Bury your corpses in the backyard

Идеите са един от НайЧиститеПримери за автокатализатори – колкото по-често ги създаваш и осъществяваш, толкова по-често ти хрумват нови и по-добри. А когато си доволно продуктивен, нуждата да започнеш работа по ново свое хрумване става все по-напориста и неконтролируема. В такива случаи няма по-добри условия за протичане на творческия процес от предългия 40-минутен учебен час, подправен с монотонната реч на негово величество учителя.

Пазиш ли старите си тетрадки? А трябва! Защото щом разбираш по-горните редове, то това ми дава свободата да ти кажа, че онези намачкани хартиени парцали са твоят НайИстински дневник. Не, не заради гигантските планове към уроците и вписаните в полето вляво дати, а заради спомените, които е оставило за себе си едно много старо твое „аз“ на последните страници на въпросните тетрадки.

Преди години, когато все още бяхме същински деца, а не инфантилни тийнейджъри, един от НайБлизките ми приятели беше заявил: „Последните страници в една тетрадка са свещена и неприкосновена територия на ученика!“. Каза ми го, за да ми повдигне духа, когато учителката ми взе 60-листника за проверка. Съвсем честно, съвестта ми си беше чиста, що се отнася до домашните и записките към уроците. Това, което ме бъгваше, бяха точно онези последни страници, върху които и до днес имам навика да запечатвам всичко по-интересно, което ми хрумне. Та, по онова време там, в задния двор на иначе приличната ми тетрадка, кърви багреха водата в червено, един затворник чакаше часовникът да посочи пет часа, за да поеме по своя път към бесилото, а някакъв безтелесен глас искаше да си поиграе с читателя на една игричка, чиито правила са прости – „живей или умри“, като изборът бе любезно предоставен на четящия. Някак си мисълта, че учителката ми може да попадне на тези цитати от песни и филми, никак не ми допадна, дори успя да ми убие напълно настроението. Но ето, че се появи едно добро хлапе, което изказа една много вярна мисъл за святостта и неприкосновеността на последните страници. Тогава не приех думите му много на сериозно, но сега разбирам, че това си е фундаментален Закон за Запазване на Личността на Ученика.

Последните страници, искаш или не, са НайТвоето място в тетрадката ти. Вероятно в началото върху тях си драскал разкривени логота и граматически грешни цитати на своите любими банди. Тук-таме се се появявали по десетина – петнадесет вариации на сегашния ти подпис, някоя и друга пентаграма и нещо, което ти се иска да вярваш, че е било замислено да бъде човек или поне част от такъв. Общо взето все простички, аламинутни неща, сред които има минимална доза твои идеи. Нормално, по онова време си бил в началото на тийнството си и тепърва си изграждал личността си под влияние на идолите си. Не мисли следователно, че след като тези драсканици са рефлекции на чуждо творчество, те не са важни. Напротив – те са твоите корени.

В един момент обаче е дошло време въображението ти да напусне създадения от влиянията ти инкубатор и да започне да функционира самостоятелно. Тогава си започнал все по-често да прелистваш тетрадката си до последните страници, където надрасканото е останало в духа на идолите ти, но вече овкусено с детайли, носещи твоята марка. Начинът ти на творене е бил нещо от сорта на:  „Ако бях ...... (тук попълваш името на известната личност, по която припадаш), това щеше да изглежда/звучи по този начин“.  Долу-горе по това време надеждите ти да създадеш собствена банда все още не са били попарени, затова е вероятно на места да се срещат и евентуални имена на бъдещата формация.

Това нещо не продължава твърде дълго и много скоро вече и без това редуцираното количество цитати тотално отстъпва на дълбоки лирически откровения, а обикновените и доста изтъркани символчета, присъстващи в тетрадката на всеки средностатистически ученик, биват заместени от леко грозновати и тотално диспропорционални, но пък старателно оформени скици-идеи. Останалите хрумвания за по-обемни епически текстове се записват с 2 – 3 ключови думи. Разбира се, всичките тези драсканици ще бъдат изведени на едно съвсем различно ниво, когато се усамотиш в стаята си някоя петъчна вечер след полунощ, когато всички обикновени дремят. И ето те – това си ти, наведен над изпонадраскания от поколения ученици чин, градиш и изразяваш себе си на онези последни страници, докато учителят се опитва да направи „образцов“ и „пълноценен гражданин“ от теб. Каква ирония, не мислиш ли?

Неотдавна се разрових в старите си тетрадки и реших, че може би няма да бъде чаааак толкова лошо да споделя с теб някои от драсканиците, на които попаднах. Някои са на около 6 години (не е истина колко остарях), други са прясно снесени, така че общо взето може да се каже, че се очаква да видиш някакво развитие. 

Брилянтната корица на тетрадката ми по история. Тези бели подвързии просто си плачеха да бъдат нашарени. Малко Maiden поклонничество и всичко си идва на мястото.

Последната страница от същото чудовище по-горе. Мисля, че не се нуждаеш от повече обяснения. 

Сватбата на Джак Изкормвача се мъдреше на последната страница на хартиеното ми сборище по математика около 2-3 седмици. После реших, че е прекалено психопатско, откъснах го, разкъсах го на четири парчета и го скрих от света... до този момент.

Слабо изпълнение от 6-ти клас. Деца, ето така не се рисува вълк (но пак е някакво-си-там начало). Нито пък координатите на домашните работи се записват в горния ляв ъгъл на задната корица. 

   Преди Gers <-- --> След Gers

В края на тетрадката ми по музика. Мисля, че я започнах още в 6-ти клас, като работата по нея продължи до 7-ми. Отново присъства добрият стар Джаки (сигурно по онова време съм била силно впечатлена от филма „От Ада“), но този път в компанията на Charlotte the harlot. Години по-късно хванах тази идея и се опитах да я доразвия....  

За съжаление бързо изгубих усещането за тази рисунка и така и не я довърших. Е, идеята вече е споделена, така че може би някой ден някой добър човечец ще материализира това детско хрумване, в което Charlotte уж бяга от чичкото със скалпелите, но всъщност само го примамва към зомби сводника си Eddie T.H.

Ах, тийн любов...

Някаква странна форма на бесеница, предполагам. Или по-скоро отгатване на изречение по дадени рисунки.... Нещо като игра на асоциации?! Кой знае, били сме 7-ми клас.

Тук май не сме се харесали особено с някоя задача... Нормално, беше извадена от състезания за математически нърдове.

Абсолютно задължителна. Във всяка тетрадка. Сериозна съм като Сатаната!

Някога бяхме про-та на бесеница. Сега сме БОГОВЕ!

Всички ръсят простотии от време на време. Аз ги записвам, МУ-ХА-ХА-ХА

Урок по фински в края на тетрадката по английски.

Изпитваха една съученичка по география и нямаше друг начин да й подскажа. Малка част от тази почти последна страница се превърна в носител на послание в телеграмен стил (на човешки казано – бележка)

Останалите неща, които ще видиш, са значително по-малко прашни от досегашните, затова и стават за гледане... може би

Бърз портрет на Tarja в тетрадката по математика малко преди концерта й в София. На Turunen, де, не на тетрадката ми.

Поредното недовършено нещо, този път плод на скуката в час по информатика. - 8-ми клас.

Малко Tim Burton, малко химия, малко студенти за преподаватели и всичко излиза извън контрол

Странни портрети са това... Твърде лоши пропорции... Карай, това е демонстрация на стари скилове.

Корицата на така или иначе твърде "арт" тетрадката ми по английски. Идеята за главата на патката до голяма степен беше на съблогъра Red Hawke. 

<--Идея

Започнато изпълнение-->

Ако се загледаш добре в същинската рисунка, вероятно ще разчетеш Aealo. Това е, защото идеята бе "вдъхновена" именно от тази песен.

Хванаха ме да се занимавам с това вляво по математика и заради него ме изпитаха. Мне, не можаха да ме хванат неподготвена. А това другото е резултат от нервното очакване да ми върнат контролното по същия предмет. 

Това са няколко варианта на едно и също хрумване. Всичко се започва отначало, докато не се получи нещо максимално близко до изображението, което се върти в главата ми. Суровата скица (част от която се подава вляво) имат само 3 човека, като скоро очаквам да доведа тази идея до край.. Макар че... като се замисля... така с химикал изглежда доста първична и нелоша. 

Лично творчество с автори Gers и Simons. Беше малко преди лятната ваканция, когато с това шило и Big Bro изнесохме импровизиран концерт на една пейка в градската градина. Дори съчинихме първата си песен - текста й можеш да видиш вдясно. Няма смисъл да ти разказвам какво се случи на нашето акустично шоу, тъй като всичко е побрано в тези две поетични строфи. А, да, а отгоре се подават изчисления колко фиша трябва да пуснеш в тотото, за да удариш със сигурност шестица. Цялото това нещо срещам всеки път, когато отворя тетрадката си по руски. Кеф, а?

Картуунизирах се малко аз. 

Хайде, до скив, че утре ме чака писмена битка с географията. Ако не измисля нищо, мисля поне да си поукрася контролното с някакви драсканици с тайната надежда те да държат вниманието на мама далеч от евентуалната ми цвайка. Все пак, стискай палци или каквото там имаш