Първо ясно да уточня, че няма да става
въпрос за модата „tribute” като
цяло, а точно определени сбирки на точно определено място. Защото принципно
тази тема е толкова дълбока и, честно казано, болезнена за сцената, че нито аз,
нито никой не би могъл да я изчерпи и да даде правилното решение. Та да
започвам направо с конкретността.
Преди няколко дни гледам какво има в
секцията предстоящи събития в определена социална мрежа или иначе казано на
прост български език, какви „евенти” има октомври месец. И докато гледах какви
ли не събития, попаднах на нещо, което без малко да ми върне иначе вкусната
милинка и соления айран от сутринта – Nirvana tribute
в култовия клуб „Строежа”, който е толкова култов и толкова клуб, колкото In Flames са мелодични и дет метъл, т.е. никак. В този
миг си припомних най-безсмисления и тъп концерт на който съм ходил, даже
думата концерт е доста силна, а като се има предвид, че съм присъствал 2 пъти (без
малко да са и повече) на Destruction, които не мога
да ги трая и в червата си, гледал съм Korpiklaani,
присъствал съм
нееднократно на нойз/грайнд концерти, търпял съм не една и две подгряващи
групи, т.е. летвата е много, много високо вдигната за подобни крайни
определения. Та този чудноват..перформанс, така да се изразя по чужденски, беше
tribute на The Doors,
които и без това смятам за безсмислени, така че комбинацията между подобни
фактори отключи „прекрасни” чувства в мен. Главно може би заради немалката
сума, която отделих да присъствам на това…нещо. Но иначе кога щях да видя
подобна чудна гледка. Музиканти пънещи да имитират своите любимци от преди над
40 години; публика, съставена главно от моми, гледащи влажно свирещи момци със
спорни музикални качества. Всъщност те може и да имат такива, ама кой да знае, при условие че част от тях имат доста спорна кариера в една и две групи и след
това се отдават на музикалния мазохизъм, наречен tribute to…
Вярно, имаше много хора и вярно, повечето от тях имаха повече претенции,
отколкото реално фенство. Не можеш да претендираш, че си алтернативен, а от
друга страна да се обличаш с фешън дрешки, да говориш за парфюми и козметика
тип „егати цифрата”, да ходиш на този „евент” да покажеш всичко това и да
слушаш уж алтернатив и да се мислиш, че си такъв. Съвсем сериозно, ако Кърт
Кобейн беше жив, щеше да се застреля пак, даже напълно го разбирам, защо го е
направил (или Кортни Лав, там който реално го е сторил), предвид какво стана в
наши дни. Не ме разбирайте грешно, Nirvana е една от
първите групи с които съм тръгнал, Bleach и Nevermind са ми много любими албуми. Обаче от смъртта
на Кърт Кобейн и съвсем реално казано, и от смъртта на грънджа, минаха близо 20
години. ОК, трябва да се уважават подобни неща, обаче още от 2001 г. помня обявяване
на прословутите Seattle night. Толкова ли не
се насвириха на кахърни дъждовни мелодии от другия край на света?! И ми е чудно
защо точно всички, уж алтернативни, фенове са се забутали в тази сцена, при
условие че има толкова много друго култово от 90-те – бритпоп, норвежки блек
метъл, индъстриъл, че дори и нео метъла. Всъщност, по-добре, че не се пънат да
свирят бритпоп и норвежки блек, че само като си представя какви отчайващи ще са
резултатите и ми става лошо. Толкова ли не се начесоха тези пишнам музиканти, а
и толкова ли тази абсурдно смешна публика не се нагледа и наслуша на подобни
кръчмарски неща. После се реве защо нямало българска музика. Ами вземе затворете
и гръмнете този толкова убит „клуб” или поне сложете вето или запрещение върху
тези събития, а феновете да се разровят и да открият, че има музика и след 10
април 1994, пък нека да си слушат пак мрънкащите янкита. Естествено, това се отнася за „Purple”-мафията в България,
ама там е безвъзвратно отминало времето и възможността за някакви промени. А да
не отварям и дума за „Цветя от края на 80-те”, че тогава трагедията ще е огромна.
Някой би възразил и би отвърнал, че това, което са правили те, е било геройство и
ако не било това движение, едва ли не нищо друго освен Сигнал и ФСБ няма да се слуша.
Да, ама не. Истината е, че това, както и тези tribute
вечеринки,
са нещо крайно закъсняло и вместо развитие, те водят към застой
и движение назад. Но нека са живи и здрави и феновете, и музикантите, правещи ниски
поклони да двете (мокри) „течения”.
Хубаво е да се показва уважение, да знаеш
миналото си, но не е хубаво да живееш само в него, камо ли да претендираш за нещо
повече, при условие, че не виждаш по-далеко от големия си нос и фешън очила за
късогледство. И да, тук няма нищо случайно споменато, нито субекти или нищо, даже
е нарочно и точно определено.
И като завършек:
Metal Hammer е ултимативно
забито списание, което не струва и 5 ст., камо ли 5 лв. А по-странното е, че пишат
хора, които преди 10, че и повече години пак пишеха в списания, но доста по-добре
и високо ниво.
И един
поздрав от сърце, колко му е:
No comments:
Post a Comment