The Hard & Heavy Concert |||

Само преди 1000 години, на 15-ти и 16-ти септември, Студентският парк в Шумен се превърна в сборен пункт на оцелелите въпреки пред-училищната депресия ученици и младите по душа стари кучета с кожени якета. Не особено добре посетеният купон, както подсказва и заглавието му, се проведе за трети пореден път, като за запалването на тазгодишния музикален букет от местни банди бяха отговорни аудио визуален център „Прокси“, Шуменски университет „Константин Преславски“ и една телевизия, за която не съм сигурна как точно трябва да изпиша, че затова ще я спомена като 6TV, а водещ на шоуто бе Мартин от група СприМа.  Фестивалът, макар  да не му липсваха някои проблеми с джаджите и да отсъстваха ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ обекти, където се продава наливна бира, се превърна в едно весело и разчупено парти за изпращане на свидното ни лято. Дори имаше едно особено, но НЕ и лошо, чувство на задушевност, тъй като на човек рядко му се случва да отиде на концерт и накъдето и да се обърне, да се сблъсква с познати физиономии, както всъщност беше случаят с TH&HC. Малък град, сещаш се.  

Първи тестваха здравината на сценичния под хлапетата от Ignore the Hate. Същото трио ни е познато от миналогодишния TH&HC, където отново им беше отредено да откриват. Момчетата ни зарадваха с няколко авторски песни, като не пропуснаха да спечелят известна доза дамски симпатии с брилянтно изпълнение на Sweet Child o Mine. 40-те души, които се бяхме събрали пред сцената, изпратихме с колебливи викове младите (но много технични) надежди и приветствахме една идея по-ентусиазирано Lost Sensation. Предполагам, че малко повече хора успяха да се отделят от пиенето и разговорите за работа и да обърнат внимание на случващото се на сцената, поради две причини – 1) групата вирее перфектно под етикета „мелодичен дет“, лесносмилаем и недоскучаващ; 2)не беше много отдавна, когато Lost Sensation напомниха за себе си с концерт пред Паметника на свободата или, да го кажем на човешки, Разперко Шуменски.

Мрак и злост започнаха да заливат бавно и настъпателно мястото на събитието. Смъртта на слънцето обаче беше само подходящ фон за случващото се, защото същинските родители на тази черна прокоба бяха глутниците от посветили се на екстремния метъл шуменски хищници. Озверели от дългите години безконцертие, Immortal Discordia с гърло Евтим Пенев, когото по-младите от нас са виждали само в ролята на саунд инженер, превзеха без време сценичното пространство и застържиха първичния си старошколски дет метъл. Безпощадните звуци се забиха под кожата на присъстващите и така някои концертанти завъртяха глави в нещадящи вратовете им мелници, други (о, каква радост за очите) си спретнаха мош пит, а трети простосмъртни душици просто не издържаха и се изнесоха, за да хванат последните минути от сериалчето си по Диема Фемили. Държа да спомена колко мило ми стана, когато видях как няколко души, поради някаква си там (алкохолна) причина, губят баланс в пита и падат, но не биват оставени на земята и за миг, тъй като поне два чифта татуирани ръце веднага се стрелват към раменете на приземения събрат и го връщат в изправено положение.   Каква колегиалност! Уви, трите композиции на Immortal Discordia прокънтяха, удариха присъстващите в сърцата и бързо се стопиха в предесенния мрак, а секунди след тях – и техните създатели.

Веднъж запалено, грехота щеше да е бруталното обезглавяване да бъде оставено да потъне в забвение. Затова пожарът от окървавени остриета бе продължен и подхранен от Concrete. Ушевадно беше, че в кухите прогнили гърди на бандата дращи и буйно се мята безкрайно преклонение пред Cannibal Corpse, което от време на време разкъсва сухата плът и се излива в парчетата на Concrete. Доказателства – Postmortal Perceptions и Annihilation of Humans, които групата изсвири на концерта, заедно с Hammer Smashed Face (познайте на кого). Да не забравя да вметна и че групата е записала албум, който евентуално ще протрещи в началото на октомври!!!

Колкото кръв бе останала в жилите на присъстващите, тя вече бе достатъчно кипнала, за да приветства хедлайнърите на вечерта – Abaddon, които се появиха на фона на епично интро.   Дет метълите, доста мелодични на места, както винаги се бяха погрижили да се появят пред публиката с частични костюми, като този път мъртвешкият грим бе отстъпил пред маските. Настанилата се страховита атмосфера и тоновете тъмна музика, завихрящи тела и глави в независимо избухване, се превърнаха в идеален завършек на вечерта. Културно и предимно залитайки шуменското метъл общество се оттегли в тъмните си усои, за да посрещне новия ден със зомбирана крачка към училище/работа/хладилника.

Преди да започне концертната вечер на 16-ти, на мястото на събитието имаше „Рок Уъркшоп“, където всеки  пожелал можеше да получи скорострелен урок по свирене на инструмент по избор.  Кой какво е направил – никаква идея, не бях там. След това обаче се случи:

-Дебют на деца от център за изкуство „Зорница“. Малките сладурани ни представиха един много забавен кавър на It’s my life, като бяха сменили оригиналните лирики с текст на български. За да бъде изпълнението още по-атрактивно, момиченцата си бяха приготвили очарователна хореография, която, въпреки простотата си, пак успя да затрудни и дори да изскочи от детските главички на една-две изпълнителки. Хлапетата обаче не се сдухаха, а продължиха да се забавляват на сцената, за което ги поздравявам;

-Габриела Георгиева ни изпя На Инат на Поли Генова (изненадани? И аз така си помислих). Звукът беше ужасен, но какво ти пука, и без това не държиш да слушаш такива песни без някои непредвидени ефекти;

-Габриела Тодорова с подкрепата на две(ако си спомням правилно) бек-вокалистки каза на Джак да хваща пътя. Ray Charles, сещаш се;

-Деница Денчева продължи ретро вълната със Son of a preacher man.

-Завръщане на Габриела Тодорова на сцената с Back to Black на покойната Amy Winehouse. Всичко щеше да е прекрасно, само тези високи тонове много бъркат Габи. Някак си изкарани през носа не звучат добре...

-Калина Димитрова излезе с кавър на Waka Waka, подобен по замисъл на първото изпълнение за вечерта и също придружен от лека хореография в изпълнение на някои от откриващите участнички;

-Аника Йорданова ни припомни Mercy на Duffy (ах, да ми падаше по един книжен Пенчо Славейков всеки път, когато някой изпълнява тази песен...);

- Грациела Пламенова се опита да събуди понасъбралите се зяпачи с техно поп парче, което забравих да идентифицирам;

Ииии доживяхме рок фазата! The Lefties вдигнаха страхотен джангър за нула време, с което ни успокоиха, че чакането си е заслужавало. Фронтменът и китарист Дани се раздаде до краен предел и зареди публиката без проблем. Какво ли не направи това шило – качи китарата зад врата си и свири известно време така; изимитира припадък на няколко пъти, без изобщо да сбърка риф; напсува постоянно разкопчаващия се колан на инструмента си; без да иска разпя публиката, но бързо усети ситуацията и продължи, вече съвсем съзнателно, да запява мелодийки, които зрителите да му връщат. Голяма забава беше песничката за Замунда, пожелавам ви от сърце да я слушате някой ден на живо! Бяхме поздравени и с песен на SOAD – A.T.W.A. Уви, дойде време тези шматки да предадат сцената на Out of Tune, за които майка ми абсолютно правилно предвиди, че ще нарека динозаври. Изпълнението им започна с интересно интро, след което хардрокаджиите подеха Perfect Strangers на Deep Purple, Metallica – Welcome Home (Sanitarium) (Gers да скача и да се кефи на металисса – чудо невиждано, вероятно повече няма да се повтори), прокънтя и авторското парче Интернет,  предупреждаващо ни да си пазим душите от това гадно създание, че то ще ги унищожи. Out of Tune решиха, че така и така са тръгнали, защо да не се харесат и на по-младите – пляс една New Divide, по време на която вокалът на групата събираше сили в бекстейджа, за да се върне отново на сцената за авторското парче Любовта. Любимите на Simons Nickelback бяха уважени, разбира се, с How You Remind Me, сетихме се и за Дядо Купъровата Отрова и позавършихме с Чичо Джови – Living on a Prayer. На мен вече започнаха да ми се привиждат прах и люспи, за теб не знам.

Да, обаче... Последва едно дебютно шоу, което ме изстреля отвъд 56-те спътника на Сатурн. Главни действащи лица – група Проект, НайОбщоКазано поместващи се в рамките на алтърнатив ню метъла. Макар и кратко (поне за мен), изпълнението им беше много силно и се надявам тези луди глави тепърва да започнат да изскачат по-често по концерти.

 Действието на конската доза адреналин, която ни инжектираха Проект още с първото си парче – Кончето , като че ли бе неутрализирана от сравнително блудкавото изпълнение на група Спри Ма!, създадени през 2010 в склад по повод концерт във Велико Търново. Звукът им беше лош – касите на барабаните и китарите глъхнеха. Макар и бързо оправени, техническите проблеми явно се отразиха на настроението на групата, защото всички, с изключение на фронтмена и водещ на събитието – Мартин, бяха отвратително статични. Умрялата атмосфера НайНакрая беше издухана от своеобразния хит на групата – Сезони, по време на който се запознахме с един шуменски феномен – баба Марго. Дали подпийнало, дали твърде щастливо,  бабето си проби път до оградата и започна да куфее брутално, като от време на време даваше почивка на главата си със страстни танци. Това обаче не й стигна и Марго се покетри на сцената, където показа на цял Студентски парк шоуто си. Ако не бяхме толкова срамно трезвени (пак напомням за липсата на места, откъдето човек да може да си купи бира), сигурно всички щяхме да лежим свити от смях по земята. Спри Ма! се простиха с публиката с парчето Fake Tales of San Francisco на Arctic Monkeys и тълпата зачака кубето на Светльо Витков да лъсне под прожекторите на TH&HC.

Много стегнато, без излишно шляене, на сцената заеха един по един местата си музикантите, образуващи полу-цигански оркестър, полу-рокбанда, а това нещо, както „ние това много добре го знаеме“ се зове Светльо & the Legends. Последва едно титанично шоу, гарнирано с луд (предвид числеността на  публиката) мош пит, весели скандирания „Светльо ПРЕЗИДЕНТ!!!“ и много, ама много на брой радващи се хлапета. PVC беше първото изригване на легендарния вулкан, а след нея последваха хиподилски и страничнопроектови музикални сачове като Момичето, Жената, малката сладка песничка Ода за Криско, Кой намаза със лайна (хух, заглавия да ти видят очите), Ела ми го фани, БИРА С ВОДКА, химна на зайките-тийнейджърки Първа Кръв, разбирасескакалец, Боли ме Гъза, моята любима Грозна си като Салата и точка с Бате Гойко. Светльо направи някакъв мимолетен опит за бис, но според информация от не особено сигурни източници разбрах, че куките са решили да се покажат колко са всемогъщи.

Та така де, по една или друга причина шоуто видя края си, а с него и The Hard & Heavy Concert. След една стабилна купа сладолед и кенче разбълникана лимонада лятото  ги последва, оставяйки ме да бъда удавена в блатото от училищни грижи. Нищо, догодина пак ще се върне и тогава ще си оправим сметките. 

Soulfly – Savages (2013)

Много време измина, откакто Soulfly дебютираха на сцената. Минаха през какви ли не промени. През повлияните от neo metal вълната Soulfly (1998) и Primitive (2003), през междинните 3 (2002) и Prophecy (2004) и все по-засилващата се металият започната от силният  Dark Ages (2005), преминаваща през колебливия Conquer (2008), та до стабилния Omen (2010) и на моменти почти дет метъл звучащата тресня от миналата година - Enslaved. И въпреки промените, за разлика от други фурнаджийски лопати от сцената като Machine Head, не звучат изкуствено и напънато модерно, а музиката все повече се изчиства от етно елементите, които по-скоро я караха да звучи като амазонска гюрултия, и достигна изчистеното метъл звучене от последните години. Много е важно да кажа, че е време да се спре със споровете между Soulfly и Sepultura, реално вече Max и Sepultura имат повече време и албуми разделени, отколкото заедно. Друг е въпросът, че едната страна, колкото и добри албуми лично за мен да изкарва, винаги ще бъде губещата страна, но вероятно и техният ред за ревюиране ще дойде след има-няма месец.

Та да се върна към темата за албума. Направо си признавам, че албумът е супер зарибявка и от слушане на слушане все повече и повече се харесва. Обаче, дали е по-добър от Enslaved (2012), ми е много трудно да определя. Отново има песен с дет вокали, даже две - Fallen, с гост вокалите на Jamie Hanks от I Declare War и K. C. S с гост лаенето на Mitch Harris от Napalm Death , но този път точно детът не е толкова застъпен. Лично за мен най-интересната песен е Ayatollah of Rock ‘n’Rolla, където гост-вокалист е Neil Fallon (Clutch), което вкарва малко  алтернативност (нямам предвид алтернативността тип ’90-те) в звученето на албума. Няма как  да не спомена и израстването на Marc Rizzo, който, няма какво да се лъжем, от няколко албума насам прави Soulfly да звучат толкова добре и стабилно. НайДобре това си проличава в споменатите вече Fallen и Ayatollah…, както и в Spiral, всъщност в целия албум, няма нужда от глупаво изброяване. Tony Campos лично на мен много повече ми подхожда тук, отколкото в и без това мътрвите Static-X, синчето на Макс Zyon тропа, та се къса, да му се не надяваш. Огромен плюс за албума е, че въпреки, че темпото не се променя особено много в песните, те не писват, не си приличат една на друга и са сравнително лесно запомнящи се.

В няколко думи може да се обобщи така – Soulfly държат ниво и явно няма да се предадат. Промени в състава, вместо понижаване на качеството, водят до точно обратното, музиката им звучи все така свежо. И да се надяваме да дойдат отново в България, че и аз да ги видя, макар че все повече са мненията, че колкото са добри албумите, толкова концертите са по-слаби. Но друго си е око да види, ръка да пипне…

Оценка: 8/10

НайТъпитеФилми, ПРАВЕНИ НЯКОГА!

Здравейте, Геове и Гейки. В този блог пост искам да включа НайТъпитеФилми, които са се запечатали в съзнанието ми. СЪС СИГУРНОСТ съществуват и по-тъпи от тези и списъкът ми няма и НайМалката претенция да е изчерпателен или доли полезен. Просто поредната блогърска глупост. Ще бъдат подредени в Топ 10, за ПоЗабавно.

Има няколко правила, към които реших да се придържам. Първо, без римейкове в списъка. То е ясно, че римейковете по правило са си ТЪПИ, тези, които стават са по-скоро изключения от правилото. Освен това, тук няма да включвам B и C муувита, щото при тях да са тъпи си е самоцел. Тук ще има само ХОЛИВУДСКИ ЛАЙНА

Да започваме...

НОМЕР 10

Scary Movie 2

Да си правиш чурка с псевдо хорър тъпизми като The Haunting (римейка), Thir13een Ghosts и Poltergeist e ОК. Да се ебаваш с ЛЕГЕНДАРНИ филмчета като The Exorsist също е ОК, но се иска да го направиш както трябва. 

НОМЕР 9

Star Wars: Episode 1

Този 3-часов ТРИУМФ НА ПЕДЕРАСТИЯТА е всичко, което Star Wars филм не трябва да бъде - нелогичен, детски, муден и с 3 камиона долари, изсипани за бонбонени визуални ефекти. Лукас на кафево! Заради този филм и последвалите го сурогати някои от нас намразиха Star Wars филмите и сметнаха вселената за изчерпана, като истината всъщност е друга. Просто е време Лукас да спре да прави Star Wars филми и да остави други хора да боравят с името. Така може би някой ден сагата ще бъде върната към живот. Но, като се замисля... Кур за Star Wars.

НОМЕР 8

Ghost Rider

Ето и може би НайТъпият Марвълски филм. Това, че Никълъс Кейдж е в главната роля си беше чисто и просто изпикаване върху иначе нелошото сериалче и комикси. А това, че Никълъс Кейдж играе зле в този филм също не е изненада - той направи толкова много тъпи блокбъстъри през последните 10 години, че изгубихме бройка. А за Ghost Rider... плосък и банален сюжет, нискобюджетно изглеждащи ефекти и смехотворната игра на злодея педал са само черешката на тортата. А ПЪЛНАТА липса на реално насилие и грозната Ева Мендес с дебелия задник и бенка на цицата просто преливат чашата. Да се шибат марвълските филми!

П.С. Е, добре де, Спайдърмените не са лоши. 

НОМЕР 7

Batman & Robin

Batman & Robin или Ума Търман, навлякла найлонов костюм на стриптийзьорка от клуб на хора с фетиш към коприва и отровен бръшлян. За капак на всичко получаваме и батман, който ръси шегички и Арни като Мистър Фрийз. И всичките, играещи с не повече талант от Митьо Пищова в Биг Брадър.

И НайЛошото е, че след като тази педерастия вижда бял свят, ИЗРОДЪТ Джоел Шумахер продължава да режисира филми!

НОМЕР 6

The Day After Tomorrow

Забравете за Джоел Шумахер всъщност... Истинският ИЗРОД на модерното кино се нарича Роланд Емерих! Просто този човек сякаш живее за да получава 9 цифрени суми за филми с бедствия, където разрухи избиват милиарди, но на нас трябва да ни е мъчно за 4 дебила, които бягат от вълци и 2 хлапета, които гледат толкова лошо, че ти иде да им дадеш близалчица от умиление. Кур за този филм! Разбирам, за филмите с гигантски чудовища, тъпчещи небостъргачи - тъпи са, така е. Но са забавни и крайно нереалистични. Но да вземеш някаква идиотска концепция за глобално затопляне, което заледява цялата земя за 2 часа, само и само за да показваш как на американците им е студено и измират... Ами не е само тъпо, МАЛОУМНО Е!

НОМЕР 5

Resident Evil: Afterlife

Че всички филми, направени по игри са тъпи, мисля, е ясно. НО че филмовия франчайз по Resident Evil прекрачва всички граници на ПЕДЕРАСТИЯТА е прекалено. Първо Мила Йовович бягаше от лаборатория, след това се оказа че е клонинг, след това зомбитата се оказаха свръхзомбита, след това Мила Йовович започна да владее разни суперсили... Сапунката с тези е пълна. А като сметнем, че в Afterlife нашата пропътува цялата планета за един ден, търсейки наш пич Уескър, който никъде не е отишъл, си е върха на простотията. А с тези сцени със забавен каданс през 5 минути... няма нужда. 

А, и май наш Чичо Жоро трябва да навески Мила Йовович, защото тя от доста време нещо съвсем спря да си показва циците. А във филми без никаква субстанция като този, това е НайМалкото, което тя може да направи, нали? 

НОМЕР 4

Педерастията расте.... Ето го и ШЕДЬОВЪРА на ГЕЯ ШАЯМАЛАН

THE LAST AIRBENDER

ПО-ПЕДЕРАСТКИ ФИЛМ НЯМА! Е, добре де, има, но са малко. Не, че анимационното сериалче (което по нашите ширини разни фенове на Manowar наричат аниме, прости им...) е нещо особено, но това тук си е престъпление срещу човечеството! Нищо не става от този филм, честно. Всеки критикар с IQ над отрицателното отдавна е погребал този филм, но истината е, че освен сносния The Sixth Sense, Шаямалан винаги си е правил педерастки филми. Просто този е ДЪНОТО, до което той неизбежно падна.

ЕТО ГО И НОМЕР 3

НА КРАЧКА ОТ АБСОЛЮТНАТА, НЕУГАСВАЩА, БЕЗКРАЙНА ПЕДЕРАСТИЯ

DRAGONBALL: EVOLUTION

НЕКА ДЖЕЙМС УОНГ БИВА ШИБАН ОТ ДЖЕНИФЪР ГАРНЪР СЪС СТРАП-ОН ДО КРАЯ НА ЖИВОТА МУ...

Ако чуеш някой да задава малоумния въпрос защо на Холивуд не трябва да се дава правото да правят игрални версии по аниме, или каквото и да е аниме - ето ти отговора. The Last Airbender, макар и престъпно гейски се е получил по-добре от това БЕДСТВИЕ именно защото си е американско сериалче.

А Dragonball е това за анимето, което е Lord Of The Rings За Фентъзито.

И тук то е еквивалента на лайно, което е изсрало друго лайно. Или на Дженифър Гарнър играеща Бейби от мръсни танци. Тотална педерастия. НЕУГАСВАЩА ПЕДЕРАСТИЯ.

Причини? Ако ги изредя в книга, тя ще е дебела колкото 10 речника. Но все пак ще изброя няколко: история, нямаща нищо общо с Dragonball, Чоу-Юн Фат играещ роши, някакъв рошав келеш играещ Гоку, Пикколо, изглеждащ все едно е някакво извънземно със синдром на даун, 

актьорска игра, в сравнение с която рекламата на БОНУКС ще ти се стори като многопластов шедьовър и ефекти, като взети от флаш игричка от Kefche...

Този филм е престъпление срещу човечеството.

НОМЕР 2

Transformers 

Не си мислете, че Transformers е КойЗнае ПоЗле от горния сурогат... Просто Transformers франчайза, и филмите на Hasbro като цяло се превърнаха в нарицателно и олицетворение на новото дъно, което комерсиалното кино е достигнало. Първо, Transformers е Тъп. Не просто Тъп, ПРЕСТЪПНО тъп. Това е първия филм, на който излязох от киносалона изобщо, защото се чувствах, сякаш филма открито обиждаше интелекта ми. Болеше ме да го гледам, почти физически. Толкова тъп. Първо, Шиа Лебоуф е НайДразнещотоГейче, което съм гледал във филм. Това бива допълнително усилено след като той се изсира и във Индиана Джоунс по-късно същата година. А история във филма няма. Просто някакви роботи биещи се с други роботи и Шиа Лебоуф гледащ умно. Не разбираш кои роботи са добрите и кои са лошите. Просто една 80 минутна реклама на играчки и на ГЕЯ Майкъл Бей, който, впрочем открито критикува всеки, който не е харесал филмчетата му, и го нарича "чичко, не харесващ забавните неща".. 

Кур за Майкъл Бей.

И НАЙТЪПИЯ ФИЛМ

НОМЕР 1

SUCKER PUNCH

Саундтрака му е ремикси на Sweet Dreams (Are Made Of This) и Реквием на Моцарт, както и на Army Of Me на Бьорк. НайПротивнитеРемикси. После гледаме как Емили Браунинг гледа лошо все едно й се ака и се хваща на работа в публичен дом. Дотук не е чак толкова зле, нали? Но преди това имаме адски артистичната сцена, в която баща й решава че е време да я направи жена и тя бяга от него докато слушаме техно ремикса на Sweet Dreams (Are Made Of This). А в публичния дом нещата направо стават чуднички. Цици, естествено, не се показват, все пак филма трябва криво ляво да се вкара в PG-13 рейтинг. Все още не ти се струва достатъчно зле, нали? И тогава идва сцената, в която Бейби-Дол гледа с обичайно празния си поглед мъдрия азиатски монах, който говори някакви безсмислици за карти и ключове докато в следващия момент тя собственоръчно нарязва 3 гигантски робота със самурайския си меч. И тогава хората ще ми кажат "ама това е родено от аниме и гейминг културата, не ти е Зак Снайдер виновен"... Ами нямам нищо против Зак Снайдер. 300 и Watchmen са страхотни филми. Но със Sucker Punch като че ли и той се предаде и реши да прави възможно НайНиската форма на кино изкуство. Доказателство е и доволно гейския Man Of Steel, появил се скоро.

В Sucker Punch Няма Сюжет. Няма актьорска игра. Само педерастия. И тъй като това е олицетворението на всичката педерастия в киното, Sucker Punch заема Номер 1.

The Conjuring (2013)

Странно, но отново пиша за филм, макар и този път не…как да кажа…за физическите взаимоотношения от определен вид между героите. Естествено, не очаквайте писание тип “Barmy” или който да е от другите колеги, но да не влизам в подробности. Да, и тук има определен вид физически взаимоотношения между героите и не чак толкова героите във филма, все пак става въпрос за семейство с 5 дъщери, което ме навежда на абсолютно грозните мисли, като им дойдат едновременни гости от Червен Бряг на петте, буквално за какъв хорър ще става въпрос, а и тази майка как му уйдисва на акъла на мъжа си, да ражда докато най-после имат мъжко, но това го няма във филма, а са си мои размисли.

Та да се насоча направо към същината. По никакъв начин не бих могъл да се нарека, че съм хорър фен, макар че само кретенски комедии, хоръри и чат-пат някой supethero филм гледам. Е, и едни други споменати, ама там вече стана ясно. Че отново да си дойда на думата, въпреки че не съм фен, филмът много ми допадна. Като цяло има една лека нотка, напомняща на подобните филми от края на 70-те. Окултността ми е слабост, а и винаги повече ме е привличало хоръри с вложени мистерия и напрежение, отколкото тези с кървища, зомбита и стряскащи моменти, както и азиатските, които си мисля, че само психо болни фенове биха ги гледали, не че на този някой кой знае колко нормален би му обърнал внимание. Има го и така изтърканият сценарий за местене в нова къща в забутания Среден Нищок, която къща е купена с всички спестявания на семейството, с цел нов живот. И от там нататък вече напрежението и изненадата тръгват главоломно напред. Зазидано мазе, нежелаещо да влиза в къщата куче, което набързо умира…и така, странни неща, няма нужда от чак толкова разказване. Също много високо впечатление ми направи вплитането на историите едновременно на семейството, което се е пренесло там, и на семейството демонолози или там както се казваха, което засилва очакванията.

Еми това беше този път, просто каквото и да кажа от тук нататък, ще разкрия сюжета, а филма определено трябва да го гледате и не искам да ви развалям удоволствието. Оценка няма да има, просто нямам нищо достатъчното знания, гледано, следено като баш феновете, за да се изказвам категорично

P. S. Няма да пиша ревю на новия Satyricon, 4 пъти го започвах и все се оплитах. Може би към края на годината да се събера целия написан материал, като нещо като…разсъждения по отношение на групата. Албумът бива, засега толкова.

Съмъргаф

  Тази година Сатаната и древните Норни се смилиха над мен и ме дариха с щастието да щурмувам родното Черноморие САМО в продължение на една седмица, слава на гъстата руса брада на Тор (дано Тор наистина е бил блонди)! За това време си позволих някои необичайни практики – закусвах с незаконни праскови; играх хек с невероятно способен (и отчайващо въображаем) партньор в пясъка; почетох си книга на руски, 3-то ниво за ученици с над 5000 думи речник (гордея се, че стигнах почти до 40-та страница и все още разбирам какво се случва в проклетото нещо); шашнах мама като се появих от банята със слънчеви очила; разопаковах и, грубо казано, нарязах шпеков салам с картофобелачка (сори, ножовете бяха абсолютен кът); пуснах на старшините Septic Flesh и се опитах да им обясня, че това е абсолютно приемлива музика. А, да, и тъй като от доста време насам избягвам да консумирам месо или месоимитиращи продукти (защо го правя си е моя работа, както и на докторите, които ще ми лекуват тежките болести, според  дядо), а всяка вечер се приготвяха разни мазни салами, наденици и пържоли, се случи така, че едно възсладко семейство котки се поугои. Да си го кажа направо, аз и в бунгалото ги вкарах тези мои нови приятели, но това си остава между нас. Имаше и други интересни изпълнения, но по отегчения ти поглед разбирам, че ще е по-добре да ти ги спестя. На моите лиготии обаче българският черноморски гений реши да отговори с няколко покъртителни изненади. Ми, скивай и се кефи...

кв²?!Чакай, май почти разбрах! Значи, 250 евро за тетраедричен... ами сега, май мерната единица потъна някъде по трасето. Или може би е квадрат? Тази оферта ме заинтригува, мисля да си закупя ¾ квадратен квадрат с моите 188 евро, които чакам да измъти джобния ми крокодил.  В закупеното пространство (каквото и да е то) планувам да си построя иглу и да му инсталирам климатик. Марка FUJITSU. Да живеят геометрията и азиатците!

Това, драги мой, са стъпалата, стъпващи в долния си край на плажа на курортното градче Бяла.

Представям ти едно класическо паркиране, дори от скоро е станало последна и съответно НайСитна цедка на изпита по кормуване за бъдещите шофьори. Проверката на съответните умения се прави през нощта, след уважително количество погълнат алкохол. Такава изящност, такъв перфектен баланс и точна преценка кога да се опъне ръчната така, че автомобилът да не се превърне за някакви 10 и по-малко секунди в разнебитено тенекиено водно колело. КРАСОТА, заслужаваща да бъде издигната в КУЛТ!

Тук исках да ти представя една умопомрачителна табела, отговаряща на обществените настроения в страната. БУНТ! НЕКА ГРАМАТИКАТА ВИДИ ЩО Е ТО АНАРХИЯ! RENT A BIKES!!! Да, това гласеше надписът върху бялата табелка пред един ултра тузарски хотел. Няма да му го спестя, това е синьо-бялото чудовище Aurora на плажа на Обзор. Ех, мили англоговорящи, посетете китното ни черноморие, пък кой знае, може и да откриете едно-две нови неща за езика си.

А защо нямам снимка? Един T Rex бягаше по нашата алея, за да вземе пенсията на баба си (Лили Иванова) и в бързината закачи снимащата ми машинка и тя изхвърча в морето.  Хепи енд.

Последния летен гаф, към който ще насоча вниманието ти, стана повод за едно от НайГолемите ми разочарования това лято. Това всъщност не е никак лошо, защото подсказва какъв страхотен сезон си прекарах.

Държа да вметна, че тъкмо когато „заговорихме“ за разочарования, звънецът у нас нададе гневен вой. Пред входната врата ме чакаше един стар приятел. Преди дори да съм успяла да се зарадвам, че пичът се е сетил да ме викне да излезем, той изстреля:

-Здрасти, ами... виж, имаш ли 10 ст’инки да ми услужиш, че не ми стигнаха в магазина?

Не питай, още ме боли носът от това брутално натриване или, както биха казали някои, ТРОЛ. Както и да е, крайно време е да се върна към старата тема.

 Още на втората вечер на мен и на момичето, с което бяхме на почивка, ни писна да висим в базата и отпрашихме да разучаваме града. Не че имаше какво да видим – една главна улица с 10 сергии и 5 хотела + 2 МИНИАТЮРНИ лунапарка в плачевно състояние.  Останалото са ъндърграунд тъмни улички, където да тръгнеш по разбития тротоар си е баси екстремният спорт, почти near-death-experience. Добре де, сещаш се за какво става въпрос.

Общо взето, светнахме се за нощния „живот“ на Бяла и, преди да сме се зомбирали от скука, се изстреляхме към плажа. Спряхме се и седнахме в началото на стълбите, точно там, където няколко дни по-късно ще кацне и Култовата Кола. Започнахме да лафим. Под нас думкаше музиката на две открити заведения, които си бяха направо жалки, тъй като единствените им клиенти бяха два и половина йюгготски емигранти. Разделени по равно в двата бара! И докато ние се дивим на неочакваното мъртвило, откъм плажа се разнасят гласовете на шайка ЖИВИ, ИСТИНСКИ!!! купонджии. Алелуя, живот на хоризонта. Оказа се, че сме застанали на пътя на група не много млади веселяци, които са дошли да се понакиснат в нощното море. Нищо лошо, де, или поне до момента, в който прецениха, че с моята придружителка  вече не спадаме към графата „хлапета“, а сме се ъпгрейднали до „мацки за забиване“. Подмамен от тази налудничава идея, единият (сравнително млад) пич си седна НайСпокойно до нас и подметна самоуверено „Имате ли запалка, момичета?“. Ах, какъв мачо само! „Не, мой (леле, как го мразя този израз), само огнехвъргачка. Идеята топли ли те?“ – мисля си аз, докато студено отрязвам ултра-сваляча. Той вдигна непукистки рамене, бръкна ловко в джоба на плувките си и извади цигара със запалка like-a-boss. Запали си, отново се обърна към нас и ни загледа изпитателно.  Усетих се как започвам да спичам много жестоко, затова вдигнах поглед и видях още около петима мъже да стоят в полукръг зад нас, на практика преграждащи ни пътя обратно към центъра на града. Започнаха да се подмятат разни предложения за „изпращане до вкъщи“. Работата стана напечена, но ние, момичетата, останахме почти хладнокръвни и имахме късмета онези пичове да се откажат да нахалстват и просто да продължат пътя си, тътрейки крака и препъвайки се весело в сравнително гладкия път. Какво облекчение.

Тактично им дадохме мноооого голяма преднина, защото не бяхме сигурни дали ще можем да понесем повторна среща с тези симпатични огнетърсачи. И тъкмо когато вече гениалният ни план „бягство към живота“ беше на гъши косъм да влезе в действие, сензорите ни за движение засякоха нови приближаващи се откъм плажа обекти. Когато се заизкачваха по стълбите и лампите до нас хвърлиха изобличаваща светлина върху фигурите, се оказа, че срещу нас идват две хлапета с хъски (какво клише, не мислиш ли?). Ние с Наталия продължихме да стоим тихо и ги изчакахме търпеливо да ни подминат, нищо че на практика бяха безопасни като заместник-преподавател, студент по начална педагогика.

Минава известно време и ние решаваме, че онези двамата вече трябва да са на другия край на Бяла, така че се засилваме да си ходим. Оп, грешка, въпросните хлапета стоят на няколко метра зад нас и си шушукат нещо. Разсмивам се и бъзикам Наталия – „Според мен сега се съвещават дали да ни искат цигара, или да повторят номера с огънчето“.  Ух,защо ми трябваше да го казвам?! Оказа се, че онези двамата наистина имали намерението да се „пробват“.  Когато се върнаха, имах възможността да ги разуча по-добре. Значи, две невисоки русенски 17-годишни лешпендерчета с IQ колкото на бавноразвиваща се мравка. Единият беше тих и кротък, сравнително сносен тип, но другия... Нацепена батка с телешки поглед, даже не знаеше как да продължи великата си свалка след „Имате ли огънче?“. Аз обаче реших да се разлигавя и да го помотая малко. Пуснах няколко скорострелни лафа, които горкият ми събеседник не зацепи, въпреки че не би трябвало да представляват твърде голямо предизвикателство за ума му. В един момент си повтарях: „Пич, дано си напушен, иначе тези твои забавени реакции и недоразбиращ поглед смърдят яко на идиотизъм. Моля те, бъди напушен. Бъди напушен. Бъдинапушен, бъдинапушен, бъдинапушен...“.

Е, кучето поне беше сладур. Казваше се Демо. Баси якото име, честно, дава ми идеи за следващия ми домашен любимец – EP или Orchestral… Не, не, не, трябва да е още по-здраво – JAPANESE BONUS TRACK!  Накратко – Januck, тъкмо ще си пасва идеално с ника ми.

Какво стана после? Нищо, дойде ред  да се разделим с новите ни познайници и нацепената батка 3-4 пъти натърти, че можем да се свържем с тях, ако нямаме какво да правим, защото те и без това скучаели. Но кой де се сети да си остави e-mail/skype/Fb/телефон. „Знаеш ли, в последно време телепатията ми не сработва“ – смея се аз, докато русенците се канеха да тръгват. Десетина секунди пауза за нацепената батка да захапе за какво иде реч. Цък, не успява и ме гледа опулено. „Май ще трябва да подадете някакви контакти...?“ – Аха, този път ни светна крушката. Батката ни даде телефона си, но ако се чудиш - оставихме ги да се надяват на обаждане. Бях прекалено разочарована от плиткоумието и отвратителната липса на въображение при нещастните опити на черноморските свалячи да завържат някакъв разговор.  „Имате ли запалка?“... Сериозно ли?

 И да, общо взето с такива неща ме сблъскаха курортите у нас. Недомислени табели, кретеноидни свалячи, искащи „огънче“, виртуозни шофьори и много, МНОГО гадинки, при които да отиват дневните ми дажби храна.

Тъпотия до шия и танцуващи кенгурута на килограм!

ДАНСwithBarmy

Пичове,


Ето го и НайТъпиятПост в този тъп, позиорски блог. Ако случайно има някакви читатели:Затворете страницата Овреме! Защото Никой не го интересува това, което следва. А то е...Топ еди-колко-си любимите сцени на Барми Лешпера(няма емотки тук, жалко). И не САМО в един, а в няколко поста, това нещо ще продължи. Стига плямпане, ХОЙ за мишо шамара, начало:




Тривиално, началото е с Джонката, няма как да има каквато и да е класация без него. Тук е все още момче. И докато си лежи и мечтае да стиска циците на хубавата съученичка, изведнъж някой така го стиска за(сещате се къде), че...вижте в клипа. Уес Крейвън, този толкова добродушен дядка с вид на градинар, чак се чудя как са му хрумвали подобни неща. Сцена за Енциклопедиите!

2. Любимите ми зомбита. Без коментар

They're coming to get you Babra...Тексаският Каубой и Чичо Жоро* are coming

3.Който не го е гледал:Пичът с очилата разпознава Геовете, внедрени сред нас. Знаем, че е пълно с такива. Доносниците са много учтиви, даже викат Оставка на концерта на Роджър Уотърс, но всъщност...са боклуците от ДС, които още дъъъъъъъъъъъъъъъъъълго ще си правят каквото искат. Е, при Карпентър има кой да им нарита задниците

4.Lamberto Bava. Кино салон. Бог Тангра! Йоло Денев! Accept!!! Ясна работа. Гледайте и слушайте. Един от НайБезобразнитеХоръри....о, Тангра, слез при нас

5Язон и Аргонавтите, 1963 година, колеги. Не съм голям фен на този филм(за разлика от предните 4), но финалът е Епик. Пускам и част от него. Забележете движението на скелетите

6Каквито и думи да се кажат тук...ще бъдат просто думи. Кухи. Празни. Да замълчим пред Радиационните Мравки и един от НайВлиятелнитеФилми(както твърдят доста Големи в бранша)

7. Естествено, никой, който ме познава, не би предположил, че ще сложа нещо друго за финал. Captain Kirk Vs the Gorn captain

еми това беше

тези неща са прекалено Велики, че да ги обсъждат такива като нас, затова довиждане, както казва Слъчко

И нали знаете, че точно в този момент, лютви местан го поема отзад

*Чичо Жоро е Бг интернет Столкър