THE SOUND OF THE NEW GENERATION
Vol. II
Добрютро на всички хора, заблудили се да щракнат на моята страничка в този иначе култов блог! Тези, които са чели първи брой на НГС, вероятно си спомнят моята скромна рубрика, в която ви представих едни от най-яките (за мен) албуми на различни по стил млади банди, излезли в последно време. Е, ето го и втори брой. Тук обаче ще променя модела и структурата на статията. Първо, този път ще представя само две банди и ще дам повече цялостна информация за самите групи и след това в кратко ревю ще обърна внимание върху частта от творчеството на бандата, за която смятам, че е нужно да се обърне най-много внимание. Но стига съм ви занимавал глупости и да започвам с първата банда, а тя е:
Persefone
Някой да е
чувал за малката държава Андора? Ами, тя се намира някъде на границата
между Франция и Испания. Всъщност толкова е малка, че на обикновена
европейска карта е трудна да се забележи. За щастие, размерите на
държавата не отговарят на качеството на музиката, която идва от там! И
добър пример са ето тези момчета! Световно неизвестни, те всъщност
правят музика с наистина високи стандарти!
Стилът им бих
определил като мелодичен дет с клавири и чисти вокали, но съм сигурен,
че това далеч не е достатъчно. Тези момчета умеят по майсторски начин да
съчетават бруталност, мелодия и дори нежност в своята музика.
Дискографията
им вече не е от най-малките и в края на март им предстои да издадат своя
четвърти дългосвирещ албум. Наскоро излезе и едноименния им сингъл Spiritual Migration, който за мен звучи повече от обещаващо! Но докато чакаме новото им творение, нека ви запозная с шедьовъра им от 2010та Shin-Ken!
Въпросният албум, както може би се досещате от вида на обложката и
заглавието му, е посветен изцяло на японската тематика. Това наистина е
така и доколкото знам, самият албум е записван специално за феновете на
бандата в Япония. И смея да твърдя, че с тази си идея, групата далеч не е
сбъркала. Албумът се е получил наистина интересен, разнообразен и
многопластов. Също самата структура и разположение на песните са
направени по интересен начин. Измежду откровени брутални резачки като Fall To Rise, The Endless Path, Kusanagi са
събрани разни интрота съдържащи типични за японския фолклор звуци и
мелодии. Освен това в албума се съдържат и страхотни мелодични песни
като Purity и Shin-Ken part 2. А да, и кавъра на Cacophony в края на албума си е покъртителен!
Новият албум на бандата Spiritual Migration се очаква да излезе
официално на 29ти март. Няма какво повече на добавя, освен че, ако ви се
слуша нещо ново, свежо и брутално, чуйте Persefone! Аз не съжалих,
надявам се, че няма и вие!
Офиален сайт:
Facebook:
YouTube:
Essence
Essence са от Дания и свирят траш метъл! Брутален, безкомпромисен,
вратотрошащ траш метъл. В духа на олдскул банди като Artillery, но
естествено с модерен саунд и продуциране. В своята скромна дискография,
те имат само един издаден пълнокръвен албум Lost In Violence от 2011та
година. Може би много хора ще си кажат "какво толкова, просто поредната
траш банда". Дори и така да е, според мен си струва да се наддаде едно
ухо на тия младоци! Най-малкото, че едва с първия си албум и ми избиха
зъбите! Стегнати и безкомпромисни, тия момчета успяха да ми смажат
невинното мозъче още първия път, щом ги чух. И благодарение на тях,
трашът вече не ми е антипатичен и с кеф си беснея и на Slayer,
Artillery, Death Angel, Testament... Та мисълта ми беше, че щом подобна и
неизвестна банда е успяла да преобърне част от музикалните ми вкусове,
значи наистина в нея има нещо, което си струва да се чуе!
Нека и отдам заслужено внимание на единственият им досега албум, а именно Lost In Violence. Той започва с добре замисленото инструментално интро Allegiance,
което още в началото си показва за каква рифова атака ще става дума
през целия албум. И точно, когато си хванат в сравнително мелодичното
интро пред теб директно се изстрелва първия траш заряд, наречен Umlimited Chaos.
С традиционните си и праволинейни, но тежки и стегнати рифове, тая
песен те запраща в отвъдното, където под удара на остатъка на албума ще
се пържиш чрез звуците му Адови. Един от по-интересните моменти в албума
са бас солата, които са добре застъпени в отделни песни от албума. Само
като чуе човек интрото на сингъла Blood Culture, човек веднага
си дава сметка, че четириструнника им не стои в бандата само за красота и
да допълва цялостното звучене на бандата, както е обикновено в траша.
Тук си говорим за едно наистина добро владеене на баса, което както ще
чуете също е способно да счупи нечия друга кратуна. Но освен цялостната
агресия и тежест, в албума присъстват и акустичния интструментал Oblivion, който е явява като нещо подобно на интро за мелодичната и дори меланхолична Shades Of Black. Освен това, слушайки 8-минутната Lost In Violence,
можем да си дадем сметка, че тези момчета умеят да преплитат майсторски
тежестта, скоростта и мелодичността и акустиката. И като цяло, според
скромното ми мнение Lost In Violence е албум, който всеки един горд трашър би се радвал да има в колекцията си!
Новата им резачка излиза официално на 29ти март. Да, също като
Persefone, а може би и това е причината да побера двете банди в това
издание на рубриката.
Официален сайт:
Facebook:
YouTube:
No comments:
Post a Comment