The Hard & Heavy Concert |||

Само преди 1000 години, на 15-ти и 16-ти септември, Студентският парк в Шумен се превърна в сборен пункт на оцелелите въпреки пред-училищната депресия ученици и младите по душа стари кучета с кожени якета. Не особено добре посетеният купон, както подсказва и заглавието му, се проведе за трети пореден път, като за запалването на тазгодишния музикален букет от местни банди бяха отговорни аудио визуален център „Прокси“, Шуменски университет „Константин Преславски“ и една телевизия, за която не съм сигурна как точно трябва да изпиша, че затова ще я спомена като 6TV, а водещ на шоуто бе Мартин от група СприМа.  Фестивалът, макар  да не му липсваха някои проблеми с джаджите и да отсъстваха ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ обекти, където се продава наливна бира, се превърна в едно весело и разчупено парти за изпращане на свидното ни лято. Дори имаше едно особено, но НЕ и лошо, чувство на задушевност, тъй като на човек рядко му се случва да отиде на концерт и накъдето и да се обърне, да се сблъсква с познати физиономии, както всъщност беше случаят с TH&HC. Малък град, сещаш се.  

Първи тестваха здравината на сценичния под хлапетата от Ignore the Hate. Същото трио ни е познато от миналогодишния TH&HC, където отново им беше отредено да откриват. Момчетата ни зарадваха с няколко авторски песни, като не пропуснаха да спечелят известна доза дамски симпатии с брилянтно изпълнение на Sweet Child o Mine. 40-те души, които се бяхме събрали пред сцената, изпратихме с колебливи викове младите (но много технични) надежди и приветствахме една идея по-ентусиазирано Lost Sensation. Предполагам, че малко повече хора успяха да се отделят от пиенето и разговорите за работа и да обърнат внимание на случващото се на сцената, поради две причини – 1) групата вирее перфектно под етикета „мелодичен дет“, лесносмилаем и недоскучаващ; 2)не беше много отдавна, когато Lost Sensation напомниха за себе си с концерт пред Паметника на свободата или, да го кажем на човешки, Разперко Шуменски.

Мрак и злост започнаха да заливат бавно и настъпателно мястото на събитието. Смъртта на слънцето обаче беше само подходящ фон за случващото се, защото същинските родители на тази черна прокоба бяха глутниците от посветили се на екстремния метъл шуменски хищници. Озверели от дългите години безконцертие, Immortal Discordia с гърло Евтим Пенев, когото по-младите от нас са виждали само в ролята на саунд инженер, превзеха без време сценичното пространство и застържиха първичния си старошколски дет метъл. Безпощадните звуци се забиха под кожата на присъстващите и така някои концертанти завъртяха глави в нещадящи вратовете им мелници, други (о, каква радост за очите) си спретнаха мош пит, а трети простосмъртни душици просто не издържаха и се изнесоха, за да хванат последните минути от сериалчето си по Диема Фемили. Държа да спомена колко мило ми стана, когато видях как няколко души, поради някаква си там (алкохолна) причина, губят баланс в пита и падат, но не биват оставени на земята и за миг, тъй като поне два чифта татуирани ръце веднага се стрелват към раменете на приземения събрат и го връщат в изправено положение.   Каква колегиалност! Уви, трите композиции на Immortal Discordia прокънтяха, удариха присъстващите в сърцата и бързо се стопиха в предесенния мрак, а секунди след тях – и техните създатели.

Веднъж запалено, грехота щеше да е бруталното обезглавяване да бъде оставено да потъне в забвение. Затова пожарът от окървавени остриета бе продължен и подхранен от Concrete. Ушевадно беше, че в кухите прогнили гърди на бандата дращи и буйно се мята безкрайно преклонение пред Cannibal Corpse, което от време на време разкъсва сухата плът и се излива в парчетата на Concrete. Доказателства – Postmortal Perceptions и Annihilation of Humans, които групата изсвири на концерта, заедно с Hammer Smashed Face (познайте на кого). Да не забравя да вметна и че групата е записала албум, който евентуално ще протрещи в началото на октомври!!!

Колкото кръв бе останала в жилите на присъстващите, тя вече бе достатъчно кипнала, за да приветства хедлайнърите на вечерта – Abaddon, които се появиха на фона на епично интро.   Дет метълите, доста мелодични на места, както винаги се бяха погрижили да се появят пред публиката с частични костюми, като този път мъртвешкият грим бе отстъпил пред маските. Настанилата се страховита атмосфера и тоновете тъмна музика, завихрящи тела и глави в независимо избухване, се превърнаха в идеален завършек на вечерта. Културно и предимно залитайки шуменското метъл общество се оттегли в тъмните си усои, за да посрещне новия ден със зомбирана крачка към училище/работа/хладилника.

Преди да започне концертната вечер на 16-ти, на мястото на събитието имаше „Рок Уъркшоп“, където всеки  пожелал можеше да получи скорострелен урок по свирене на инструмент по избор.  Кой какво е направил – никаква идея, не бях там. След това обаче се случи:

-Дебют на деца от център за изкуство „Зорница“. Малките сладурани ни представиха един много забавен кавър на It’s my life, като бяха сменили оригиналните лирики с текст на български. За да бъде изпълнението още по-атрактивно, момиченцата си бяха приготвили очарователна хореография, която, въпреки простотата си, пак успя да затрудни и дори да изскочи от детските главички на една-две изпълнителки. Хлапетата обаче не се сдухаха, а продължиха да се забавляват на сцената, за което ги поздравявам;

-Габриела Георгиева ни изпя На Инат на Поли Генова (изненадани? И аз така си помислих). Звукът беше ужасен, но какво ти пука, и без това не държиш да слушаш такива песни без някои непредвидени ефекти;

-Габриела Тодорова с подкрепата на две(ако си спомням правилно) бек-вокалистки каза на Джак да хваща пътя. Ray Charles, сещаш се;

-Деница Денчева продължи ретро вълната със Son of a preacher man.

-Завръщане на Габриела Тодорова на сцената с Back to Black на покойната Amy Winehouse. Всичко щеше да е прекрасно, само тези високи тонове много бъркат Габи. Някак си изкарани през носа не звучат добре...

-Калина Димитрова излезе с кавър на Waka Waka, подобен по замисъл на първото изпълнение за вечерта и също придружен от лека хореография в изпълнение на някои от откриващите участнички;

-Аника Йорданова ни припомни Mercy на Duffy (ах, да ми падаше по един книжен Пенчо Славейков всеки път, когато някой изпълнява тази песен...);

- Грациела Пламенова се опита да събуди понасъбралите се зяпачи с техно поп парче, което забравих да идентифицирам;

Ииии доживяхме рок фазата! The Lefties вдигнаха страхотен джангър за нула време, с което ни успокоиха, че чакането си е заслужавало. Фронтменът и китарист Дани се раздаде до краен предел и зареди публиката без проблем. Какво ли не направи това шило – качи китарата зад врата си и свири известно време така; изимитира припадък на няколко пъти, без изобщо да сбърка риф; напсува постоянно разкопчаващия се колан на инструмента си; без да иска разпя публиката, но бързо усети ситуацията и продължи, вече съвсем съзнателно, да запява мелодийки, които зрителите да му връщат. Голяма забава беше песничката за Замунда, пожелавам ви от сърце да я слушате някой ден на живо! Бяхме поздравени и с песен на SOAD – A.T.W.A. Уви, дойде време тези шматки да предадат сцената на Out of Tune, за които майка ми абсолютно правилно предвиди, че ще нарека динозаври. Изпълнението им започна с интересно интро, след което хардрокаджиите подеха Perfect Strangers на Deep Purple, Metallica – Welcome Home (Sanitarium) (Gers да скача и да се кефи на металисса – чудо невиждано, вероятно повече няма да се повтори), прокънтя и авторското парче Интернет,  предупреждаващо ни да си пазим душите от това гадно създание, че то ще ги унищожи. Out of Tune решиха, че така и така са тръгнали, защо да не се харесат и на по-младите – пляс една New Divide, по време на която вокалът на групата събираше сили в бекстейджа, за да се върне отново на сцената за авторското парче Любовта. Любимите на Simons Nickelback бяха уважени, разбира се, с How You Remind Me, сетихме се и за Дядо Купъровата Отрова и позавършихме с Чичо Джови – Living on a Prayer. На мен вече започнаха да ми се привиждат прах и люспи, за теб не знам.

Да, обаче... Последва едно дебютно шоу, което ме изстреля отвъд 56-те спътника на Сатурн. Главни действащи лица – група Проект, НайОбщоКазано поместващи се в рамките на алтърнатив ню метъла. Макар и кратко (поне за мен), изпълнението им беше много силно и се надявам тези луди глави тепърва да започнат да изскачат по-често по концерти.

 Действието на конската доза адреналин, която ни инжектираха Проект още с първото си парче – Кончето , като че ли бе неутрализирана от сравнително блудкавото изпълнение на група Спри Ма!, създадени през 2010 в склад по повод концерт във Велико Търново. Звукът им беше лош – касите на барабаните и китарите глъхнеха. Макар и бързо оправени, техническите проблеми явно се отразиха на настроението на групата, защото всички, с изключение на фронтмена и водещ на събитието – Мартин, бяха отвратително статични. Умрялата атмосфера НайНакрая беше издухана от своеобразния хит на групата – Сезони, по време на който се запознахме с един шуменски феномен – баба Марго. Дали подпийнало, дали твърде щастливо,  бабето си проби път до оградата и започна да куфее брутално, като от време на време даваше почивка на главата си със страстни танци. Това обаче не й стигна и Марго се покетри на сцената, където показа на цял Студентски парк шоуто си. Ако не бяхме толкова срамно трезвени (пак напомням за липсата на места, откъдето човек да може да си купи бира), сигурно всички щяхме да лежим свити от смях по земята. Спри Ма! се простиха с публиката с парчето Fake Tales of San Francisco на Arctic Monkeys и тълпата зачака кубето на Светльо Витков да лъсне под прожекторите на TH&HC.

Много стегнато, без излишно шляене, на сцената заеха един по един местата си музикантите, образуващи полу-цигански оркестър, полу-рокбанда, а това нещо, както „ние това много добре го знаеме“ се зове Светльо & the Legends. Последва едно титанично шоу, гарнирано с луд (предвид числеността на  публиката) мош пит, весели скандирания „Светльо ПРЕЗИДЕНТ!!!“ и много, ама много на брой радващи се хлапета. PVC беше първото изригване на легендарния вулкан, а след нея последваха хиподилски и страничнопроектови музикални сачове като Момичето, Жената, малката сладка песничка Ода за Криско, Кой намаза със лайна (хух, заглавия да ти видят очите), Ела ми го фани, БИРА С ВОДКА, химна на зайките-тийнейджърки Първа Кръв, разбирасескакалец, Боли ме Гъза, моята любима Грозна си като Салата и точка с Бате Гойко. Светльо направи някакъв мимолетен опит за бис, но според информация от не особено сигурни източници разбрах, че куките са решили да се покажат колко са всемогъщи.

Та така де, по една или друга причина шоуто видя края си, а с него и The Hard & Heavy Concert. След една стабилна купа сладолед и кенче разбълникана лимонада лятото  ги последва, оставяйки ме да бъда удавена в блатото от училищни грижи. Нищо, догодина пак ще се върне и тогава ще си оправим сметките.