МАРТ 2013
ИНТЕРВЮТА:
ABDUCTOR
Те са:
Jorgen – барабани
Assaulter – китари
Destructor – вокали
Witchfinder - бас
Когато
човек чуе Колумбия, най – вероятно си представя нарко – картели, убийства
посред бял ден в час пик, а може би и хорър/експлойтейшън филми със съмнителни, ако въобще имат някакви,
качества. Е, сега ще стане въпрос за true unholy black/thrash метъл, изсвирен
от сърце и душа, както се казва. Защото ABDUCTOR са истински. Знам, че доста се
спекулира с това ‘бъди себе си’, ‘бъди истински’ и прочее педерастии. Но
Колумбийците са наистина истински.
Много повече от мен и теб, много повече от поредната измислена група, идваща от
Великопуритания или Съединените
Американси Глупаци. Може би не ви се вярва, но момчетата са и възпитани. За
разговор за какви ли не неща се свързах с барабаниста им Jorgen Headbanger. Името
говори достатъчно само за себе си, нали?
Слъчко: Би ли се представил с няколко думи, моля?
Jorgen: Привет,
маниаци! Казвам се Jorgen и съм барабанист на Abductor!
Слъчко: Къде записахте
демото си ‘Commando Infernal’? И ако
имаш желание, разкажи някоя интересна история свързана със записите?
Jorgen: Записахме демото в студио
наречено ‘Rockers’, нищо
необикновено не се случи този ден, но като цяло бяхме изключително
развълнувани, тъй като всичко това бе напълно ново изживяване за групата.
Слъчко: Изнасяте ли често концерти ? Някоя забавна или не чак толкова забавна история
по време на концерт?
Jorgen: О, изнасяли сме много концерти! Веднъж, пътувайки към участие, изгубихме пътя и се наложи да вървим пеша мноооооого дълго и беше доста смешно!
Jorgen: О, изнасяли сме много концерти! Веднъж, пътувайки към участие, изгубихме пътя и се наложи да вървим пеша мноооооого дълго и беше доста смешно!
Слъчко: Какво предпочитате – да записвате в студио или да
свирите на живо?
Jorgen: Определено
предпочитам да свиря на живо, да предаваме музиката и посланията си на хората,
да виждаш колко им харесва всичко това, а ние разбираме, че им харесва, поради
бруталната енергия на хората по време на концерт.
Слъчко:Текстовете ви са на испански – защо решихте да
ползвате родния си език?И не смятате ли, че ще
имате по – широка фен – база, ако използвате английски текст?
Jorgen: Наясно
сме с факта, че английският би могъл да ни отвори много врати, но ние много
обичаме езика си, а и желаем да продължим и запазим завета на групите от нашата
страна!
Слъчко:Текстовете ви засягат теми като анти –
християнство и анти – религия най – вече, но
така или иначе в днешно време религията и в частност християнството не са
толкова силни, както преди векове, та от тази
гледна точка мислите ли, че все още е необходимо да се борите с тези неща?
Jorgen: Нямам
представа как е при вас, но в моята страна хората са много силно
вярващи,религията контролира масите и е ‘правилният път’ за обществото, ако не
си с тях, то това веднага означава, че не си добър човек.
Слъчко:.Звучите много олд - скуул, намирате вдъхновение само в групите от 80-те или ви харесват и по –
новите неща?
Jorgen: Да,
има цяла купчина от нови групи, които харесваме, но за Abductor
най – голямо вдъхновение са старите групи от Южна
Америка като PARABELLUM, BLASFEMIA, SARCOFAGO,
REENCARNACION, NECROMANTIE, SEPULTURA, а някои от новите групи, които ни впечатлиха са: NO
MERCY, SAVAGE AGRESSION, DIRGES,
да, определено се вдъхновяваме от тях, но не искаме да
звучим еднакво, ние си имаме свой собствен звук, също както и те самите..
Слъчко:Какво ти е мнението за т.нар. ‘нова вълна в траш
метъла’? Би ли назовал няколко
имена, които изпъкват според теб?
Jorgen: Аз наистина
харесвам немската сцена, имам предвид съвсем новите блек/траш метъл групи!
Въобще не съм фен на новата вълна кросоувър траш! Предпочитам неща като NOCTURNAL, CRUEL
FORCE…..Всъщност с Hellbreaker (другата група, в която свири Jorgen – бел. на Слъчинко) правим кавър на CRUEL FORCE, а с Abductor имаме кавър на POWER
FROM HELL – и двете банди са от новата вълна, така че....
Слъчко: Членовете на групата са изключително млади (всички са около/под/ малко над 18) – дали в това се крие причината да звучите толкова енергично, бързо и безжалостно?
Jorgen: Не
мисля, че възрастта има нещо общо, по – скоро връзката е между вкусовете и
вдъхновенията на групата, защото познавам банди, чийто членове не са никак
млади, но и те правят музика, която е бърза, тежка и енергична.
Jorgen: Мисля,
че банди като Bring Me The Horizon, Asking Alexandria и
подобните им, нямат нищо общо с метъла!
Слъчко:Свирили ли сте някога извън Колумбия?
Jorgen: Все
още не.
Слъчко: Говори се, че
сцената в Южна Америка е тотална
касапница,феновете са откачени и истински отдадени,групите са готови да свирят винаги и навсякъде, също така и наличие на насилие в космически размери по концертите – това все още ли е така или вече е мит?
Jorgen: Всички ние сме
истински посветени на метъла, и да, определено на някои гигове се случват
екстремни неща...
Слъчко:Не вярвате в Бог, нито в християнството – в какво вярват Abductor?
Jorgen: Мисля, че трябва да
вярваш в себе си, също така смятам, че вярванията ти не могат да дефинират що
за човек си – това правят нещата, които вършиш и мислиш!
Слъчко:Какви амбиции и цели имате?
Jorgen: Ясно
е, че не формирахме групата заради пари, нито заради слава, ние се събрахме
водени единствено от любовта си към тази музика и метъла изобщо, но една от
целите ние е да държим нивото и мнението за Южноамериканския метъл високо, и да
бъдем вдъхновение за следващите групи, които ще дойдат след нас!
Слъчко:Ти и Witchfinder свирите
в друга група - Hellbreaker, това
проблемно ли е за Abductor, били ли сте
някога двете групи на турне или на концерт?
Jorgen: Не,
това не е никакъв проблем, свирили сме заедно много пъти и се стараем да си
помагаме и да се подкрепяме взаимно.
Слъчко:Планирате ли да смените стила си някога в
неизвестното бъдеще? Какво мислите за новите
групи, изплуващи от UK– Bring Me The Horizon, Asking Alexandria
etc. ?
Jorgen: Нашата
идея е да се придържаме към класическия саунд. Мисля, че банди като Bring
Me The Horizon, Asking Alexandria и подобните им,
нямат нищо общо с метъла.
Слъчко: Истинският метъл, ‘трю’ метъла само в
ъндърграунда ли се намира?
Jorgen: Естествено,
къде другаде?
Слъчко: Последни думи към
българските фенове?
Jorgen: КЪМ
ВСИЧКИ МАНИАЦИ, КОИТО НИ ПОДКРЕПЯТ ПО СВЕТА:
Пътят не е лесен и може да стане доста мрачен, но когато всичко отиде по дяволите, метълът ще е на ваша страна!ПАЗЕТЕ ПЛАМЪКЪТ НА НЕЧЕСТИВИЯ, РАЗЯДЕН И СУРОВ МЕТЪЛ ЖИВ!!!
Много благодаря за това интервю и благодаря за интереса към Колумбийския метъл!!!
Можете да се свържете с нас тук: www.reverbnation.com/AbductorMedellin
A Canorous Quintet – ‘Reflections Of The Mirror’ (2012)
След цели четиринадесет години пауза, шведските мело-блек/дет металисти ни поднасят EP, съдържащо две песни и обложка, използваща фрагмент от обложката на дебютния им албум от 1996 ‘Silence of The World Beyond’. Като цяло доста подценена група, която
така и не съумя да намери своето място сред останалите титани на
шведската сцена. Вокалите отново са предимно блек ориентирани с много
мелодии в китарите и раздвижена ритъм секция, както и разнообразие що се отнася до самия ритъм. Така да се каже, това EP е своеобразен appetizer,
който би трябвало да ни подготви за нещо по – голямо и мащабно като
дългосвиреща плоча например, което се надявам да се случи през 2013.
Определено са дръпнали напред в музикално отношение и ще е интересно да
се види какво още могат да покажат.
8/10
Vampyric Blood – ‘Ordo Dracul’
Аплодисменти за Lord Of Shadows, който стои зад този финландски блек метъл бисер. А, ето го и него:
Определено не бих желал да го срещна докато се разхождам
из Южния Парк след полунощ, тъй като не съм достатъчно трю. Сега
сериозно – става дума за много олдскуул блек метъл, монотонен, с едни
клавирни интерлюдии, които слава на Бога,ъъъъъ, на Сатаната, не се
срещат особено често из албума, но звучат сякаш са правени на първите
експериментални йоники в Русия през 1960-те. Говоря за инструментала Vulgar Desires Of Immortality, без
който албума съвсем спокойно би могъл да мине. Дебютен албум за
финландеца. Звука е доста компромисен, но така е по – блек, само дето от
барабаните се чуват ясно единствено чинелите... Бих казал, че това е
албум за дай – хард фенове на блека, а и на такива, за които
атмосферата(която в случая е много призрачна и демонична) , както и
настроението са по – важни от музикалното и звуково качество. Има много
хора, които опяват, че истинският блек метъл е отдавна мъртъв, но това никак не е вярно. Просто този блек не е по страниците на списанията, нито по сайтовете им. ‘Devotion and Despair’ е задължителната песен от албума. Квинтесенция на отчаянието и мрачният, суров олд – скуул блек метъл.
7/10
Abductor – ‘Comando Infernal’ (2012)
Ура за поредното
нечетливо лого на група от Латинска Америка! Формирана през 2011 година, чак на
следната 2012 момчетата(така като ги гледам повечето са на по 16- 17) се решават да издадат
това демо,
конструирано от 8 (осем) траш химна на анти – християнска тематика, с лирики
стремящи се да пробудят всички заблудени души, които ‘пълнят джоба на поредния
фалшив пророк’, както се ‘пее’ в една от песните им (‘Profanacion
Mental’). Всичко е на испански, разбира се, защото младежите са от Колумбия, хелл
йеаа! Много са надъхани, което си личи в музиката им, която не е нещо особено,
но става за между другото, или просто ако сте уморени от префърцунени музикални
продукти, защото това което правят Abductor е пряма, честна музика
като стоманен юмрук в мордата. Вокалът е определено побеснял за нещо и много е
набрал навярно на целия Християнски свят. Сола почти няма освен тук – там и
едно особено измъчено отново в
песента ‘Profanacion Mental’. Траш квартетът усилено концертира, но предимно
на места малко по – големи от моя хол. Това демо е заявка, не за нещо голямо,
разбира се, но за една стойностна, свиреща свирепо и бързо траш картечница от
Южна Америка. И не на последно място, въпреки лошия звук и слабите инструментални
умения, това демо лъха на свежест – все пак е първо и е само 60 бройки!
Battalion – ‘Set The Phantom Afire’ (2012)
Трети албум за
швейцарската шайка трашърливи келеши, трети албум за близо 12 годишно съществуване на батальона. Предният запис ‘Underdogs’ от 2010 бе истинска сензация, която почти
никой не забеляза, но нищо чудно. Мисля, че са съумяли най – накрая да
намерят абсолютно съвършеното съотношение и микстура от всички нюанси и видове
на траша – има ги и дву – три минутните траш резачки, има и сложни триделни
песни по 7-8 минути. Малко са поомекотили диващината от предния албум,
представете се късно осемдесетарските Testament, малко Metallica, би могло да се каже, че най – много
напомнят на последния Evile, за собствен стил всъщност
малко трудно е да се говори, но музикалното ниво е доста по – високо от средно
статистическата траш група, без да се изпада в ненужни ехолалии и
прогресарщини. На фона на преуморените от самите себе си Kreator, Destruction, Tankard и прочее пенсионирани легенди,
тази плоча внася разнообразие и свеж полъх. Балансиран и професионално
замислен, записан, изсвирен албум. Нямам
забележки, освен леко дразнещото хорове пеене все едно Хемърсопол се опитват да раздвижат замряла
публика от скромни девойки и селски ергени. Иначе има енергия и хъс, просто са
укротени, дозирани умело и вплетени в цялостната картина. Жалко, че такива
албуми минават незабелязано.
10/10
Bestial Holocaust – ‘Into
The Goat Vulva’ (2012)
Някой иска ли
превод на заглавието? Може би и артуъркът е достатъчно красноречив...Очевиндо
няма как, пътят към Сатаната минава през козята... Все пак по – добре,
отколкото да си на концерт на Deep Purple в Каварна. Пичовете (и
дамата – Sonia Sepulcral, която има най – зловещите и
брутални вокали, които съм чувал) са от Боливия и по – точно Кочабамба. Бичат много здрав блеко – траш с леки Слейърски елементи
и звучене (особено на баса от време на време, пляска като камшик, който не
искаш да те лизне - чуй ‘Eterna
Posesion’), бих казал и с технични моменти, но тази
музика, така
или иначе, за
да се свири с подобна бързина и синхрон си изисква техниката, колкото и
прогресарчетата да си държат на мастурбаторите от Бъркли Колич Оф
Мюзик...Лириките (които са на испански..май) са със подчертано сатанинска
окраска и като цяло албума си е олдскуул отвсякъде, личи си, че са прекалили
със слушането на Possessed и първите прото – блекарии тип Hellhammer
и подобни. Общо взето все си мисля, че Луцифер ако
чуе каква музика му се посвещава ще иска
да избяга в Рая. Освен феноменалните орални
умения на Sonia Sepulcral (наистина, задминава някои мъже
вокалисти без проблем) ми харесва и богатото рифово разнообразие – блек метъл
рифове, типични траш рифове, лека пънко – кръсташка смесица от рифове, солата
са дискриминирани, но и няма нужда с тези предимно кратки песни. Все пак малко
темпово разнообразие не би било зле да има.
7/10
Crowned – ‘Vacuous Spectral Silence’ (2012)
Това моментално влиза в графата ‘Откритие на годината’. Напълно сериозен съм. Австралийската група, която не показва лицата
си, както и имената на членовете си (или поне е така в интернет) е сътворила
прелестен шедьовър в областта на меланхоличния блек метъл. Повечето песни
гравитират около порядъка на 10 минути, шест на брой, звукът е полиран достатъчно, но не прекалено, китарите са
ефирни и нижат безкрайните си печални мелодии, минималистични по структура. Репетативността
на находчивия тематичен материал в никакъв случай не дотежава, а напротив,
вплита се в съзнанието и дори искаш още и още повторения, като по този начин се
постига лек медитативен ефект с релаксиращо
въздействие, нещо не особено характерно за блек метъла. От време на време
се включват и някакви странни етно (?) инструменти,
но само в началото беше така. Представете си суровостта на Burzum и атмосферичността на Drudkh слети в едно. Това е албум, в който се потъва, албум,
който те обръща към теб самия и навява спомени за далечни, мрачни гори, в които
да се скиташ вечно. Интровертна музика, без излишна показност и измислена злост тип ‘ела с мен в мрака
да чоплим семки и да ти разкажа за Сатаната’. Дълбока, вглъбена и сериозна музика – това
представят австралийците и съвършени пропорции суровост, атмосфера, мелодия.
Поклон.
10/10
DeathHammer – ‘Onward To The Pits’ (2012)
Разгром! Спомняте ли си учтивият
джентълмен, който така ласкаво сочи към един прясно изкопан гроб от обложката
на Дарктронския албум ‘F.O.A.D.’? Ако не –
погледнете пак, и по специално вижте какво пише на коженото му яке. Да, точно
така, там са DeathHammer. И тук,
дами и господа, съвсем спокойно ревюто може да свърши. Все пак, навярно всеки е
наясно, че става въпрос за норвечки блеко-траш с гадничък, гаражен звук и доста
кръсташки елементи. Вокалите варират от безподобно дране до писъци тип Праймъл
Фиър искат да свалят Кастро от власт, такива каквито се срещат и у първите
Слейъри. Особено е живописно това в песента ‘Fullmoon Sorcery’, може би нещо като
своеобразен хит от албума. Темпото почти не спада, трескалото си продължава от
– до и така близо 40 минути. Но едно нещо не може да се отрече на тия двамата –
тотални машини за рифове са! Не знам
дали ви се е случвало в последно време да чуете албум, в който има повече
рифове, отколкото в цялата дискография на разни прехвалени лумпени. Много
инвентивни са норвежците що се отнася до рифовката, така е при повечето
норвежки оркестри. Албума си е тотална хускварна
електричен трион! И да, ако сте на градус, определено ще ви изкърти доооста
повече,
защото иначе по едно време зацикля и се осъзнава, че малко трудно се различават
песните една от друга...общо взето идеален албум за фон, докато си мислите как
да склоните приятелката си към анален секс...
Eternum – ‘Veil Of Ancient Darkness’ (2012)
В Австралия явно
има много блек. Дебютният албум на Eternum, предшестван от около 4 демота и 2-3 сплита ни поднася музикално блюдо с
главен готвач бесен поляк по –
известен под заглавието Graveland. Нещото, което се опитвам
да кажа е, че музиката на Eternum страшно много напомня на ранните неща на Graveland, мисля, че е доста осезаемо и различимо на първо ухо дори. Това е без
особено значение, защото тук говорим за истински блек метъл, сътворяван от
двама човека – Nightwolf и Azgorh и двамата участващи в
друга култова блек група Drowning The Light. Стържещи рифове,
барабани, силно напомнящи тенджерата под налягане на баба ми и твърде изнесени
напред вокали, както и изключително ненатрапващ се клавир. Ако ви е писнало от
мелодични блекове, модерни блекове, прогресив
блекове и искате да се потопите в автентична атмосфера на езичество и войнствен
дух – това е музиката за вас. Истинска мрачна езическа симфония, пряма и
честна. Получило се е зловещо.
Hellbreaker – ‘The Upcoming Destruction’ (2012)
Не знам съществува
ли друго място на планетата, където първичността и варварската дивотия на
метъла да са се консервирали толкова добре и автентично, освен Южна Америка. На
всеки, комуто липсват лудите времена на 1980-те години, всеки който милее за
олд скуул звука и отношението, но няма машина на времето, защото единствената
такава я притежава Йоло Денев, но в
скоро време и проф. Вучков ще открие
своя собствена, му препоръчвам да се потопи в необятния свят на
Латиноамериканския метъл. Окей, тези симпатяги са 50% Abductor, защото двама от
членовете са и в двете групи. Това е второ демо за групата, разликите са в
това, че Hellbreaker са маааалко по – напред в музикално отношение, но не прекалено (обаче
има сола!), иначе си говорим отново за почернен, инфернален траш с вокали,
идващи от преизподнята. Личи си, че единственото нещо, което искат момчетата е
да свирят любимата си музика и това е, правят го от любов и за кеф. В тази
музика има дух. Не мислят за договори с лейбъли, не мислят дали ще ‘предадат’
фен – базата си, защото на практика почти няма
такава, не мислят за продажби с тези демота, излизащи
в по – малък тираж от живущите в четириетажна кооперация, а правят музика
заради самата музика. И пак казвам личи си, и се чува. Нещата тук са истински.
И Hellbreaker и Abductor ще те спечелят само с
едно – единствено нещо: със сърцата, които влагат в музиката си.
Letal Steel – Demo 2012
Няма какво да се
лъжем. Хеви метълът ми по – чужд, отколкото Руския симфонизъм на Кондьо. Никога
не съм бил особен, да не кажа
всъщност, какъвто и да е фен на този
стил и не претендирам да съм разбирач,
само претендирам въпреки всичко да съм слушал доооооооста неща в
споменатата ниша, въпреки нежеланието ми и присмеха ми към стила и особено
феновете му. Е, Lethal Steel ме
сразиха! Доста свеж и приятен хеви метъл с хард – рок нишки и звук тип златното
време на 80 – те. Песните са разнообразни откъм темпо и структура, солата не се
натрапват, рифовете са семпли, без да се допират до малоумието, запомнящи се и мелодични. Не липсват и песни на батална тематика, но без излишна
помпозност и вживяване. Вокалиста малко
напомня тембъра на Ози, но в доста по – добър вариант! Без да казвам голяма дума
, но в момента истински интересните неща е хеви метъла се случват именно в
Швеция. Lethal Steel са едно от доказателствата за
това.
Mokoma – ‘180 Astetta’ (2012)
По какво рабрах, че
този албум, девети в кариерата на групата, е огромно
събитие в европейската музика? Първо още с началната песен, която е яростен
трашърлив химн с мачкащ звук и бавни моменти, които те карат да се клатиш
ритмично и под тотално влияние на музиката. Второ – продължих да го слушам и
след като вече имах настоящото ревю в главата си. Групата е толкова добра, че
изгубих желание за плоска шега с името на фронтмена им Marko Annala. Господата са финландци,
текстовете са на финландски език, което от една страна помрачава възприемането
на музиката им и словесно, но най – вероятно албума
е рок – опера с либрето относно концертирането на Таря Турунен в България.
Грешка е да се отнасяме към Mokoma с прозвището
‘траш’, не че няма, но има и прекалено
много други неща и траша съвсем не е най – важното от тях. Отдавна не бях
слушал албум, в който се чуват около 3-4 стила, но не смесени, а съвсем отделени и равностойни, като това по
никакъв начин не нарушава нито целостта нито баланса на записа. Някои от
песните са си чист траш, но доста свеж и надъхан( чуйте отварящата песен ‘Uusu
Aaamu’), има и разни Сепултурски моменти от временто на ‘Roots’ (особено в песента ‘Valkoista kohinaa’, към която има и много симпатичен клип), някакви Кататоно – Анетмо – Май Дайинг Брайдски
тъжовни шлагери (‘Punamultaa’ – с прекрасни чисти, мелодични вокали), детаджисйки забежки (чуй ‘Ihmisenpyörä’ макар припевите да са с чисти
вокали), а да
не говорим за песента, която би могла да се ползва като еталон и образец при
обучаване на млади трю блек металисти – ‘Illan henki’,
че дори леки рокаджийски закачки тук –
таме. Това е един от най – интересните и любопитни албуми на 2012, истинско
музикално и стилово пиршество, като нито за миг човек не остава с
впечатлението, че слуша музикален еквивалент на пачуърк. И така са подредени
песните, че човек остава с усещането за драматургия и много дълбока
интертекстуална връзка между песните.
10/10
Mortification – ‘Scribe Of The Pentateuch’ (2012)
Епик фейспалм и
триста дяволи в Боянската църква вместо у Блек Лоч. Тази обложка безапелационно
и недвусмислено печели приза за НайКичозна и несполучила еклектика. Даже
обложката на предния им албум е по – добра с ангелa – металист, носещ
кубинки, който размазва дяволи. Да, явно Бог трябва да се яви като робот държащ
перото на Паисий Хилендарски, за да има по
– човешки образ. Австралийските християни този път доста са оплескали
нещата не само откъм опаковката. Шестте песни, с общо времетраене около 26 минути, съдържат някакви много
особени вокални изпълнения, доста добри враторазкършващи рифове и мелодии,
които може би болна от шизофрения катерица би могла да измъти, ръфайки случайно
намерен орех. Фен съм на Мортификейшън, но това издание е под всякаква критика.
Само чуйте ‘In Garland Hall’ и ще разберете за какво става въпрос. Да не говорим, че като звук
нещата са се объркали – някакъв гъгнещ бас и барабани, които звучат все едно са
генерирани от Правец 8C. Все си мисля, че за три години време можеха да направят нещо много
повече. Е,
има и някои сполучливи солца тук – таме.
3/10
Proclamation – ‘Nether Tombs Of Abaddon’ (2012)
Ъндърграунда е
сериозна и трудна работа. Потънеш ли веднъж там и излизане няма, можеш да се
изгубиш сред безкрайните му лабиринти и неведоми
пътища, тук – там някой бисер и нешлифован диамант, а много често стъпваш в
нечовешки нечистотии. Или твърде човешки. Да, друга работа си е да слушаш цял
живот AC/DC. Доста
по – лесно, доста по – неангажиращо. След това прочувствено интро е време да се
захванем с четвъртия албум на испанците Proclamation. Какво да кажа? 30 минути
терор за всички сетива, единственото слушаемо
нещо от този албум е интрото, което е някакво църковно песнопение с
остинатен дроун, за да е по – зловещо. Иначе това е напълно безсмислена тресня,
на случаен принцип. Явно композиторския процес протича по следния начин: ‘Момчета,
предлагам аз да рева нещо неясно в микрофона, ти думкай на барабаните, ама с
повечко чинели, баса може и да не се чува въобще, ще усилим дистъра на китарата
докрай, за да не се разбира, че рифовете в целия албум са не повече от три, от
време на време някакви псевдо – солца тип Kerry King бърза за промоционалния телешки бургер в
Burger King и
така ще направим 10 песни, яко, а?’ Погледнато реално и обективно не мисля, че
някой наистина би харесал тази смесица от трудно – дешифрируем шум. Мисля, че
дори и възпяваният Сатана би се отвратил от тази безумна грохотевица. Толкова
безидеен и слаб албум не бях чувал от доста време насам. Тотална отврат.
0/10
No comments:
Post a Comment