числото слуша: Krypts - Unending Degradation (2013)

Krypts са финландска банда, която си създаде име в ретро дет метъл сцената през последните няколко години със своето демо Open the Crypt от 2009 година и едноименното си EP отпреди две години. Дебютният им албум, Unending Degradation е логическият завършек на тънката прогресия, която се осъществи между двете: грубият звук на демото беше изместен от по-дуумдет ориентирано и атмосферично звучене. И наистина, три от песните тук (Open the Crypt, Dormancy of the Ancients и Day of Reckoning) са право от въпросното демо, но звучат много по-тежко и епично в сравнение с него, благодарение на масивната отекваща продукция и леката промяна в отношението. Като изключим атмосферичния звук обаче, бандата все още концентрира усилията си в поддържане на олдскуул кладата. Музиката на Krypts изобилства както от гореспоменатият дуумдет, така и от силна почит към олдскуул сцената на родината им (банди като Convulse, Abhorrence, Purtenance и Funebre), както и от задължителното за повечето ретро дет групи Incantation влияние, макар и не толкова ушебийно в Unending Degradation. Хубавото е, че Krypts не са стопроцентово копие на споменатите банди и сцени и все пак успяват да звучат достатъчно готино и свежо, за да избягнат етикета "копирачи". Разбира се, както е с повечето подобни групи, които отдават почит на старата школа, музиката им е на първо място естетика и след това качество и в крайна сметка много по-удачно е направо да си пуснете групите, на които Krypts подражават. Но ако все пак ви се слуша нещо ново и няма да откажете едно повече от прилично парче пещерен дет метъл със зловеща апокалиптична атмосфера - няма да останете разочаровани.

Можете да чуете безплатно целия албум, както и да го закупите от Bandcamp-а на бандата:

http://krypts.bandcamp.com/

НайВеликияФилм

Пичове,

Помните ли Жената-Котка? Помните ли как Кристофър Уолкън бутна Мишел Пфайфър през прозореца? И после една орда бездомни котки се събраха да вият около трупа й...Да, това беше преди 21 години. Мишел си е ОК, няма да говоря за нея. 12 години по-късно, по-точно през 2004-та, излезна един друг филм

Който не го е гледал, Моментално да го направи, защото:

а)Невероятно тъпата история как некаква козметична фирма пуска на пазара крем против бръчки, от който жените ще заприличат на Катето Михайлова, просто е...Гениална!!!


б)Служителката на въпросната фирма, Пейшънс(Холи Бери), толкова обича котките, че се разхожда по первази на 36-ия етаж, за да спасява такива. Очарователно.


в)И котките й се отблагодаряват. Съживяват я(след като е несправедливо убита), щото не може така

г)Кулминацията, където подивелата Жена-Котка и дъртата пача Шарън Стоун(тази жива ли е, впрочем), се налагат с камшици


Всичко това ме кара да пиша на тоя филм:
1 000 000/10



Естествено винаги има и друг вариант

където Джокера оправя ТРИ мацки наведнъж.
Такова нещо нито при Джак Никълсън, нито при Хийт Леджър(RIP), видяхме

лека нощ, както казва Слъчко

Machines Are Us

                                             Sybreed

 Те са Sybreed от Женева (Швейцария)

Настоящ състав:

	Benjamin Nominet Thomas “Drop” Betrisey Kevin Choiral Ales Campanelli

Името на групата идва от Synthetic и Breed .

Техният стил естествено е индъстриъл метъл, като на някои места се споменава и прогресив, груув метъл (дЪ фак?)

Но самите те предпочитат да определят стила като Death Wave.  Някаква манджа между Death Metal и New Wave.

Сравнително млада бандичка са, само от преди десет години.Иначе казано от   2003 година до днешни дни момчетата свирят, та пушек се вдига.Създатели на групата са Benjamin Nominet вокали и китариста Thomas Betrisey, които заедно са били преди в банда, наречена Rain.

Размазващо, обезглавяващо се представят още с първия си албум” Slave Design” (2003),  където песни като "Bioactive", "ReEvolution"  и "Take The Red Pill"   те карат да искаш да караш по магистралата с 200, а когато ти се доплаче можеш да си пуснеш "Next Day Will Never Come"  или "Critical Mass".

2006 година барабанистът им Alex Anxonnia напуска бандата и спъва малко плановете, но в началото на 2007 година се появява сегашният барабанист и  издават ‘’Antares ‘’. В този албум песните са  от хубава по-хубава. Просто празно няма. За мен винаги си остава най-добрият в историята на Sybreed.

Две години по-късно бандата издава трети албум .

“The Pulse Of Awaking “е изключително уникален и различен.

Разбиващ кавър на песента на Killing Joke –„Love like blood”. Невероятната ‘’Lucifer  Effect”, която директно показва как Адът е уютно място за прекарване на задгробния живот.

Убийствената “From Zero To Nothing”, която плаши със своите 9:52 минути, но просто като я пуснеш и не можеш да не я чуеш до край.

Аз тъкмо се бях отчаяла, че няма да чуя нищо добро от тях в близките няколко години, но за мое удивление ми набиха шамар с четвъртият “God Is An Automation” (2012)

Първата песен, която ми счупи главата, беше “The Line of Least Resistance”. Все още на ден я слушам минимум по пет пъти.

Други песни, които тотално ти отпушват ушите са “High tech Versus Low Life” , “Challenger” и естествено “God Is An Automation”.

Ако имате опция за пътуване скоро...предстоящите събития на Sybreed са  UK Tech-Fest на 11,07

И Metal Crowd Festival на 24,08 .

Как бих искала да отида да ги гледам,за съжаление няма да е тази година.

Така ми се слуша пак “Antares” ,че нямам търпение да приключа с тази статия и да си го пусна. 

                                                                                                                       VenTanA

Battle of the Movies

НайТъпатаРубрика продължава! Наздраве

Тези от вас, които не са фенове на комиксовите герои, може да научат някой и друг такъв. А тези, дето не гледате филми за възрастни...стига плямпане, ето каква е темата днес:

На горната позиция е Justice League-много готин анимационен сериал, в който разни Култови персонажи от вселената на уръфляците DC Comics, обединяват сили в така наречената Лига на Справедливостта. И ощият любимец Batman е тук. Дървото Супермен също. Какво повече да искаш? Впрочем, имам още доста серии за гледане, едва на средата съм. Едновременно крими, сай-фай, комиксов гювеч, даже разни псевдо-романтични елементи. Яка работа.

На долната позиция вече е Истинската Справедливост. Още не съм му гледал пълната версия(нещо не я намирам, хаха), но това, което видях... 

Ей я моята любима Wonder Woman-Chanel Preston в ролята. Дебелогъзата Shyla Stylez е Poison Ivy, видиш ли. Пингвина е тоя Тъпак-Рон Джереми. В отварящата сцена Batman и Robin търсят някакъв предполагаем престъпник, но вместо това попадат на Жената-Котка, която ги чака с камшик…После Супермен се задява с една илюзионистка, която му врътка фокуси(Kristina Rose, впрочем) Има и разни малоумни екшън сценки. В сравнение с миналата adult пародия, която разглеждах, този си е идеален филм

В крайна сметка, Победител е Анимацията заради Уондър Уоман, която просто няма равна.

История Хомосексуалика

Част I

От MoonRise

Огромният кръг хора, които ме познават (около 10 души), знаят, че аз съм историк. Или поне обичам да се наричам такъв. Създава ми някакво вътрешно удоволствие просто. И все пак - малко по-умните от вас, предполагам са чели история и знаят какво представлява тя. Тук обаче аз ще разкажа нещо различно, нещо, което никой не би предполагал, че би могло да се случи. Но това е истина. Това е истинската история на света.

Но стига приказки, нека започваме....

Имало едно време един хунски вожд със звучното име Атила. Той живял дълголетно и просперитетно, около 14 години. Неговата история започва през 3267 година преди Христта Стоичкова, когато заедно със верните си генерали Гьоринг и Чеушенко решил да превземе Вавилон. Това обаче не било толкова лесно начинание. Вавилонци по това време били със завидно модернизирана армия, за която се твърдяло, че самия Оптимус Прайм предоставил левия си крак, за да може от него артилерията да се снабди с вибраторови снаряди с по-добра аеродинамичност. Подобни слухове допълнително натъжавали Атила и той изпаднал в маниакална депресия, при което се твърди, че потърсил професионалната помощ на Кърт Кобейн, но отивайки в къщата на въпросния, Атила открил само нова мазилка по стените и крем против суха кожа. Неизвестно е за историческата наука какво точно се било случило на Кърт, но и днес все още се провеждат фундаментални и мащабни изследвания, за да се открие истината около неговото изчезване. Но нека се върнем на нашия главен персонаж, а именно Атила Ху(й)нът. Разкъсван между амбицията и несигурността, той потърсил подкрепата на двамата зли братя декоратори Хитлер и Мусолини Аргирови. Те били известни масови убийци и тамплиери, отговорни за умирането на 40 000 000 души по време на техен концерт в Китай едно десетилетие преди Чък Норис да построи пирамидите в Египет. И съдейки, по факта, че Атила е прибягнал до помощта на такива жестоки и безскрупулни хора, можем с право да отсъдим, че Атила по това време е бил на дъното на отчаянието и очевидно друг изход не е виждал. Мнозина го посъветвали да не се занимава с вавилонците, защото и без това те били хомосексуалисти, които не обичали лубрикантите и като цяло бизнесът с тях бил една огромна болка в задника. Но манията за величие и комплекса за малоценност на младия хунски вожд разкъсвали душичката му и той бил решен да седне на Кулата на Вавилон на всяка цена!

В това време вавилонските шпиони разкрили злочестия план на Атила и побързали да предупредят вавилонския диктатор Волньо Сидеровосор. Първоначално той не обърнал кой знае какво внимание на ху(й)нската опасност, защото знаел, че тия пичове в повечето случаи само се надуват и накрая пак отиват да водят война с и без това слабите австро-унгарци, които били отявлени фенове на Nickelback и Софи Маринова, а това допълнително показва колко жалки войни били тези момци.
Истинската уплаха у Волньо била предизвикана именно от слуха за съюзниците на Атила - братята Аргирови. Тяхната жестока репутация се носела във всяко едно царство от Средната Земя до Олдерон и абсолютно никой не смеел да се подиграва с тях или дори да критикува адските звуци,  които издавали под наименованието "НайДобритеХитове на БратяАргирови". Тази новина била сериозен шок за Сидеровосор и той решил да поиска помощ от единствения човек на планетата, за когото се знаело, че е достатъчно силен да победи братята - а именно Веско Маринов - Потника. Той бил добър и почтен човечец, но добил лоша слава, след като веднъж се изпотил толкова силно, че това довело до преливането на Средиземно море и образуването на Черно Море такова, каквото си го знаем и днес. След този злощастен инцидент Потника завинаги се скрил някъде из планините на Кавказ, докато един ден Волньо не решил да прати своите НайДоверени хора Люк Скайтропър и брат му травестит Лея да го издирят и да го помолят за помощта му. Историческите свидетелства показват, че такава сделка била осъществена и договора, слючен между Потника и вавилонци реално поставял Сидеровосор в наистина затруднено положение, заради кръвния данък, който трябвало да заплати на Потника - а именно своята красива дъщеря с току-що тунингованите цици, и известна любителка на ваните - Галена! Заплахата обаче била твърде сериозна и тази жертва била нужна, за да се опази Четвъртия Вавилонски Райх.

След като Атила и Волньо успяли да се подготвят достатъчно добре за предстоящата война, както и техните съюзници, вече истинските военни действия били готови да започнат. Как обаче се е провела самата война, коя била НайРешаващата битка и кой в крайна сметка победил, ще ви разкажа в част втора от моята История Хомосексуалика. Мога да ви уверя, че предстои една изпълнена с екшън, драма, обрати и обилни дози хомосексуализъм История.

Очаквайте скоро...

"EdWood"

Какво?!? Не си гледал „Ed Wood”? Ами сега е времето да го направиш.  Ще кажа само две имена, Джони Деп и Тим Бъртън. Поредният им ГЕНИАЛЕН проект. 

Ако си гей на средна възраст не изпускай възможността си да видиш Джони с жартиери и с пуловер от ангорска кожа. Едуард Уд ги е обожавал.

Холивудският гигант с редицата си от  странни и откачени роли, на които аз лично се възхищавам, този път се наема да изиграе живота на може би най-неуспелия режисьор на Холивуд. Получава му се добре. Премиерата на филма е през 1994г., най – вероятно нейде из Америка.

В една книга /”Т.с. на Д.Д./ Джони споделя възгледите си така: „Тим и сценаристите искаха да създадат нещо, което пресъздава една действителна холивудска икона...” И действително е така, защото филма показва живота на един бездарник, превърнал се в гуру за редица режисьори.

Скот Алекзандърс споделя, че през цялото време, Деп е носил женско бельо. Дали е така, не знам, а и честно казано не ме интересува. Не ми пука, ако ще и с мъже да е спал. Важното е , че продукцията е качествена , и че Джони е влязъл перфектно в ролята си на травестит.

Battle of the Movies

Пичове,

НайТъпатаРубрика ще съпоставя два филма един срещу друг. Няма никакво значение от жанровете, нито дали филмите имат нещо общо помежду си. Това е НайБлога, така че Внимавайте сега:

Както виждате, тези два филма явно имат доста общо. Да разгледаме малко ПоПодробно.

Това в ляво е постерът на The Avengers-поредната Марвълска Дрисня, събрала на едно място такива отявлени педерасти като Тор, Кептън Америка, Хълк, Скарлет Йохансон в прилепнало костюмче и не знам още кой. В самоубийствено тъпия сценарий, братчето на Тор, Локи, искаше да завладее Земята. Не успя. 3D забавление, в което нямаше нищо забавно. Това беше Авенджърс. 2015-та ни очаква втората част. Радвайте се

Avengers XXX е не ПоМалкоТъп, само дето в екипа на нашите има повече жени(логично). Имаме и Спайдър-Мен(който липсва в Холивудския филм). Единственият що-годе интересен момент е сцената между Ник Фюри(изигран безупречно от Lexington Steele, хаха) и Шарън(изиграна безупречно от анал старлетката Phoenix Marie). Останалото...една доста тъпа лесбо-сценка+един intercourse между Тор и She-Hulk(зелена мацка, актрисата май не я знам), а накрая и Спайди се проявява(Lexi Swallow му е партньорка)

Така. Смотан Марвълски филм срещу смотан adult филм. Кур и за двата, загуба на време

Педерасткият ми компютър не позволява да ви пусна клипчето на Malevolent Creation, което исках...какво да се прави

Hear or stay clear! Fallen Angel of Doom

Секция за албуми, които числото счита за големи.

Май ще вали днес, как мислиш? - FUUUUUUUUUUUUUK                                                         

Blasphemy са едно от онези ъндърграунд величия, дотолкова разпознаваеми (за който се интересува), че има цяло движение от имитатори на нечестивия им звук - и ако по някаква случайност некалената ти главица някога е попадала на изстъпления като Teitanblood, Proclamation, Diocletian, Bestial Warlust, Antediluvian, Conqueror и Black Witchery и бързичко ги е спряла след кратко и реторично "WTF?", е... Fallen Angel of Doom от 1990-та е първообразът. От своя страна негови основни влияния са крайните примитивизми на 80те - неща като ранните Sarcofago, Sodom и  Bathory, като в крайна сметка се е получила една високо токсична смес от грайнд ритъм и непукизъм, дет метъл вокали и блек метъл отношение. И ако под блек метъл тук разбираш гадни хипари, свиркащи lo-fi песнички за гората и природата, жестоко се бъркаш. Това е откровено гадна и просташка музика с грозна продукция и рифове, заринати дълбоко под земята, които обаче (когато успееш да ги различиш) счупват от кеф. Въобще, пълен FOAD сатанински метъл. Слушай ако поне малка част от онова пишлеменце, което просто се кефеше на шумна и заплашителна музика в осми клас, все още е жива в теб.

НайВдъхновяващиятЧасПоХимия

Здрасти, аз съм Gers, твърде вероятно е да не ме познаваш – споко, не е голяма загуба. Не си падам много по интротата, така че минавам направо към същината на този пост.

Както сигурно предполагаш, първообразът на тази писаница бе създаден в един безкрайно увлекателен час по химия, който така ми завъртя и без това недоспалото мозъкоподобно, че се отказах от опитите да „вникна“ в естерификацията и декарбоксилирането на салициловата киселина и просто се оставих да потъна в собствените си дървенофилософски разсъждения. Крайният продукт от тях е фундаменталния извод, че с моите съмъченици учим в една адски Rock’n’Roll гимназия. Не се шегувам! Нито един от учителите ни, въпреки че подозирам едно – две изключения, не надава ухо към по-твърдата музика, но това не пречи на 90% от учителският състав да води училищен живот съгласно „нашата“ култура, изградена на принципите на тоталната Анархия.





Да започнем с преподавателката Д. Тази жена веднъж не влезе с по-малко от 5 минути закъснение в час. Понякога не се появява толкова дълго, че класът решава, че имаме свободен час, и точно когато всички се втурваме развеселени към вратата на стаята, Д. благоволява да ни удостои с присъствието си и смазва безпощадно мечтите ни за 25 минути безгрижие. Съвсем редовен номер стана и телефонът й да звъни в час, но за нея това не е проблем, даже не бърза да го изрови от чантата си. Вдига го спокойно, става и излиза на сладки разговори в коридора пред класната стая. Ако пък се случи да не й се преподава урок, изкарва три изкупителни жертви за къртещо изпитване на дъската, а на останалите, вече подплашени като диви зайци на магистрала, заповядва да четат новия урок и който каквото научи. За висока оценка при Д. можеш да се надяваш само при три условия: 1)Ако си си назубрил урока невъзможно добре и можеш да го изрецитираш, даже и да те потопят целия във варел с ледена вода; 2)Ако е в добро настроение или пък не й се става от своеобразния й трон зад катедрата, за да провери дали си написал всичко както трябва; 3)Ако участваш в конкурси за красота или просто имаш хубавко телосложение (то и затова аз съм такава отличничка хаха);
Но не се страхувай, че може да те остави на поправка – това никога няма да се случи. Не че нещо, но Д. откровено си я мързи да предава уроци през учебната година, пък какво остава да се занимава с теб цяло лято.

Другия образ, нека я наречем В. Преподава ни по един от профилиращите предмети и се предполага, че трябва да ни обръща стабилно внимание. Да, ама нъцки. На това нещо му остават 2 години до пенсия, но да видиш как умело си цъка Angry Birds на архаичния лаптоп TOSHIBA, докато ние правим изненадващо контролно. Има си там един любимец от класа и само след него ходи, все неговите интереси обслужва, а на другите им казва в лицата, че са маловажни и тъпи. Когато В. те доближи на по-малко от 2 метра, към теб се понася на талази тежката миризма на цигари, примесена с много парфюм и аромата собствения ти страх дали ще оцелееш след тази близка среща. Също така, има и гадния навик когато имаме първи час при нея в понеделник сутрин, да пуска по едно хубаво масово клане, състоящо се в това да дадеш дефиниция на 20-тина random избрани термина от учебника. Какво й пука на нея, че е 7.30 сутринта и че ти си станал от леглото преди няма и час, което обаче не означава, че си се събудил тогава. Изобщо кеф до Бога и обратно по две.

А какво да кажем за господина К., който не си отделя съмнително мътните очи от деколтетата на по-надарените ми съученички? Да, същият този не изпуска възможност така ле-еко да се промъкне по-близо до любимите си девойки. Ами, така е, щом те не му дават добър изглед, той сам ще си го осигури.





Забравих да спомена и НайИнтересната персона – класния ни А., който яде слънце. Фотосинтеза FTW!!! На този човек НИ-КО-ГА не му казвай „Съжалявам“, защото отговорът е убийствен – „А, съжаляваш... Ако съжаляваше, нямаше да го правиш!“. Голям дървен философ е, все много знае и е в постоянен спор с нас, хората от класа. Даже веднъж заключи, че мнението на един мой съученик е НЕРЕАЛНО и ТЪПО, само защото момчето реши да изкаже какво се случва в родната България на глас. А. редовно ни натяква средновековните си разбирания за света, като например че мъжът е, видиш ли, къде-къде над жената във всяко отношение, той е водач и не-знам-си-още-какво-там. От своя страна, представителката на нежния пол има едно-единствено предназначение и функция – да бъде домакиня и да не напуска дома си за щяло и нещяло. Казвам ви, заради него ще стана феминистка по неволя. Още по-изнервящото е, че при А. няма спонтанни неща или изненади – всичко се върши по строго установен план и мърдане от правилника уж няма.

Олеле, за малко да изпусна и лелките-чистачки. Едно изречение – по-криви и груби същества, които даже не си вършат работата докрай, така че нищо чудно да си отнесеш някоя дъвка или какъвто ще да е лепкав боклук, ако се докоснеш до чин по твой избор, не си си и мечтал да срещнеш.

Но пък за сметка на изброените + още няколко, за които не ми остана търпение да товаря, останалите учители и изобщо работещи в гимназията, колкото и малко да са те, са страшно земни и нормални хора. Госпожата Ф. по история ще те хване да четеш Про-РОК, докато тя изпитва (първия път) или предава урок (втория път) – няма проблем, тя си знае, че ти съзнаваш какво правиш, пък и нали не й пречиш да си върши работата, защо да те бута? Не знам откъде ги има тези биволски нерви, но тази жена все още ни харесва, въпреки че един път обгазихме класната стая със сълзотворен газ тчно преди часа й; на всяко контролно сбарва поне двама ученици с пищови, като предпоследния път имхаме нахалството да си направим ГРАНДИОЗЕН пищов на самата дъска (няма какво да се чудиш, усети се, разбира се); нямало е час, в който поне единият от изпитаните да не си изпроси ниската оценка с глупости от сорта на "Християнството е възникнало втори век преди Христа" или "1054 - годината, в която започва Великата Спазма" (Великата Схизма).





Или пък госпожата Т., която държи да знаеш от всичко по много, но винаги ще намери начин да ти прости, ако не си успял да натъпчеш цялата изисквана попринцип информация в главата си. Ами охраната ни – Брус Уилис (сериозно, много прилича на него), страшно готин пич, нищо, че е минал 60-те. Тъй като заветният училищен звънец е поверен на него, „Брус“ никога не пропуска възможност да ни накара да го обичаме, като пуска сигнала за края на часа с 2-3 до 10 минути по-рано от предвиденото в графика. Сутрин включва малкото си радио и ни посреща с музика на входа на гимназията. Редовно ръси и лафове от сорта на „Добро утро, видях ви, айде сега си отивайте обратно вкъщи“. Все малки нещица, но те зареждат страхотно.

Де да спираха странностите с училищния персонал обаче... Точно до прозореца на класната ни стая расте ябълка, чиито плодове се противопоставиха на всякакви природни закони и останаха на дървото през цялата зима, без да опадат. Даже едва преди седмица-две започнаха да покафеняват. Остави това, но проклетите ябълки имат свойството да светят през нощта, ако загасиш лампите в стаята?!
Съблекалните ни, от своя страна, са същински материален израз на мечтата на един анархист. Говорим за малки, миризливи, мръсни, прашни стаички, с пердета, едва закриващи прозорците и осигуряващи на циганетата, минаващи по улицата, интересна гледка, и даже имаме бонус - от време на време прибягващ през помещението плъх за повдигане на адреналина.

Изобщо абсурди в училище - колкото ти душа сака. Не се оплаквам - стана ми ясно след няколко опита, че няма особен смисъл от това, така че към настоящия момент просто се опитвам да извадя по що-годе позитивен начин НЕвероятните негативи, които тормозят вече няколко поколения ученици.

Та, сега вече разбираш ли какво имам предвид, като ти казвам, че уча в страшно Rock’n’Roll гимназия?

Tesis
Година:1996
Държава:Испания
Режисьор:Alejandro Amenabar

Трилър, който можеше да бъде по-добър. Не че така е лош. Проблемът е, че е 120 минути и съвсем естествено, по някое време доскучава. Имаме една студентка, трудеща се над дипломната си работа и когато професорът й умира, след като е видял нещо, което не трябва да вижда, тя става НЕ-здраво любопитна. За съюзник в разследването си намира един очилат хахо, известен в целия университет с порно-колекцията си. И този дует детективи-аматьори, малко по малко открива, че Академичното общество има и друга страна. Тъмна страна. Честно казано, малко неправдоподобен ми беше на мен, но всеки си има вкус...

7/10 

Интервю - Lethal Steel

Хеви метълът никога не е бил забравян, отхвърлян и непопулярен у нас. И все пак винаги при нас са идвали и предимно имаме достъп до най – известните и вървежни групи, което много често означава всъщност посредствени групи. Смея да твърдя, че не така стоят нещата с младите лъвове от Швеция Lethal Steel. И всъщност дори и да не направят и крачка напред повече, демото им ще остане в историята като нещо, само за истинските ценители на стила. Прям, честен, откровен хеви метъл, без простащината на повечето групи в тази сфера. Сега ме е яд, че не им зададох въпрос относно най – известният травестит от Швеция – Ингви Малмстийн...нищо, следващия път.

Lethal Steel са:

Sebbe – бас

Leo – барабани

Johan – китари

Viktor – вокали

 Jonte - китари

Слъчко: Бихте ли представили себе си и групата с няколко думи?

Viktor & Sebbe: На въпросите отговарят Viktor (вокали) и Sebbe (бас). Останалата част от Lethal Steel са Leo (барабани), Johan (китара) и Jonte (китара). Всички сме от Стокхолм, Швеция.

Слъчко: Защо избрахте да свирите хеви метъл в традиционните за стила корени на 80  - те?

Viktor & Sebbe: Слушаме тази музика още от деца, започвайки с Judas Priest и класически банди като тях, като разбира се изучихме голяма част от NWOBHM – сцената и старата шведска сцена. Когато аз (Viktor) и Leo решихме да направим група се получи естествено да свирим именно в този стил, който ни повлия най – много.

Слъчко: Какво ви е мнението за т.нар ‘хеви метъл ренесанс’, който се появи в последните години? Имате ли любими групи от най – новата вълна в хеви метъла?

Viktor & Sebbe: Забавно е, че хората оценяват старият хеви метъл звук, но за съжаление ние не съм много наясно с групите от текущата сцена..

Слъчко: Харесвате ли  RAM? Имате ли някакъв контакт с тях?

Viktor & Sebbe: Не ги познаваме лично, но сме ги виждали няколко пъти, те са много готина група!

Слъчко: Швеция се асоциира предимно с дет метъла, дори има и такъв под – жанр да го наречем, Swedish death metal, смятате ли, че това е честно при положение, че имате групи от  80’s като Glory Bells, Wizzy Blaze, Lynx, Hiroshima, Axewitch etc, просто да спомена някои на прима виста?

Viktor & Sebbe: Да, прав си, това не е особено справедливо и честно! Сцената от 80-те на Швеция е един от основните източници на любими групи за нас, имам предвид неща като GOTHAM CITY, MINDLESS SINNER и HEAVY LOAD. За нас е тотална мистерия защо тези хора не получиха по – голяма популярност извън Швеция...

Слъчко: Не се ли превърна вече в нещо модно днешно време – това да се свири хеви метъл the old school way?

Viktor & Sebbe: Ха-ха! В интерес на истината ‘модата’ малко е позатихнала напоследък тук в Швеция. Най – модното нещо при нас сега е да се свири в по – грууви стила на 70-те, твърдия рок, което се обяснява с огромната популярност на групи като GRAVEYARD, WITCHCRAFT... Може би ако се бяхме появили няколко години по – рано, щяхме да сме в центъра на вълната, съгласен съм...

Viktor & Sebbe: Смятам, че хората биха могли да правят нещо доста по – градивно, вместо да спорят по интернет...

Слъчко: Много хора са на мнение, че хеви метълът е нацяло изчерпан стил, съгласни ли сте?

Viktor & Sebbe:  Изключително трудно е да направиш нещо истински оригинално и все пак да свириш ‘чист’ хеви метъл, но повечето от големите групи си имат индивидуален стил и звук, дължащ се на различните хора, които композират музиката. Докато хората се радват на стария хеви метъл, ще им харесват и новите групи, навлизащи в същия коловоз...

Слъчко: Свирите ли често на живо?

Viktor & Sebbe: Съвсем скоро направихме първите си два концерта и смятаме да излизаме пред публика редовно през новата (2013) година. Даже имаме доста запланувани концерти в следващите месеци. Може би в някой момент ще е възможно да дойдем и до България, ако хората искат да ни видят и чуят...

Слъчко: С течение на времето хеви метълът стана част от популярната култура, но истинския хеви метъл в ъндърграунда ли остана?

Viktor & Sebbe: Това много зависи от дефиницията на ‘ истински хеви метъл’. JUDAS PRIEST са изключително известни и популярни, но се възприемат като класически хеви метъл, от друга страна има ТОНОВЕ от забравени ъндърграунд банди, които мейнстийм слушателят едва ли ще си направи труда да изрови.

Слъчко: За съжаление една от най – известните банди от Швеция са SABATON (особени при нас), по мое мнение те са доста далеч от образа на хеви метал, възприемам ги по – скоро като оперетни артисти, а вие какво смятате?

Viktor & Sebbe: Никога не сме ги слушали особено,  чухме няколко песни, но много бързо разбрахме, че това не е нашият тип музика.

Слъчко: Издали сте 4 – песенно EP, което е много добро, имате ли планове за дългосвирещ албум?

Viktor & Sebbe: Със сигурност ще запишем цял албум скоро. Дори имаме напълно готов и достатъчен материал за такъв, но сме доста неорганизирани що се отнася до тези неша. Все пак имаме конкретно намерение да запишем една – две песни, които ще са достъпни само чрез интернет.

 Слъчко: Всъщност каква музика слушате? Само хеви метъл? Други стилове не ви ли вдъхновяват?

Viktor & Sebbe: Слушаме много различна музика, но най – вече олд – скуул рок и метъл. Но също така сме повлияни и от старата фолклорна музика на Швеция.

Слъчко: Много хора считат, че хеви метъла се изчерпва с неща като пиене, хубаво прекарване на времето, мотори, войни, битки и тем подобни, но всъщност за какво е хеви метълът и какво вие по – точно влагате в своя хеви метъл?

Viktor & Sebbe: Хеви метълът е предимно свързан с хубавата музика, но определено има изградена култура около него на пиене и fucking around общо взето...Ние също имаме своето участие в подобни неща, но правим хеви метъл просто, защото обичаме тази музика.

Слъчко:.Важни ли са текстовете за вас или музиката е на първо място?

Viktor & Sebbe: Когато аз (Viktor) пиша музика, се старая да извличам отправна точка от темите, с които се занимаваме. Понякога цяла песен се излива от няколко написани думи, понякога текст се появява поради един – два рифа... Не мога да кажа точно, за нас и двете неща са еднакво важни.

Слъчко: Имам един малко по – специфичен въпрос относно песента ви ‘March Of The Caroleans’ – навярно не всички от нашите читатели знаят (всъщност и аз не знаех преди да тракна у гуугъл....) , че Caroleans са били войни на кралете Чарлз  XI  XII, и са били дълбоко и високо религиозни (войниците). Въпросите са два – ще пишете ли още песни на историческа тематика? И по какъв точно начин религията е съвместима с битки, войни и отнемане на човешки животи? Мислите ли, че религията е по – скоро ефектен трик, чрез който войниците са били заставяни да са верни, лойални и готови на всичко?

Viktor & Sebbe: Хмм, историческите събития биха могли да бъдат голямо вдъхновение, но в случая с ‘March Of The Caroleans’ става въпрос не за историческо събитие, но за това как войниците биват върнати към живот от зли сили, за да изпълнят дълга си към краля. Относно религията: смятаме, че е била предимно използвана като средство (и все още е) за подбуждане на фанатизъм и за покоряване на хората. Много често религията е давана като причина за война, макар че не смятаме, че е имало война, чиято единствена причина да е религията...

Слъчко: Има много отявлена конфронтация в нета между хора, които харесват класическите неща от 80-те и лапета, фасцинирани от нови музики като  Bring Me The Horizen, Asking Alexandria, Parkway Drive, etc. – вашата позиция каква е?

Viktor & Sebbe: Смятам, че хората биха могли да правят нещо доста по – градивно, вместо да спорят по интернет за тези неща. Все пак в защита на хеви металистите ще кажем, че тази нова музика наистина не струва.

Слъчко: Има ли много позИОри в хеви метъла днес?

Viktor & Sebbe: Чувстваме, че има много неистински хора в сцената, за които имиджа е над всичко…

Слъчко: Логото на бандата ви има някои ‘сатанински’ детайли (имам предвид краищата на някои букви, които приличат на опашката на Сатаната.:)  Против религията ли сте, или просто е така, за да изглежда по – гъзарско.

Viktor & Sebbe: Това е просто дизайн. ‘Злото’ е класическа тема за целия метъл ми се струва. Ние сме по – скоро на атеистичната/агностическа страна на нещата.

Слъчко: Има ли стомана, която да не е смъртоносна? (пост – модерна игричка на думи на Слъчинко с названието на групата Lethal Steel)

Viktor & Sebbe: Може би обърнат кръст?

Слъчко: Поздравления още веднъж за демото ви и накрая няколко последни думи към българските фенове, хеви метълът е доста популярен сред нас....

Viktor & Sebbe: Много благодарим за подкрепата и се оглеждайте за нов материал от Lethal Steel  в близкото бъдеще!!!

Може да се свържете с Lethal Steel по следните начини:

http://soundcloud.com/lethal-steel-1

https://www.youtube.com/channel/UClHepUW4I9k9m5Wl9zJIJ8w

http://www.facebook.com/pages/Lethal-Steel/180410868756424?ref=ts&fref=ts

DZVERA - ИНТРЕВЮ

    Dzvera: ‘Аз правя истински стар блек метъл!’

Когато човек се сблъска с нещо истинско, първата му реакция е преди всичко на недоверие. Парадоксално, бих казал. Така се случи и с мен, когато срещнах Dzvera във виртуалното пространство – и говоря за всичко – музиката му, клипчетата в youtube. Не вярвах, че все още има истински рицари на черното изкуство, които творят в онази вече твърде стеснена, за съжаление, ниша, в която няма място за лицемерие, не се говорят високопарни, но безсмислени слова, музиката блика директно от душата и сърцето и човек чувства това. За мен беше чест и радост да имам привилегията да разговарям с Dzvera за много неща, обхващащи съществуването му. А, да. Задължително го чуйте. В свят, в който 99% от музиката е по – скоро продукт е истинска скъпоценност да се докоснеш до нещо автентично. Аз млъквам. Оставям всичко в ръцете на Dzvera.

Слъчко: Първоначално, бихте ли се представили с няколко думи накратко?

Dzvera: Аз се казвам Станислав Флешеров, млад мъж, който живее в Англия и се интересува от ъндърграунд сцената като цяло, не само екстремен метъл, но и всички други аспекти на ъндърграунда. Никога не съм бил заинтересован от така наречената ‘мейнстрийм музика’, и от около две години реших да започна свой проект, така всъщност започна Dzvera.

Слъчко: Вие сте сам там, нали? Няма други членове?

Dzvera: Сам съм, да.

Слъчко: Смятате да свирите на всички инструменти или бихте ползвали сесийни музиканти/наемници?

Dzvera: Аз сам пиша всичката си музика, китари, вокали, синт и барабани – всичко пиша аз. В момента нямам барабани, и затова на демото не звучат, но за официалния рилийз ще има барабани, които изпълнявам аз самия, но и такива, които са програмирани. Не мога да смогна да изпълня всичко сам, но се опитвам колкото се може повече да се справям сам.

Слъчко: Наскоро гледах един документален филм OMM (One Man Metal), в контекста на който искам да Ви питам смятате ли, че блек метълът все повече се превръща в интровертно, индивидуално изкуство, което не търпи колаборации и интерференции между повече хора?

Dzvera: Причината поради, която избрах да съм сам е, че не съм срещал някой друг, който да има същите интереси, които аз имам. Освен това, когато работя сам аз мога да контролирам абсолютно всички аспекти на проекта, защото ако има други хора, които работят заедно с мен, трябва да се съобразявам и с тях, а все пак не може само един човек да взима всички решения, а другите просто да изпълняват волята му, имайки предвид, че другите също са част от проекта. Когато се работи с колектив, мненията трябва да се взимат предвид. Нямам компетентно мнение по въпроса Ви, но вярвам, че блек метълът може да се изпълнява както от един човек, така и от десет в един проект.

Слъчко: Няколко думи за демото Ви, смятам, че то е доста дълбоко в old – school блек метъл традициите, това един вид революционен акт ли е в известен смисъл, тъй като доста от блек групите смениха посоката и се отдалечиха от корените си, а пък и да не говорим сега за доста нашумелите напоследък пост – блек метъл, шугейз – блек метъл, атмосферичен блек метъл банди, та това завръщане при Вас някакъв акт на съпротива ли е срещу това?

Dzvera: Един вид съпротива, но това не означава, че аз съм тръгнал да водя война с мейнстрийм музиката или дори популярния метъл, който виждаме по списания като Kerrang!, Terrorizer  и така нататък. Рилийза, който искам да направя и който съм нарекъл ‘В Името На Черния Метъл’ (‘In The Name Ov The Black Metal’) е трибют към истинският блек метъл от 80-те години и началото и средата на 90 – те. Аз не съм заинтересован много от това, което правят новите блек метъл групи от четвъртъта вълна така да се каже и донякъде не съм съгласен с тях, макар че наистина даден стил трябва да еволюира в някаква посока, понеже това е просто част от концепцията на изкуството, но аз не мисля, че те са избрали правилния път. Затова правя този трибютен рилийз, който ще бъде в добрата памет на музиката и на жанра, който всички обичахме преди 20 години, понеже аз вече не гледам на блек метъла по същия начин, защото той не е това, което беше преди.

Слъчко: Повечето хора смятат, че блек метълистите са индивиди, предпочитащи самотата и анонимността, дори понякога биват наричани ‘социопати’, какво бихте казали по този въпрос?

Dzvera: Това е главно вина на медиите. Имало е инциденти, предполагам всички са запознати със случая от 1993 година, когато Варг Викернес даде интервю на един норвежки журналист. Медиите бяха тези, които първоначално тези, които хвърлиха първите обвинения, че музикантите, които се занимават с това са убийци, наркомани, психично болни индивиди, които едва ли не са зверове, които не знаят какво да правят. През 2007 година излезе филма ‘Until The Light Takes Us’ , който е правен от хора, които се занимават сериозно с ъндърграунд и гледната точка е доста по – обективна. Този филм е много по – близко до истината.

Слъчко: Добре, а мястото на така наречения ‘трю блек метъл’ в ъндърграунда ли е, или само в ъндърграунда ли е или може и да се поразширят границите малко или много?

Dzvera: Според мен мястото на т. нар. true Norwegian black metal е в ъндърграунда, защото все пак тази музика е протест срещу мейнстрийма и според мен винаги трябва да си остане в ъндърграунда., напоследък започва да излиза навън и виждаме какво става, резултатите са меко казано потресаващи в очите на истинските ценители на жанра.

Слъчко: Голяма част от блек метъл музикантите имат силна връзка с природата и дори я възпяват в албумите си, вдъхновяват се от нея, при Вас как стоят нещата?

Dzvera: Аз също влизам в клуба. Аз ценя природата много и вярвам, че това е начинът по който човечеството трябва да живее. Ние трябва да сме във връзка с природата, защото първите човекоподобни са се появили на земята преди около два милиона години и за два милиона години ние сме живяли в хармония с природата, през последните 10 000 години се появи стопанската култивация, индустриите започнаха да се разрастват през последните 300 години и за един доста кратък период от съществуването на човечеството ние, с извинение, ебахме майката на Земята. Аз изобщо не съм съгласен с действията ни, които са неправедни и това не е начинът да продължим напред, защото ако продължим така ще се затрием.

Слъчко: Казахте ‘неправедни’, против религията ли сте?

Dzvera: Аз лично не съм религиозен човек, аз съм анти – религия. Идвам от християнско семейство по принцип, но доста отдавна съм се отрекъл от този път, понеже не искам да бъда част от това. Но това не означава, че съм част от организации или групи, които водят действия срещу религията. Не вярвам, че това също е правилно. Ако, примерно, аз съм част от анти – религиозна организация и тръгна по улиците да казвам на хората в какво да вярват и какво ли не, това не ме прави по – добър от църквата. Понеже църквата от хилядолетия я виждаме да упражнява именно това. Оставям хората да си вярват в каквото искат, това е тяхно решение и аз ще го уважа.

Слъчко: Видях едно видео в youtube, в което правите кавър на Aryan Art, споделяте ли национал – социалистическите възгледи на подобен род групи и бихте ли се определили като националист, патриот или дори нещо по – крайно?

Dzvera: Не бих се обявил за националист или патриот понеже това би ме направило лицемер, все пак аз избягах от България. По – скоро съм съпричастен с едно движение, което се нарича ‘анархо – примитивизъм’. Това е връзката на човека с природата, в която няма място нито за лява, нито за дясна политика. Смърт на всички политици!

Слъчко: Има ли групи, които да са Ви впечатлили в последно време?

Dzvera: Аз не се ограничавам само до един стил. Burzum и DarkThrone са групите, които оглавяват листа на вдъхновителите ми. Все пак DarkThrone бяха първите през февруари 1992 година, които издадоха албум в жанра, а Burzum , чиято музика слушам от години ме вдъхнови към това да работя сам над проекта си. Притежавам някои от книгите му на физически копия и като цяло следя активността му, нямам търпение да пусне филма си през март месец, той беше човекът, който ме накара сериозно да обмисля започването на самостоятелен проект през 2010 година.  От старите неща слушам Emperor, Mayhem, Satyricon – групата, която ме запали по жанра, чийто последни албуми, но не ми харесват толкова, в момента започнаха да стават доста комерсиални и не съм съгласен с това, да не кажа и че се правят на клоуни, обичам да слушам Ulver, гледал съм ги няколко пъти на живо и си поговорих с Кристофър, даже го попитах дали има планове да възроди старите Ulver и той каза, че за съжаление няма. А извън блек метъл обичам пънк всъщност, а от метъл музиката не слушам комерсиален метъл, предпочитам пънк, защото е по – запазен като оригинален стил, обичам кръст – пънк, грайндкор, който е екстремна версия на пънка, но винаги слушам стари групи. Обичам музика от 80-те и 90 – те години, защото има съвсем друго въздействие върху мен, новите изпълнители не могат да окажат същото въздействие.

Слъчко: А какво мислите за последните три албума на Burzum? Има доста противоречиви мнения, някои хора се разочароваха от това издаване на албум всяка година, плюс някакви преиздания, презаписване на стари песни. Обвиняват го дори в алчност...

Dzvera: Аз не мисля, че той се е продал, понеже той продължава работата си спрямо интересите си и проекта му еволюира през годините, което е съвсем нормално, това не би трябвало да учудва хората. Не знам зашо се смята, че една група или проект трябва да запише 10 албума и всички да звучат по един и същ начин. Съвсем нормално е да има промени малко или много, и аз разбирам човека, понеже той каза, че не иска да бъде част от блек метъл сцената вече, в следствие на нещата, които се случиха 90-те години. Даже последният му албум преди да влезе в затвора ‘Filosofem’ не е изцяло блек метъл албум, ако се заслушате внимателно ще видите, че вече има други елементи в него, които клонят и са по – близко до фолклорната страна. И блек метъл силата от там започва вече да се губи в Burzum. Освен това Варг Викернес е казал, че единствената причина поради която би излязъл на концерт е ако проекта му има нужда от пари. Аз не искам да печеля от проекта ми по такъв начин. Според мен това е най – голямото доказателство, че той не взима парите на хората, както го обвиняват.

Слъчко: А Вие смятате ли да направите концерт някога?

Dzvera: Да, обмислял съм го и бих бил склонен. Не бих бил от хората, които правят турнета, можете да бъдете сигурни. Но при дадени обстоятелства, ако успея да събера група, бих имал интерес да направя няколко концерта в бъдещето.

Слъчко: Разкажете малко повече за качването Ви на сцената заедно с английската грайнд шайка Magpyes. Приятли ли сте и смятате ли да запишете нещо заедно?

Dzvera: Да, Magpyes са мои приятели, те живеят не далеч от града, в който аз живея. С тях се познаваме от няколко години, като цяло са приятни момчета и правят почернен грайнд, тяхната музика е добра, това изпълнение в youtube е от един от концертите им от миналата гоина през септември и те ме поканиха да изпълня с тях най – известната им песен “Mother Ruin” , това беше просто приятелска игра, така да се каже, не сме планували да запишем нещо заедно, но кой знае, може да запишем нещо в бъдеще.

Слъчко: Работили ли сте специално върху вокалните си умения, защото наистина са впечатляващи, мисля, че доста блек метъл вокалисти биха Ви завидели за изключително смразяващия звук и атмосфера, която създава гласа Ви, та нещо правили ли сте специално, на някакви уроци ходили ли сте?

Dzvera: Аз съм самоук. На всичко съм се научил сам, с изключение свиренето на пиано. Класическо пиано беше първия ми инструмент, на който започнах да свиря като бях на 5 години. На китара се научих сам, на вокалите също съм се учил сам, в момента се уча сам да свиря на барабани. Като цяло съм самоук, но не мисля, че това ми пречи, даже резултатите са много добри.

Слъчко: Нещо много важно да Ви питам или поне много важно за мен, има ли разлика между Станислав Флешеров и Dzvera? Или това са двете страни на един и същ човек и дали изкуството, което правите е естествено продължение на Вас самия?

Dzvera: Естествено продължение на мене е. Едва ли не е част от мен. Dzvera е част от мен!

Слъчко: А между другото защо решихте да наречете така проекта? Някои хора могат да си помислят, че е на шега, че не е сериозно, че е някаква закачка?

Dzvera: Не ме интересува какво си мислят хората, проекта е личен. Dzvera е част от мене, Станислав Флешеров е Dzvera. Проекта ще продължи независимо от мнението на хората, защото до голяма степен аз правя това главно за себе си. Обичам да се занимавам с това и ще продължа независимо от всичко. Всъщност истината е, че вече само семейството ми ме нарича Станислав, всичките ми приятели и познати вече ме наричат Dzvera, така че вече Dzvera едва ли не замества Станислав и е съвсем нормално след няколко години да приема името Dzvera легално, нещо което не съм решил със сигурност, но обмислям.

Слъчко: Някои от текстовете от демото са на английски, а други на български, така ли ще бъде и на официалния рилийз?

Dzvera: Аз обичам да пиша на български, както и на английски. В официалния рилийз ще има три трака на български и три на английски, както и два инструментала. Ембиънт интрото, което се казва ‘The Haunt’ ще бъде интрото, след това ‘In The Name Ov Black Metal’ ще бъде на английски, трети и четвърти трак са отново на английски, казват се ‘The Northern Lands Of Frost’ и ‘Black Forest In The Fog’ и са с достна окултни текстове, пети трак – ‘В Очите На Лукавия’, шести, може би най – трудния, който съм писал се казва ‘Черна Смърт’ той ще бъде специален поздрав за всички български фенове, седми трак ‘Балкан, Стара Планина’ и последно аутрото с название ‘The Shadow Upon Us’ – инструментал, записан със синт.

Слъчко: Някакви последни думи?

Dzvera: Благодаря много за вниманието и на всички фенове за подкрепата. Ще има още материал от мен със сигурност в близкото бъдеще и очаквам през пролетта да запиша албума в студио, но това няма да е последното, което ще чуете от мен, работата по втория албум вече е започнала, и 1/3 от втория албум е написана, той се очаква по – късно, най – рано някъде 2014, но материала изглежда солиден. Ако искате да се свържете с мен, не се притеснявайте, качил съм музиката си в youtube, vbox7, в момента се работи и върху официален уеб – сайт, който ще се качи някъде пролетта. Ще има и физически носители на албумите ми най – рано следващата година, но ще има физически дискове също. Въпрос на финанси е цялата работа.

Можете да се свържете с Dzvera и да чуете музиката му тук:

http://www.facebook.com/DzveraOfficial

http://www.youtube.com/user/dzveraproject

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 DZVERA ЗА АЛБУМИТЕ СИ

Ако погледнете албума ще видите, че той съдържа всички компоненти на стария блек метъл.

‘In The Name Ov The Black Metal’ – има доста рифове, които са вдъхновени от кръст – пънка и спийд метъла, бях вдъхновен от първите албуми на Bathory може би дори от албума ‘Black Metal’ на Venom, въпреки че не слушам толкова Venom. Много хора ми казаха, че това не е блек метъл, но аз има казах: ‘Не, това е блек метъл, а това, което сте слушали вие не е блек метъл!’ Понеже блек метъла се е извъртял в днешно време, а аз правя истински стар блек метъл.

‘The Northern Land Of Frost’ и ‘Black Forest In The Fog’  – това е трибют към Burzum с доста сходен текст, който наблюдаваме в първия албум на Burzum.

‘В Очите На Лукавия’ – това е по – скоро трибют към Graveland от Полша.

‘Черна Смърт’ -  тотален трибют към DarkThrone, все пак, много малко хора знаят това, но през 1986 година те започнаха като група, която се казва Black Death. Имат две дема под това име. Този трак е вдъхновен както и от първия албум на DarkThrone,  както и Anaal Natrakh.