Анатомията на хормоните
Есенният дъжд се изсипва хладно над мрачните ветровити улици. Изсъхналите листа прелитат през теб. Колите профучават на сантиметри от теб... но ти си забил на едно място, една точка, която само те измъчва. Опитваш се да догониш вятъра, който минава през теб, и дори да осъзнаваш, че в това няма почти никакъв смисъл, въпреки това го правиш.... Търсиш отдушници, активитети, хващаш се в работа... но каквото и да правиш, винаги се връщаш в изходна позиция. До каква степен трябва да пречупиш себе си, за да понесеш цялата тази болка, ако не намериш щастие, дори илюзорно, което си открил в човек, който единствено би те измъчвал и наранил. Мазохизъм или глупост, няма значение, накрая сърцето ти винаги остава на дроб сарма, а нервите - изпържени и разкъсани. Hope is the first step on the road to disappointment.
Продължаваш напред, зашито с канап сърце и нерви, залепени с евтиното тиксо на малкото останал здрав разум, който притежаваш. Аз жив ли съм или съм марионетка на собствените си чувства, на собствените си грешки, на болката и забитите в гърба ножове, в един момент просто оставаш без кръв, без контрол, без себе си.... без разума си. Осъзнаваш, че всичко това, което правиш, е крайно излишно и деструктивно за самия теб, та и за околните, но не можеш да направиш нищо по въпроса, влачен от адските коне на собствените ти грешки, страхове, мечти, болка.... Да продължа напред и да зарежа цветния мрак, в който си обкръжен, в мъглата на мрачното си настроение, в болката, която тече от порите ти, като реки от кръв и сълзи, стичайки се по тялото ти... Да продължа напред накрая е единственият вариант, по-добре мир сред неутралната сивота, отколкото душевно самоубийство, привлечен като комар от лампа.... светлината на мрака, който ни погубва.
Истината е там, че колкото и да е сив или привидно цветен светът, колкото и безсмислени да са действията ни да го променим, накрая оставаме безсилни.... Но именно това ни изгражда като личности !! Гоним цели, идеали, хора, мечти... често без да има смисъл, но в крайна сметка всяка рана е опит, всяка саможертва е портал към себеосъзнаването, всяка грешка е учител. Светът без болка би бил невъзможен. Утопична анархия, в която всички са добронамерени, всички се обичат и подобни илюзорни нирвани. Истинската нирвана е вътре в нас, болката и опитът също... Преходът от личностното дъно към върха на възможностите си е изключително дълъг и в същото време.... мимолетен. Пътят на всеки човек е различен, но крайната цел винаги е една - щастие за себе си и близките си. Разликата е в пътя, който ще изберем да поемем, едни гонят личностното си щастие като стъпват върху другите като камъни, върху които да се изкачат към "просветлението". Други избират пътя на болката, макар и неумишлено... нараняват себе си, до известна степен предпазват близките си от болка, но се саморазрушават с неимоверни темпове. Късметът не е нито на страната на силните, нито на слабите, нито на късметлиите... късметът е нещо, което ние определяме с нагласата, енергията и вълните, на които сме настроени.
Всеки се ражда с крила, колкото и да бъдат чупени, мачкани, горени, рязани... ние отново можем да полетим, нужна е единствено малко вяра в нас самите, тогава ще получим и това, от което имаме реална нужда, без дори и да подозираме. Keep hope alive !! Nothing is true, everything is permitted :))
No comments:
Post a Comment