НА РЪБА
Понякога просто се събуждам сутрин и се питам "Каква ли глупост ще открия днес?"...
Хората, които създават тази музика нямат претенции за музикалност. Не са и особено интелигентни. Едва ли някой е от тях е успял в живота. И все пак те си имат изкуство. Идиотско, аутсайдерско и извънземно, но все пак - изкуство. Ако има такова нещо като регресивна музика, това е то. Пет албума на границата между музика и шум. Или просто пет музикални странности, както искате.
LAST DAYS OF HUMANITY - Putrefaction in Progress
Представи си You Suffer или коя да е 10-20-30-секундна грайнд песен. Сега си представи същото, в продължение на около половин час. За "песни" тук говорим само условно - на практика четиридесет и единият тракове тук не се различават по нищо, освен по цветните си заглавия ("Сексуално заплашителен перверзен ненормалник"; "Прецизно изкормен и консервиран в разтвор на формалдехид и метанол"; "Образователна трактовка по мъчение, насилване и накрая обезглавяване"). Рифовете са невъзможни за различаване и разпознаване, китарите звучат като изкривен до краен предел бас, вокалът е мечковълк прекаран през хиляда pitch-shift ефекта, а горкото соло барабанче просто бива изнасилено с безкрайни бластбийтове... А заключителната 3-минутна епопея "A Divine Proclamation of Finishing the Present Existence" е паметник на музикантската и слушателската издръжливост.
THE GEROGERIGEGEGE - Tokyo Anal Dynamite
Ако не си чувал за Gerogerigegege, това са нещо като звездите на аутсайдерското изкуство. Нещо като GG Allin, само че още по-малоумно, гнусно и педерастко и безкрайно по-неслушаемо. Говорим за група, издала неща като запис на човек, който сере, EP с 0 песни, всевъзможни нойз/ембиънт странности, запис на секс, на мастурбиране, на свирка и т. н. и т. н. Както и неща като демото Yellow Trash Bazooka и Tokyo Anal Dynamite, за който иде реч тук. Около 70 "песни", които процедират така: 1) името на песента ("ШИЙНА ИЗА ПЪНКУ РОКЪР" - любимо), 2) "1-2-3-4!" 3) вдигане на шум. С барабани и китара. И така нататък. Който иска разнообразие - в YouTube има живо изпълнение на дуото, което включва самозадоволяване с прахосмукачка. Всъщност мотото на групата си казва всичко перфектно - ART IS OVER!
THE SHAGGS - Philosophy of the World
Окей, малко почивка и, хм, разнообразие. Франк Запа казвал, че The Shaggs са по-добри от Бийтълс. Става дума за три момичета от китно малко американско градче на североизток в Ню Хемпшир. Баба им имала видение, че ще станат звезди. Баща им им купил инструменти да свирят. И те свирили. Така през 1968-ма излиза Philosophy of the World и ако някога си влизал в музикален магазин или си ходил на училищни "рок концерти", си нямаш и на десета представа за какво иде реч тук. Китарите звучат откровено евтино, плоско и разстроено. Ритъм няма, но има барабани, йей. Вокалистката звучи като тригодишно дете. И странното е че това е някак... приятно. Ако си падате по такива неща де. Иначе може да звучи и плашещо - музиката би се връзвала перфектно с някаква откачена сцена във хорър филм. Разни музикални критици, теоретици, хипстъри и подобна паплач хвалят това... нещо като шедьовър на примитивното изкуство, авангарда и незнамсикакво още и... навярно са прави, не знам. Просто ако ви е интересно какъв би бил музикалният еквивалент на "да сложим маймуни с пишещи машини в една стая и да видим кога ще напишат пиеса на Шекспир", пробвайте това. Забавно е.
EXOSKELETON - Plutonian Herd
Неандерталски метъл. Не, сериозно, Exoskeleton звучат точно все едно някой е дал на изостанало и забравено вдън горите тилилейски племе китари и барабани и е записал резултата. Условно, това е нещо като дуум метъл или слъдж... условно. Hellhammer звучат като класически школувани музиканти пред това, ебати. Наистина е трудно да опиша за какво иде реч, трябва сами да го чуете. Най-малкото от любопитство. И за да чуете нов начин на свирене на китара със въртене на ключовете по време на свирене.
ORTHELM - OV
Минмализмът е кажи-речи най-голямото течение в класическата музика през последния половин век. Става въпрос за изчистване на всякакви финтифлюшки и сложни правила от музиката и свеждането ѝ до един бааааааааааааааавно разгръщащ се и наблюдаем и от глухите процес. Така. Сега взимате електрическа китара и правите това. С неща, които бихме могли да наречем "мелодии", но по-коректният термин би бил "шредърски упражнения за хипер бързо свирене". И го правите със страст и целенасоченост. И някакви барабани за фон. И така 45 минути без почивка. Споменах ли нещо за инструментално изнасилване и тест за музикантска издръжливост? Да изслушаш цялото това нещо си е геройство, но и сюрреално изживяване, което ме кара да съжалявам, че не ползвам психотропни вещества. Сигурно би било умопомрачително. Буквално.
17 март 2013 г.
No comments:
Post a Comment