Есента вече тотално завладя всичко
наоколо, студът е нещо нормално, гадната мъгла също, да изгрее слънце вече е
радостно нещо, което до преди няма и 20-тина дни беше масово псувано явление,
съпътствано от мрънкане за горещина и подобни глупости, с които лично аз нямам
проблеми. Че това писание няма да има нищо общо нито с времето навън, сезоните,
нито пък с Metallica, откъде е крадено заглавието. Съвсем за
друго нещо ще пиша и за първи път няма да има досег с музиката.
Та преди няколко седмици реших да си
сваля втория сезон на American Horror
Story,
защото силно ми го препоръчаха, бил по-добър от първия, а това, което съм
засичал от първия, далеч не ме впечатли. Но пък и без това нямам какво да
гледам, а и започна и третият сезон, та поне да му дам шанс. 13 серии по 40
минути, точно за 10-тина дни ще го изгледам…да, ама не. За три дни ги изгледах
и направо останах като цапнат с мокра топка през зимата. И не защото това е
може би най-доброто хорър нещо, което съм гледал от Екзорсиста, не защото като
си лягах имах само две мисли в главата- псувайки, че трябва да ставам в 6 часа
сутринта за работа, но пък поне имам работа, благодарение на която мога да
живея добре, и мисълта, че това е бахти сериала. Малко след това научих, че
новите серии ще бъдат по-романтични и по-малко хорър, което доста ми нагарча,
но като излязат всичките, тогава ще се правят изводи. Че друга ми беше идеята,
заради която пиша. Свикнал си когато гледаш филм, да има добри и лоши
персонажи, такова нещо като средна степен няма, всичко е в крайности. И в
реалния живот е така. Този човек е или само добър или само лош, т.е. свестен
или убитак. И това го определяш според собствения си възглед, такова нещо като обективност не играе роля. Този е пич, защото винаги, като му се обадиш да
излезеш, той е насреща и няма проблем, онази е курва, защото не ти обръща
внимание и само пари са ѝ в главата…всъщност, тя наистина е курва, независимо
обективно или субективно. Този се усмихва пред теб, но след 2 минути те храни
пред другите не с черпака, а направо ти изсипва един тир отгоре. Гледайки сериала
и мислейки, този е такъв защото направи това, а онзи е онакъв, защото, разбираш
ли, имал еди-какви-си помисли. Та това си е реалният живот. Няма добро и лошо,
това са субективни категории.
Четейки това си мислиш, нищо ново не
казвам (не че някой ще го прочете). А нужно ли е да казвам. Реално хората са убити и ти си убит, но
въпросът е как избираш да гледаш върху нещата. Че това е много встрани от това, за което принципно пиша, и вместо да напиша ревю за новия добър, но нищо повече
Korn, новия противоречив, но странно допадащ ми Satyricon, изненадващо приятния Sarke, супер разочарованието Gehenna и още други неща, които, ако се наканя да
им напиша ревю или пък не, реших да кажа това, което ми идва на момента.
Странното е, че идеята да напиша това дойде освен от сериала, а и четейки блога на
Стифф, човек, който на всички е ясно, ми е далеч не особено приятен по много и
различни причини, но пък понякога казващ абсолютни истини. Та така е, нищо нито
чисто добро, нито чисто зло. Е, за чисто зло, може да се поспори…
No comments:
Post a Comment