Доста време не се бях сещал да драсна нещо за нашето скромно НайГолямо блог-списание. Но знаете, първо пролетна умора, после летен мързел... и докато се усетиш се стискаш от невероятно напиращото разстройство в по-долната част на организма ти и се молиш работната смяна да свърши час по-скоро. Но все пак, не точно това е спомена, който желая да разкажа. Все пак НГС е нашето макар и уродливо отроче, всички редактори си го обичаме и предпочитам да не го тровя с тоалетен хумор. Засега.
Та, спомените, на които ще вдъхна живот върху следващите редове, са свързани с (както вероятно се сещате от изображението по-горе) Каварна Рок Фест 2011. Естествено, няма да правя някакъв закъснял концертен репортаж, всички присъствали си знаем колко уникален беше фестът, колко яко сме си прекарали и така нататък. По-скоро ще се опитам да разкажа една наглед не особено значителна ситуация, която обаче остави доста приятен спомен у мен. Абе нека го кажа така - този спомен изобразява една от онези непонятни за останалите, но след време станали доста сантиментални за теб самия, защото, естествено са свързани с нещо, което обичаш с всяка клетка на тялото си.
Та нека все пак и разкажа обстановката, в която се намирахме в онези горещи летни дни в средата на юли, 2011 г. Естествено - невероятна жега. Ама отвратителна. Както е всяко лято по северното Черноморие (за сметка на това зимата ти измръзват орехчетата от студ). Аз и моя НайДобърПриятел Тошето сме си събрали кинти, съумяли сме да си купим тридневни билети и с неземно щастие сме се запътили към Каварна, където предстоят три от НайЕпичните дни в живота ни. Първият ден протече както би могъл да протече всъщност - пътуване, уреждане за вечерното настаняване (ЖЕГА!) и после среща с още приятели от метъл културата и концерти. Между другото изпълнението на Paradise Lost завинаги ще си остане едно от НайГолемитеПреживявания в живота ми, въпреки ужасното главоболие, което имах нещастието да получа малко след изпълнението на Sonara Arctica (хм, май сега се сещам защо ме е заболяла главата, хо-хо). Но да не задълбавам. Вторият ден беше още ПоЯк. Приятели, бири, автографи от бандите (все още ме е яд, че Opeth се отказаха, но какво да се прави), още бири и естествено - жега. И така, моята случка стана именно в нощта между втория и третия ден на феста. След сравнително хубавата нощувка в наетата от нас със Тошето стая, решихме, че разходите ни са твърде ограничени да си я позволим пак и решението беше да спим някъде из палатковия лагер край каварненския стадион. Естествено ние сме без палатка и със завишен шанс да бъдем изнасилени и ограбени, но какво пък, тръпка да има! Та, след умопомрачително якия Opeth-ски концерт набързо се разделих с мацката, с която се придружавахме почти постоянно по време на фестивала (e, просто приятелка, де!) и се запътих към мястото, което с Тошето си бяхме набелязали за сън. И така, след няколко вечерни закачки, решихме да се отдадем на съня. Естествено, на Тошето не му беше особено трудно и само след няколко минути започна своята среднощна "соната" под формата на едно доста грубо и шумно похъркване. И понеже аз съм си инсомниак, тоест трудно спя през нощта, доста дълго време се опитвах да заспя. Да не говоря за все още голямата глъчка около мен, предизвиквана от останалите фестивални индивиди и супер удобната почва под немалкото ми туловище. Все пак, успях да изпадна в някакво полу-заспало състояние. Но не за дълго. Не помня какво точно успя да ме събуди, но съм сигурен, че постигна целта си изключително успешно. И така, ето ме мен - изнервен и ядосан от липсата на сън, умората, психическото и физическо изтощение и най-вече поради поредния бъг на тогавашната ми малоумна Нокиа, която трябваше да "ремонтирам" при почти пълната липса на светлина. Абе кофти момент, сигурен съм, че всеки го е имал. Отстрани не изглежда сериозно, но сблъскаш ли се с подобна поредица от уж дребни злополучия, това изсмуква и малкия ти житейски оптимизъм, който се опитваш да запазиш на всяка цена. И в този момент се заслушвам в една доста позната песен, идваща от не много далечната тента, близо до стадиона. Fear Factory - Chrostplotation. Честно казано, имайки предвид повечето музика, която пускаха по тези малки заведения по време на фестивала, много се изненадах, че чувам точно това. И то в 4 часа сутринта. И точно този малък факт, тази песен ме накара да изпитам онова неземно удоволствие, което човек изпитва в най-гадните моменти и изведнъж нещо, което обича се появява сякаш от нищото и "осветява" гадното му преживяване.
Да, точно. Не знам защо точно, но това е един от НайЯсните ми спомени от Каварна Рок Фест 2011. И винаги, когато си пусна албума Mechanize и започне заветната Christplotation, аз винаги ще се сещам за едни от НайЩастливите и приятни дни в краткото ми съществуване.
Наздраве и приятен ден!
No comments:
Post a Comment