Беше неделя. Легнах си рано (сутринта) и когато се събудих
след здрав (шестчасов) сън, нещата се завъртяха така, че преди да съм и
помислила за кафе, вече си имах уговорено интервю за след два часа с не кого да
е, а с With Hearts And Poison
– една от НайМладите, НайЕнергичните и НайАмбициозни български метълкор банди. За
разстрел се явиха високият кийбордист Денислав Ангелов, вокалистът с минало
(пък и настояще) зад китарата Йордан Красенов и басистът Сердар Исмаил. Китаристът Коко, изглежда, пак е бил зает с любовни въпроси, а мястото на тъпанаря (или на човешки език - барабаниста) е вакантно към настоящия момент, така че по-надолу получавате словата на 75% от With Hearts And Poison. И така,
из жежкия въздух до сградата на местната библиотека потекоха откровения за
любовта към сцената, планове за достигане на големи мечти, гениални идеи и
какво ли още не. Симпатичните батковци бяха така добри да обяснят ситуацията, в
която се намира проектът им, и да разкрият някои подробности за почти издадения
си дебютен албум.
 |
| Life And Death излиза на 12-ти август с любезното съдействие на ИНТЕРНЕТ! |
Здрасти, момчета!
Дени – Здрасти!
Дани – Здрасти!
Вие сте сравнително нова банда, сформирахте се тази година,
мисля?
Дени -Точно така.
Дани – Даже близките месеци
Добре, а какво стана с In Dying Moments?
Дани – Този въпрос го очаквах! Просто имахме
недоразбирателства и така решихме да се разделим, а след това създадохме WHAP
Междувременно Дени ме подкупва с шоколадов бонбон, а аз
предлагам на момчетата от кафевия чай, който до преди 15-тина минути е бил
животоспасяваща студена кола. Разбира се, аз запазих бонбона, защото имам тъмното намерение да го продам чрез ebay за 10-20 хилядарки, когато WHAP станат супер известни. След няколко вечери Дени отново ми бутна под масата едно бонбонче - явно наистина държеше интервюто да е добре оформено и пуснато навреме!
Издавате дебютния си албум – Life and Death на 12-ти август или на
8-ми декември, защото на страницата ви във фейсбук датата е изписана веднъж
като 12.08.2013, а друг път като 08.12.2013?
Дани – Датата е дванадесети август (умишлено изписано словом
– бел.авт), а това с двете дати се получава, защото тук пишем първо датата,
после месеца, докато в Щатите е обратното.
Колко хора стоят зад албума и кой какво направи по него?
Дани – О, това е малко сложно. По принцип в групата бяхме
петима, но единият китарист напусна, защото му беше твърде трудно да свири този
стил музика.
Ивчо?
Дани – Да, аз оповестих за това на нашата страница. След
това останахме с един китарист, но когато записвахме, той и басистът бяха на
училище и трябваше аз да записвам китари и вокали. Сердар записа баса, а
Денислав – кийбордите. И накрая се получи.
 |
| Коко |
И в крайна сметка излезе... почти.
Дани – още не сме пуснали нищо с новия звук, който сме
направили. Това, което сме пуснали сега просто няма да звучи така в албума
Значи това, което намираме из нета, са нещо като демо-версии
на няколко от парчетата?
Дани – Да.
Имената With
Hearts And Poison и Life
and Death не са ли малко тривиални?
Дани – Не, не мисля. Така се получиха и паснаха на албума.
Ще излезе ли Life
and Death на физически носител?
Не, ще бъде качен в Интернет за свободно сваляне.
Каква е символиката на обложката и кой е авторът й?
Дани – Една моя позната се занимава с фотография и работи
добре с Photoshop и я
помолих да измисли някаква обложка, да ни помогне. Тя се нави и идеята на
розите е, че свежите отгоре са живота, а изсъхналата отдолу е смъртта – Life and Death.
 |
| Дани |
А защо свежите са три, докато мъртвата е само една?
Дени – Защото животът надделява над смъртта.
Значи не сте имали никакви претенции към обложката, просто
сте хванали момичето и сте я помолили да направи някакво изображение?
Дани – Албумът е за безплатно теглене, не е кой знае какво.
Искахме просто да направим обложка така, че да не ни се налага да даваме пари,
с които не разполагаме. Ние нямаме кой да ни спонсорира.
Дени – Абсолютно сами сме.
В една от песните ви имаше и чисти вокали – това ще остане
ли така и в албума?
Дани - От всичките 11 песни в албума, бонус песента в края на
албума е изцяло инструментална и от останалите 10, мисля, само две бяха без
пеене. Всичко останало си е скриймове и разни припеви.
След като излезе албумът, мислите ли да правите някакви
концерти?
Дани - Надяваме се, но за краткото време, което ни е дадено – някои
от нас започват училище, аз заминавам за София и ще ни е трудно, но ще се
помъчим
Дени – Хрумна ми гениална идея сега...
Дани – Почакай сега с гениалната идея!
Какво ще става оттук нататък с WHAP – ще се превърне в хоби или ще си
остане приоритет? Защото, както Дани каза, предстои ви да се разпръснете по
училища и университети...
Дени – Да, това е проблем, но ще се стараем за групата, това
ни е една от мечтите и аз не си виждам живота занапред без да излизам на сцена,
което винаги е било нещо, което обожавам. Откакто започнах с In Dying Moments, сцената е място, което
обожавам и което искам, искам да бъда на него. Винаги ще се стараем да излезем
на тази сцена, където са големите риби. Не при малките, а при големите хищници
и да надделяваме над тях, да станем едни от добрите, дай Боже нататък да се чува
много за нас, да ни гледат навсякъде, да знаят за нас и какво ли още не.
Дани – За момента ще продължим като „интернет група“, ще
продължим със записите и ще пускаме албуми, за да можем да държим хората в
течение, поне докато не се съберем официално и си наредим нещата. Така че
засега сме си действаща група, но „интернет група“.
Ти и Сердар имате и страничен проект – King Without A Crown. Какво се случва с
него?
Дани – Да, в момента работим и по него. Почти готови сме с
писането, имаме незавършени само две песни... НайВероятно и него ще го пуснем
на 12-ти хаха.
 |
| Сердар |
Когато стартирахте, имаше ли хора, които да ви разубеждават?
Приятели, родители, учители може би?
Дани - Разбира се, винаги има хора, които ще се опитат да те
разубедят да се занимаваш с музика. Като за начало родителите. Докато не видят
какво всъщност правиш и постигаш, те просто не ти вярват.
Дени – В България доста хора не са запознати с този стил,
той не е много популярен, както е в другите страни, където групите ходят по
концерти наляво и надясно и се знаят, имат слушатели. В България няма много
фенове на този стил и родителите ти казват „Леле, виж се!“. Ти свириш такъв
стил, който се слуша, но на практика баща ми и майка ми не влизат във Facebook, не са виждали
страницата ни там и няма как да разберат, че Уау, имаш последователи, които те
слушат, пишат хубави коментари за групата ти и се кефят на това, което ти
правиш. Така и започна всичко. Когато дойде Green Rock 2012, тогава бяхме с In Dying Moments, и тогава родителите ни
ни видяха! В началото особено моите бяха против това, постоянно имахме скандали
вкъщи, но стана така, че дълго време им казвах „Ще видите, ще видите“ и така
дойде Green Rock, който
е гранд концерт, свирихме с Тома и Fyeld и концертът беше върховен и всичко мина шест точки!
Вече подкрепят ли ви?
Дени - О, да, специално мен ме подкрепят. Видяха, че можем
да правим нещо с музиката си, докато
в началото нямаха никакви надежди. Сега виждат усилията, които полагаме всички
и така...
Ами ти, Сердар, излизал ли си на сцена?
Серди – Да, излизал съм, но не с With Hearts And Poison, а с предната ми
група. Имахме няколко концерта, но тази група не беше като WHAP, с нея правихме по-скоро кавъри.
Сега майка ми е против сегашното ми начинание, защото не ме е виждала да
излизам „лайф“ и въобще се съмнява дали правим някакви записи. Аз й обяснявам,
но тя просто не разбира.
Ха-ха, ами да, нормално. Изобщо когато родителите чуят, че
детето им мисли да се занимава с изкуство, отсичат „Ти в България няма да
успееш. ‘Що не вземеш
да станеш адвокат или лекар?“ ...
Дени – Защото си мислят, че парите са там, но на практика не
е така. Всеки си гони мечтите.
Дани – Ами ние не планираме май да оставаме много-много в
България.
Дени – НайВече!
Дани – Гледаме да завършим и да можем да се реализираме, така да се каже.
И накъде мислите да отлитате?
Дани – Както се казва, накъдето те отвее вятърът, обаче не и
точно така. По принцип Америка или Англия
Дени – И Западна Европа, изобщо в тези страни НайМного се
слуша стилът.
Какво пускате да трещи, когато сте заедно?
Дани – Подобен на нашия стил музика главно.
Конкретни групи?
Дани – Chelsea
Grin, Shoot the Girl
First, Tasters-Тостерите..
Дени – Asking
Alexandria, Capture the Crown, Attila, Born of
Osiris…
Дани - ...
Suicide Silence, абе много са!
А имате ли спорове какво да се пуска?
Дани – Ами не, просто се разбираме – единият казва „пусни
това“, след него другият – „пусни онова“. Изчакваме се.
Браво, разбрани хора!
Дени – Точно така, ха-ха.
Преди време, когато In Dying Moments все още се казваше Vicious Betrayal, се носеше мълвата, че сте били много повлияни от Bullet For My Velentine. Имаше
ли нещо такова?
Дани – Да, тогава имаше нещо такова. Даже си спомням, когато
бяхме в Разград и свирихме с Last Remains, старият им
вокалист беше казал „Вие сте българските Bullet!“, което ме учуди, защото не беше така! Тогава ме кефиха,
а и продължават да ме кефят.
Чу ли Temper,
temper?
Дани – Ммм да... Този албум... не им е от НайДобрите им
неща, обаче нали, все пак...
Да, да го кажем меко – няма да стане любим запис, ха-ха
Дани – Хаха, да.
Следите ли българската сцена?
Дани – Долу-горе да. Но не съм слушал много български неща. This Burning Day са една от
супер яките български групи, Last
Remains, Overdawn, Odd Crew…
Кой е НайДобриятАлбум за 2013?
Дани – Ммм... Просто ми е трудно да избера.
Дени – Как ще ти е трудно, нашият си е НайХубав, много ясно!
 |
| Дени |
Ахахаха, естествено, но още не е излязъл, така че не се
зачита!
Дани – Много труден въпрос, сериозно. Escape the Fate, последният албум, който
пуснаха, е много различен от всичко, което са правили досега, обаче
същевременно е СУПЕР ЯК; с нетърпение очаквам новия албум на Born of Osiris, на Asking Alexandria, той изтече, де, но аз
не съм го теглил, защото има бонус тракове, които не са включени в лийка...
Общо взето не можеш да ги сравниш, всеки албум е сам за себе си и е доста
трудно да избереш.
Дени – Всички са уникални с техния си стил.
Вие сте пообикаляли из България, поне за Дани и Денислав съм
сигурна, ти, Сердар, сигурно си нямал такава възможност...
Дани – Всъщност, по-скоро не, не сме излизали много от
Шумен.
Е, със сигурност сте ходили на концерти и на други банди.
Къде в България е НейЩурата публика?
Дани – От нашите шоута, на Green Rock и Hard & Heavy – тези три концерта
имаше супер много хора и всичките много се накефиха и... да, беше супер яко.
Кои са хората, благодарение на които се случи With Hearts And Poison (ето
сега е моментът да благодарите на мама, тати, гаджетата, групитата, приятелите
и т.н.)
Дани – Всъщност ние си бяхме в една компания, още от In Dying Moments преди, и
Сердар дойде един ден и каза, че работи по една песен, реши да ни я покаже. Тя
се оказа СУПЕР яка и се превърна в The End. Тогава Серди работеше по инструментала сам и оттам
тръгнаха нещата – показа ни песента, а ние работихме по нея още и още,
натрупахме материал и се получи и...
стигна до издаване. Така си сформирахме група.
Давайте сега някакви завършителни думи и ви оставям!
Дани – Както Chris…
Ааааа, СЕТИХ СЕ ЗА АЛБУМ!!! На Attila – About That Life!
Дени – Да! Той е НайЯкият.
Дани – Та сега, както Chris Fronzak би казал, Stay Sick and keep listening to METAL !
Що-годе полезни линкове:
No comments:
Post a Comment