НайВдъхновяващиятЧасПоХимия

Здрасти, аз съм Gers, твърде вероятно е да не ме познаваш – споко, не е голяма загуба. Не си падам много по интротата, така че минавам направо към същината на този пост.

Както сигурно предполагаш, първообразът на тази писаница бе създаден в един безкрайно увлекателен час по химия, който така ми завъртя и без това недоспалото мозъкоподобно, че се отказах от опитите да „вникна“ в естерификацията и декарбоксилирането на салициловата киселина и просто се оставих да потъна в собствените си дървенофилософски разсъждения. Крайният продукт от тях е фундаменталния извод, че с моите съмъченици учим в една адски Rock’n’Roll гимназия. Не се шегувам! Нито един от учителите ни, въпреки че подозирам едно – две изключения, не надава ухо към по-твърдата музика, но това не пречи на 90% от учителският състав да води училищен живот съгласно „нашата“ култура, изградена на принципите на тоталната Анархия.





Да започнем с преподавателката Д. Тази жена веднъж не влезе с по-малко от 5 минути закъснение в час. Понякога не се появява толкова дълго, че класът решава, че имаме свободен час, и точно когато всички се втурваме развеселени към вратата на стаята, Д. благоволява да ни удостои с присъствието си и смазва безпощадно мечтите ни за 25 минути безгрижие. Съвсем редовен номер стана и телефонът й да звъни в час, но за нея това не е проблем, даже не бърза да го изрови от чантата си. Вдига го спокойно, става и излиза на сладки разговори в коридора пред класната стая. Ако пък се случи да не й се преподава урок, изкарва три изкупителни жертви за къртещо изпитване на дъската, а на останалите, вече подплашени като диви зайци на магистрала, заповядва да четат новия урок и който каквото научи. За висока оценка при Д. можеш да се надяваш само при три условия: 1)Ако си си назубрил урока невъзможно добре и можеш да го изрецитираш, даже и да те потопят целия във варел с ледена вода; 2)Ако е в добро настроение или пък не й се става от своеобразния й трон зад катедрата, за да провери дали си написал всичко както трябва; 3)Ако участваш в конкурси за красота или просто имаш хубавко телосложение (то и затова аз съм такава отличничка хаха);
Но не се страхувай, че може да те остави на поправка – това никога няма да се случи. Не че нещо, но Д. откровено си я мързи да предава уроци през учебната година, пък какво остава да се занимава с теб цяло лято.

Другия образ, нека я наречем В. Преподава ни по един от профилиращите предмети и се предполага, че трябва да ни обръща стабилно внимание. Да, ама нъцки. На това нещо му остават 2 години до пенсия, но да видиш как умело си цъка Angry Birds на архаичния лаптоп TOSHIBA, докато ние правим изненадващо контролно. Има си там един любимец от класа и само след него ходи, все неговите интереси обслужва, а на другите им казва в лицата, че са маловажни и тъпи. Когато В. те доближи на по-малко от 2 метра, към теб се понася на талази тежката миризма на цигари, примесена с много парфюм и аромата собствения ти страх дали ще оцелееш след тази близка среща. Също така, има и гадния навик когато имаме първи час при нея в понеделник сутрин, да пуска по едно хубаво масово клане, състоящо се в това да дадеш дефиниция на 20-тина random избрани термина от учебника. Какво й пука на нея, че е 7.30 сутринта и че ти си станал от леглото преди няма и час, което обаче не означава, че си се събудил тогава. Изобщо кеф до Бога и обратно по две.

А какво да кажем за господина К., който не си отделя съмнително мътните очи от деколтетата на по-надарените ми съученички? Да, същият този не изпуска възможност така ле-еко да се промъкне по-близо до любимите си девойки. Ами, така е, щом те не му дават добър изглед, той сам ще си го осигури.





Забравих да спомена и НайИнтересната персона – класния ни А., който яде слънце. Фотосинтеза FTW!!! На този човек НИ-КО-ГА не му казвай „Съжалявам“, защото отговорът е убийствен – „А, съжаляваш... Ако съжаляваше, нямаше да го правиш!“. Голям дървен философ е, все много знае и е в постоянен спор с нас, хората от класа. Даже веднъж заключи, че мнението на един мой съученик е НЕРЕАЛНО и ТЪПО, само защото момчето реши да изкаже какво се случва в родната България на глас. А. редовно ни натяква средновековните си разбирания за света, като например че мъжът е, видиш ли, къде-къде над жената във всяко отношение, той е водач и не-знам-си-още-какво-там. От своя страна, представителката на нежния пол има едно-единствено предназначение и функция – да бъде домакиня и да не напуска дома си за щяло и нещяло. Казвам ви, заради него ще стана феминистка по неволя. Още по-изнервящото е, че при А. няма спонтанни неща или изненади – всичко се върши по строго установен план и мърдане от правилника уж няма.

Олеле, за малко да изпусна и лелките-чистачки. Едно изречение – по-криви и груби същества, които даже не си вършат работата докрай, така че нищо чудно да си отнесеш някоя дъвка или какъвто ще да е лепкав боклук, ако се докоснеш до чин по твой избор, не си си и мечтал да срещнеш.

Но пък за сметка на изброените + още няколко, за които не ми остана търпение да товаря, останалите учители и изобщо работещи в гимназията, колкото и малко да са те, са страшно земни и нормални хора. Госпожата Ф. по история ще те хване да четеш Про-РОК, докато тя изпитва (първия път) или предава урок (втория път) – няма проблем, тя си знае, че ти съзнаваш какво правиш, пък и нали не й пречиш да си върши работата, защо да те бута? Не знам откъде ги има тези биволски нерви, но тази жена все още ни харесва, въпреки че един път обгазихме класната стая със сълзотворен газ тчно преди часа й; на всяко контролно сбарва поне двама ученици с пищови, като предпоследния път имхаме нахалството да си направим ГРАНДИОЗЕН пищов на самата дъска (няма какво да се чудиш, усети се, разбира се); нямало е час, в който поне единият от изпитаните да не си изпроси ниската оценка с глупости от сорта на "Християнството е възникнало втори век преди Христа" или "1054 - годината, в която започва Великата Спазма" (Великата Схизма).





Или пък госпожата Т., която държи да знаеш от всичко по много, но винаги ще намери начин да ти прости, ако не си успял да натъпчеш цялата изисквана попринцип информация в главата си. Ами охраната ни – Брус Уилис (сериозно, много прилича на него), страшно готин пич, нищо, че е минал 60-те. Тъй като заветният училищен звънец е поверен на него, „Брус“ никога не пропуска възможност да ни накара да го обичаме, като пуска сигнала за края на часа с 2-3 до 10 минути по-рано от предвиденото в графика. Сутрин включва малкото си радио и ни посреща с музика на входа на гимназията. Редовно ръси и лафове от сорта на „Добро утро, видях ви, айде сега си отивайте обратно вкъщи“. Все малки нещица, но те зареждат страхотно.

Де да спираха странностите с училищния персонал обаче... Точно до прозореца на класната ни стая расте ябълка, чиито плодове се противопоставиха на всякакви природни закони и останаха на дървото през цялата зима, без да опадат. Даже едва преди седмица-две започнаха да покафеняват. Остави това, но проклетите ябълки имат свойството да светят през нощта, ако загасиш лампите в стаята?!
Съблекалните ни, от своя страна, са същински материален израз на мечтата на един анархист. Говорим за малки, миризливи, мръсни, прашни стаички, с пердета, едва закриващи прозорците и осигуряващи на циганетата, минаващи по улицата, интересна гледка, и даже имаме бонус - от време на време прибягващ през помещението плъх за повдигане на адреналина.

Изобщо абсурди в училище - колкото ти душа сака. Не се оплаквам - стана ми ясно след няколко опита, че няма особен смисъл от това, така че към настоящия момент просто се опитвам да извадя по що-годе позитивен начин НЕвероятните негативи, които тормозят вече няколко поколения ученици.

Та, сега вече разбираш ли какво имам предвид, като ти казвам, че уча в страшно Rock’n’Roll гимназия?