BLUE DROP

BLUE DROP

ЕПИЗОДИ: 13
ЖАНР: романтична sci-fi драма
СТУДИО: Asahi Productions

"Кораб, натоварен със скръб, шумно пеещ песента си на разрушението. Излизащ от най-мрачните дълбини, търсещ нещо..."

 Не помня кога последно съм се наемала да гледам нещо толкова емоционално натоварено, колкото Blue Drop... Последния път, когато съм се чувствала толкова изморена след гледането на нещо сигурно беше, когато гледах The Fly, или Texhnolyze... А това беше преди няколко години.
Първите неща първо: Blue Drop не дава отговори. Действието се развива изключително мудно, по всякакви стандарти. Blue Drop те кара да чувстваш. Blue Drop те кара да копнееш за нещо.

Историята има типичната за японска анимация доза абсурдност и нетипичност, но заедно с това е и богата на обрати и моментално закачаща те.

Иде реч за космически кораб с извънземни, който търси земните океани за нещо, или някой, което не се разбира чак до края, както и за някаква сладка училищна история - две напълно несвързани неща на пръв поглед. Както казах, трябва зверско търпение за да разбереш за какво иде реч тук, но след като разбереш Blue Drop нищо чудно да достигнеш и до някакви философски заключения за живота и неговия смисъл.

Всъщност, отварящата песен казва много за анимето. Повече, отколкото в поне 95% от аниметата, които знам. И е най-добрата отваряща песен, която съм чувала. Уверете се сами:

А що се отнася до арт дизайна... Добър е. Напомня на олдскуул аниметата от 90-те и компютърните ефекти са сведени до минимума. Върши работа и през по-епичните космически битки (случват се и такива) и ефектите са доста приятни за окото, пестеливи са, без да отвличат вниманието, което в случая е плюс.

Героите са истинският коз, който това скромно аниме притежава. Неприлично дълбоки, красиви, живи. От разглезена антисоциална лигла Mari се превръща в уравновесен и мъдър човек, държащ на приятелите си. Макар и тъмното си минало Hagino ще ти хареса дотолкова, че да искаш да я познаваш лично. Дори и най-маловажните ученички, учителки и градинарят ти стават симпатични и всяка секунда, която прекарат на екрана те карат да съпреживяващ.

Reading with ghosts...

Sci-fi елементите са от по-реалистичните, които можеш да срещнеш в аниме като цяло. Технологията на извънземните е интересна и всичко около извънземните е адски готино и стилно. Самите извънземни са си почти като хората, но с една ключова разлика, която не бих разкрила..

Романсът, заради който толкова много хора разкритикуваха Blue Drop всъщност изобщо не е главна част от историята. Всъщност, като се има предвид че в анимето липсва каквато и да е голота или сексуална тематика по-скоро можем да говорим за много близко приятелство между две от героините. Няма да те кара да възкликнеш "аааа" или да се изчервиш, по-скоро ще те стопли отвътре и ще съчувстваш на бедните момичета за всичките трудности, през които трябва да преминат за да бъдат заедно.

В днешно време фаст фуудът в аниме и киното (и във всички изкуства като цяло) е твърде много и няма да си навредиш ако отделиш време за нещо, което е по-натоварващо на емоционално ниво и би те накарало да се замислиш за някои неща. Кои например, би попитал? Например за изгубената младост при днешните поколения, цената на истинската любов, жестокостта на обществеността спрямо някои неща, масовото лицемерие... И най-вече тенденцията всичко чисто и невинно да бъде омърсено.
Направо ми се повдига като си го помисля... В какво сме се превърнали..