BlackMetalBicycle: ДУШИТЕ НА МЪРТВИТЕ ГРЕШНИЦИ ЩЕ СТРАДАТ В ОГНЕНОТО ЕЗЕРО ДО КРАЯ НА ВЕЧНОСТТА

Поредният ден в мръсната, гнусна, прашна, отвратителна София.

И след поредната 12 часова работна смяна желанието ми да взривя бомба в метрото, да запаля някоя църква или да обезглавя фен на Sabaton бавно, но непреодолимо расте. Съжалявам, по-силно е от мен. Трябва всички да бъдат издушени от токсичен газ. Казах.

Двестате грама боб ги сложих да киснат в мръсната, гнусна, белееща, отвратителна течност от водопровода. С удоволствие часове наред наблюдавах как малките им обелки се сгърчват и отделят от бъбрековидните им телца, в които според древните гърци се вселяват душите на покойниците. Питате ме какъв боб, а?...

Бял.

„Бавните неща са най-хубави”, казал жирафът на жабата. „Когато се храня, храната баааавно се спуска по гърлото ми и ми доставя дъъъъълго удоволствие”. „Освен когато повръщаш, хъ-хъ!”, отговорила му жабата. И аз така. Обичам дъъъълго да подготвям жалките продукти, преди да ги подгрея с огън и жупел от дълбините на АДА...

Хайде, от мен да мине, ще е във вода. 100 градуса! Приблизително с толкова кипи и кръвта ми, когато избивам християни, защото съм нечовек и е необходима по-висока температура, преди това да стане опасно за здравето ми и да причини коагулация на белтъците.

Хубавичко сварих нещастните зърна. Пяната, която бълваха отворите им, внимателно отстранявах с дървена лъжица. Обичам дърветата. И дървените храмове. Нямам търпение да стане неделя, защото тогава отивам на църква. Да.

Солта на Сатаната в раните на бо(г)ба му нанесе нечовешка болка смъртоносни увреждания. Но за да бъде това скверно и богопротивно начинание увенчано най-накрая с тежката корона на Рогатия, посипах с няколко щипки гюзум/джоджен/нане/дива мента кипящата маса. И две-три лъжици олио. Лой. Или по-скоро олио. Не знам, бях твърде зает да си припявам нечестивите композиции от Sworn To The Dark на Watain.

Забравих да ви уведомя, че междувременно изсипах в лавата на Мордор нарязаните на ситни късчета глави кромид, окървавени парченца домати и пиперка. Или както казват селяните от гетата на Източното крайбрежие, пипьерка. И душих близо час бълбукащото олицетворение на болната ми мозъчна кора. Метъл, дебели метъл кучки и ПеВеЦе Арианка.

Аз казах. Шейтан.