигофрените не отразяват концерти на ТанграМегаРок

абе с една дума:Супер



просто споделям, нали затуй е блогът

Студентски живот, ах сладък.... Кур за студентския живот !!!!!

Изкуството да си мърляч !!

   Очевидно не съм единственият студент в света, предполагам и други хора са се сблъсквали с този изключителен животински вид, наречен съквартирант. :)) На колкото и свестни хора да случиш, 80-90% вероятно е те да нямат никакви навици и да не им дреме, че са затънали до ушите в боклици. Така, да си дойдем на темата. Сигурно не всеки знае колко е забавно да вървиш зад нечий задник, защото на тях така си им бива. 

   Особено забавен е моментът, когато всички пият и купонясват във ваща стая и на другия ден когато помолиш някое от лицата, което даже живее при теб, за помощ, да ти каже "ми на мен така си ми е добре" и да продължи да си гледа някви дебилни детски 8-битови простотии със слушалките Рейзър :)) На кой му дреме, че аз съм хванал да чистя свинщината, която оставят зад мен... Да не споменавам и личната хигиена на някои индивиди... че положението е просто страшно, особено ако имате силно обоняние ^^

    Уважавайте майките си, защото това, да бачкаш цял ден и накрая да вървиш зад задника на всеки, определено не е от НайПриятните изживявания :))

ИНТРИГА ДА ИМА !!!

   Студентски живот без интрига е като Дриско на трезва глава.... Случва се, но рядко. В такива ситуации просто е НайДобре да си пуснеш Бихимът или Квелертак на Рейзър или Косс слушалки и да.... КУР ЗА ИНТРИГАТА, мен ме няма в темата !!

НайЗабавният момент... Ученето :))

  Колко е забавно да си студент... особено в БГ. Цяла нощ по кръчми а-у, на другия ден на изпит, едвам закърпен с 3ка и ако го вземеш, радостта е неземна. Но както и да е, не е като и аз да не съм го правил този номер и то не малко пъти.... но в един момент си сядаш на задника и се замисляш. Казваш си Защо по дяволите си губех времето с пълните глупости, защо не учех, като му беше времето и защо сега работя нещо неквалифицирано за 300лв на месец, а имам магистратура по МИО... ПРИМЕРНО !!!! :))
   Масово хората не са на мястото си. Съдя дори по себе си... тръгнах да уча ТУРИЗЪМ в умрял град без перспектива... Специалност, включваща един куп простотии и реално не ти дава нищо. За съжаление тези случаи са много, за което има вина кривата ни образователна система.

   В момента уча една и съща материя от 2 места.... университета и Онлайн Лекции на Телерик. 

•        Университетът - Там имаме честта упражненията по програмиране да ни ги води асистентче на около 40-50, за което концепцията "душ и пералня" е прекалено абстрактна и прогресарска. Когато има свободно столче до теб, може и да седне, да ти обясни някои неща, защото сещате се, уж знае много и обяснява УНИКАЛНО "добре"...
•        TELERIK - Тук нещата стоят по съвсем различен начин... за час и половина запис на лекция се счупих от смях и научих много повече, отколкото за 2 седмици бих могъл да науча в университет. Методите за обучение са уникално добри и уроците са безплатни. Но нека не правя излишна реклама... Проблемът не е, че телерик са НайГолемите... а че университетите са боза :))
  
  
  За финал мога да кажа само едно... Хой за образователната система.... The moment when everyone has a Batchelor degree and only a few have the right skills and qualification :)))

A tribute to…или безумието на (уж) алтернативното младо общество

Първо ясно да уточня, че няма да става въпрос за модата „tribute” като цяло, а точно определени сбирки на точно определено място. Защото принципно тази тема е толкова дълбока и, честно казано, болезнена за сцената, че нито аз, нито никой не би могъл да я изчерпи и да даде правилното решение. Та да започвам направо с конкретността.

Преди няколко дни гледам какво има в секцията предстоящи събития в определена социална мрежа или иначе казано на прост български език, какви „евенти” има октомври месец. И докато гледах какви ли не събития, попаднах на нещо, което без малко да ми върне иначе вкусната милинка и соления айран от сутринта – Nirvana tribute в култовия клуб „Строежа”, който е толкова култов и толкова клуб, колкото In Flames са мелодични и дет метъл, т.е. никак. В този миг си припомних най-безсмисления и тъп концерт на който съм ходил, даже думата концерт е доста силна, а като се има предвид, че съм присъствал 2 пъти (без малко да са и повече) на Destruction, които не мога да ги трая и в червата си, гледал съм Korpiklaani, присъствал съм нееднократно на нойз/грайнд концерти, търпял съм не една и две подгряващи групи, т.е. летвата е много, много високо вдигната за подобни крайни определения. Та този чудноват..перформанс, така да се изразя по чужденски, беше tribute на The Doors, които и без това смятам за безсмислени, така че комбинацията между подобни фактори отключи „прекрасни” чувства в мен. Главно може би заради немалката сума, която отделих да присъствам на това…нещо. Но иначе кога щях да видя подобна чудна гледка. Музиканти пънещи да имитират своите любимци от преди над 40 години; публика, съставена главно от моми, гледащи влажно свирещи момци със спорни музикални качества. Всъщност те може и да имат такива, ама кой да знае, при условие че част от тях имат доста спорна кариера в една и две групи и след това се отдават на музикалния мазохизъм, наречен tribute to… Вярно, имаше много хора и вярно, повечето от тях имаха повече претенции, отколкото реално фенство. Не можеш да претендираш, че си алтернативен, а от друга страна да се обличаш с фешън дрешки, да говориш за парфюми и козметика тип „егати цифрата”, да ходиш на този „евент” да покажеш всичко това и да слушаш уж алтернатив и да се мислиш, че си такъв. Съвсем сериозно, ако Кърт Кобейн беше жив, щеше да се застреля пак, даже напълно го разбирам, защо го е направил (или Кортни Лав, там който реално го е сторил), предвид какво стана в наши дни. Не ме разбирайте грешно, Nirvana е една от първите групи с които съм тръгнал, Bleach и Nevermind са ми много любими албуми. Обаче от смъртта на Кърт Кобейн и съвсем реално казано, и от смъртта на грънджа, минаха близо 20 години. ОК, трябва да се уважават подобни неща, обаче още от 2001 г. помня обявяване на прословутите Seattle night. Толкова ли не се насвириха на кахърни дъждовни мелодии от другия край на света?! И ми е чудно защо точно всички, уж алтернативни, фенове са се забутали в тази сцена, при условие че има толкова много друго култово от 90-те – бритпоп, норвежки блек метъл, индъстриъл, че дори и нео метъла. Всъщност, по-добре, че не се пънат да свирят бритпоп и норвежки блек, че само като си представя какви отчайващи ще са резултатите и ми става лошо. Толкова ли не се начесоха тези пишнам музиканти, а и толкова ли тази абсурдно смешна публика не се нагледа и наслуша на подобни кръчмарски неща. После се реве защо нямало българска музика. Ами вземе затворете и гръмнете този толкова убит „клуб” или поне сложете вето или запрещение върху тези събития, а феновете да се разровят и да открият, че има музика и след 10 април 1994, пък нека да си слушат пак мрънкащите янкита.  Естествено, това се отнася за „Purple”-мафията в България, ама там е безвъзвратно отминало времето и възможността за някакви промени. А да не отварям и дума за „Цветя от края на 80-те”, че тогава трагедията ще е огромна. Някой би възразил и би отвърнал, че това, което са правили те, е било геройство и ако не било това движение, едва ли не нищо друго освен Сигнал и ФСБ няма да се слуша. Да, ама не. Истината е, че това, както и тези tribute вечеринки, са нещо крайно закъсняло и вместо развитие, те водят към застой и движение назад. Но нека са живи и здрави и феновете, и музикантите, правещи ниски поклони да двете (мокри) „течения”.

Хубаво е да се показва уважение, да знаеш миналото си, но не е хубаво да живееш само в него, камо ли да претендираш за нещо повече, при условие, че не виждаш по-далеко от големия си нос и фешън очила за късогледство. И да, тук няма нищо случайно споменато, нито субекти или нищо, даже е нарочно и точно определено.

И като завършек:

Metal Hammer е ултимативно забито списание, което не струва и 5 ст., камо ли 5 лв. А по-странното е, че пишат хора, които преди 10, че и повече години пак пишеха в списания, но доста по-добре и високо ниво.

И един поздрав от сърце, колко му е: