Thursday, November 28, 2013

The Ocean, Tides From Nebula, Abraham – 24.XI.2013 г., клуб Mixtape 5

След глупостта, която направих миналата година - да отида на трибют на The Doors в мега убития клуб „Строежа”, който моментално трябва да бъде затрит от света, реших да посетя и пост-рок концерт, все пак колко по-убито и тъпо може да е от споменатото в началото събитие. И, честно казано, не съжалявам, парите, които дадох за билет, не бяха напразно изхарчени, клубът беше много добър, но подробности за впечатленията като цяло по-късно.
Преди началото на концерта ми направи впечатление разнородната публика, която беше дошла. От баш метъли, през екс такива, сега нещо друго, хипстъри (не го казвам в лошия смисъл или поне в крайно такъв) и доста хубави момичета, които няма и как да подозирам, че ходят на такива събития, но оцветяват гледката. След сравнително продължително чакане навън, което бе уплътнено в безсмислени приказки на всякакви теми и запознанство с бивши членове на форума на Про-рок, някъде малко след 8 часа софийско време влязоха първите хора. Като виден селянин бях учуден от наличието на гардероб, който не се плаща, добрата обстановка в клуба и високите цени на напитките, но всеки пак не бях отишъл затова…точно. Други впечатления от клуба няма да казвам, тъй като почти всеки е ходил там и не му правят впечатления, а  на мен да.
Първи бяха Abraham, които, малко странно за мен и за пространството, се събраха на сцената. Началото беше добро, музиката им не ми е точно по вкуса, но бяха добри. Още в началото на сета им вокалистът/клавирист Renzo Especial скочи в публиката и взе да обикаля клуба, а странно, отново на пространствените норми, очилата на постоянно куфеещия басист V. DiCabillo не мръднаха, което породи асоциации с Meshuggah. И там някъде след първите две песни, лично на мен от интересно ми стана дразнещо. Постоянното въргаляне, ходене из клуба, целуване на публиката и бутане на споменатия вокал мина границата, музиката буквално се превърна в безсмислен шум, а и при условие, че слушам главно екстремен метъл, това си е постижение. И така, след буквално патардия и вокалист на „нещо”, няма как да има положително впечатление. Макар че доста хора са останали доволни от тяхното изпълнение, за мен беше скучно и даже дразнещо.
След почти тотална промяна на сцената се качиха Tides From Nebula. Честно казано, тях няма да ги коментирам, защото музиката им е далечна за мен и просто няма как да изразя компетентно мнение. Личи си, че имат много фенове, а и на самите музиканти им хареса реакцията на публиката, Adam Waleszyński към края на сета слезе да свири в публиката. За феновете беше добре, за групата също, за мен никакво, т.е. пълна идилия.
И така, дойде реда на The Ocean, публиката се сгъсти, настроението беше преповдигнато или поне на феновете, лично аз си мислех този клуб колко ще е идеален за концерт на Satyricon, само ако сцената беше по-голяма, но и няма какво друго да иска човек от мен при пост-рок/пост-метъл концерт. Важно е да спомена якия чипидейлски хип/хоп, който звучеше преди започването на сета на групата, а и до този момент ми хареса повече от гледаното на сцената. Да си дойдем направо на The Ocean. И тук ми беше странно как можаха да се съберат всичките музиканти на сцената, но явно физиката има други закони в този клуб. Всъщност няма смисъл много да обяснявам за тяхното представяне, защото то просто беше перфектно за такъв концерт. Много скачане от страна на музикантите в публиката на по-твърдите моменти, а и не само от страна на музикантите, стейдж дайвингът беше сериозен през голяма част от концерта, а и мошпитът си беше все едно на някой хардкор концерт. Публиката знаеше текстовете, изригваше при обявяване на всяка следваща. Важно е да спомена, че групата изсвири доста по-разширен сет от досегашните си концерти, което си беше ясен знак, че и те се кефят на българската публика. Минус беше, че накрая вече звукът беше мазало, но с изключение на мен, на никого не му направи впечатление, тъй като всички се размазвахме, къде буквално, къде не на концерта.

Като завършек: добра зала, яка публика, надъхан хедлайнер (да ме извиняват предгрупите), като цяло - заслужаващ си концерт. Дано скоро отново имам възможност да бъда на концерт, кой знае, Napalm Death, Hatebreed и Red Fang могат да го постигнат ;)

No comments:

Post a Comment