МАРТ 2013
Скенер: Burzum
Да се пише за албумите на Burzum от
90-те е лесна работа, но този скенер ще бъде почти изцяло посветен на
албумите му след излизането на затвора и в края ще бъдат казани по някоя
друга дума за предишните му албуми от силно субективна гледна точка.
ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН
Belus (2010)
Честно казано този албум надмина
очакванията ми за това, което ще направи след излинето от затвора на Варг
Викернес. Да, липсват гадните вокали тип „крякане”, студенината и като цяло
директният подход от първите му албуми, но пък има един специфична топлина,
която излъчва примерно една борова гора през зимата (gaaaaaaaaaay). Естествено звука
не е модерен и препродуциран, но като цяло звучи чисто и ясно, баса е чуваем.
Сред феновете има спор дали барабаните са изсвирени от Варг и/или въобще са
изсвирени от човек, но за мен това няма значение. След като албума звучи
толкова добре, влиза под кожата, а рифове като началният на Belus’
Dod напомнят за минали времена по-добри от
сегашните, където имаш свобода и не се чувстваш поробен от някакви порядки (super gaaaaaaaay), дали барабаните
били изсвирени от този или онзи е единствено и само чесане на езици за
НЕфеновете, които не слушат с ушите си. Та ако албумите на Burzum от
90-те ви се струват трудно смилаеми и слушаеми, този албум е добро начало да се
запознаете с музиката на Варг Викернес, тъй както казах тук грознотата (която
си признавам си има своя чар) отстъпва към по-човешки емоции и като цяло
атмосферата е доста по-топла. Песни няма да изброявам, няма смисъл, или се
слуша албум целият от-до или си пускаш радио/youtube като
толкова ви се слуша отделни песни.
Оценка: 9,5/10
Fallen (2011)
Основният проблем на този албум
не е музиката, а това че излезе прекалено бързо след Belus,
който беше много добро завръщане и подобно издания толкова скоро беше по-скоро
грешка. Музиката продължава духа на предходника си, като са увеличени пасажите
с чисти вокали/чисти нареждания, странни шумове. Друг проблем е, че част от
песните звучат като рециклирани версии на тези от Belus,
т.е. те пак си звучат добре, но вече го няма елемента на изненадата. Топлата
атмосфера отново е главна в албума, има много добри идеи, а рифът на Valen се
доближава до стандарта на класики като Jesus’ Tod. Като
цяло спокойствието лъха от този албум, албума не натоварва, което важи и за
предходника му…и именно това е проблема, докато през 2010 г. беше много приятна
изненада и Belus беше приет много добре, то тук има само
вече чути неща и нищо специално, което да се открои. Fallen също
е подходящ за хора, които тепърва навлизат в творчеството на Burzum,
а и честно да си кажа, от Belus насам блека е
просто част от музиката и все по-малко място намира като изразно средство и
по-точно е да бъде определен като атмосферичен метъл, колкото и да е тъпо това
понятие. Оценката е малко повишена предвид нещата, които Варг Викернес направи
след този албум.
Оценка: 7/10
БЕ МОЛЯ ВИ СЕ...
From
The Depths Of Darkness (2011)
Варг Викернес ще презаписва част
от старите си класики…супер интересна новина, винаги съм искал да чуя част от
тези класическите песни с…как да кажа…нормален, може би, звук. Но след като чух
това „нещо”, реакцията ми беше: Бе, моля ви се, с какви глупости ме занимавате,
какво е това. Че Варг го пере сачмата е пределно ясно, даже май е по-добре
така, че тогава създава наистина стойностна музика. Но в този случай се е
получило нещо…като нищо. Който иска да си го слуша това, предпочитам старият
гаден, но класически звук с гадните крякания (за мен всъщност са много
приятни). Оценка няма да пиша, няма смисъл, то май след Belus творчеството
на Burzum постепенно изгуби смисъл…
.jpg)
ЧАО!
Umskiptar (2012)
Ако се погледне от гледната точка
на това, че преди него няма никакви други албуми на Burzum,
годишно не излизат до стотици албуми, Варг Викернес не е толкова култова фигура
и живееш в гора, албумът е страхотен. Но не е така, дори да не сравняваме със
старите албуми, този албум изглежда леко жалък в сравнение с Belus.
Да, има много атмосфера в него, да, не е натоварващ, продължава линията от
предишните издания, не се отклонява на стила, държи се на него, има концепция,
но вече този номер не минава. Броденето в горите с средновековни доспехи и с
Лада Нива е смешно, даже жалко, не сме в началото на 90-те, има предостатъчно
албуми или поне има предостатъчно добри албуми на Burzum
за слушане. Варг Викернес вече живее в свой собствен свят далечен от реалният,
което всъщност не е чак толкова зле, тъй като с това се дава възможност да се
създаде музика, която не е натоварена със сивото ежедневие и всекидневният бит,
но това бие повече на изживяване на детското в себе си, отколкото нещо друго. И
да не помислите, че е толкова зле, музиката не е зле, даже е много приятна…за
приспиване или за пускане не фон след тежък ден, докато четеш книга или дремеш.
Нужно е да има и такава музика, но името Burzum си носи
определен товар и постепенно от (спорно) култова личност Варг Викернес се
доближа до човек загубил връзка с реалността (спорно е и колко я е имал и преди
това), а това се отразява и на музиката, която прави. Трябва да спомена, че и
този албум излезе прекалено скоро и набързо и като цяло вече изчезна магията от
завръщането на Burzum на сцената.
Оценка: 5,5 (и то с връзки)/10
И
няколко думи за старите му думи от силно субективна гледна точка:
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
Burzum/Aske (1992)
Честно казано няма какво много да
се говори за този албум, тъй като той е един от основните стълбове на
норвежкият блек (преди норвежкият, блекът не е нищо повече от сатанинска
нескопосана патардия) заедно с A Blaze in the Northern Sky на Darkthrone и De Mysteriis dom Sathanas на Mayhem. За
редица фенове тип „полезни изкопаеми” блек метъла не съществува извън рамките
от този албум, а именно гадни вокали, гаден звук и яки рифове. Всъщност именно
тук е важно да се каже, че именно в блека е най-важно рифът (това дори и Фенриз
го споделя), започне ли някой да говори как баса не се чувал или някакви
подобни глупости, той НЕРАЗБИРА от този стил и/или слуша модерни
групи/постблек-шуугейз/iron maiden. Което не означава непременно, че
в блека не трябва да има хубав звук (ПРЕДАТЕЛ!!!). Естествено всички песни е
този албум са класика, но просто Stemmen Fra
Tarnet от
Aske има толкова умопомрачителен и як риф,
че…всичко губи значение.
Filosofem (1996) - задължителен
До
преди няколко години този албум въобще не ми се нравеше и го смятах за
издънак (не издънка, а точно издънак), но после съвсем по друг начин
погледнах на него. Jesus’ Tod има един от най-яките рифове в музиката, Dunkelheit си е класика, но никога не ми се пронрави, което не важи за 25-минутната Rundgang um die….. Примитивен
албум, създаден като протест към нароилите се блек групи по това време
(последният албум на Варг Викернес записан преди да влезе в затвора),
т.е. „анти-блек”, но всъщност приет с широки обятие от същите тези към
които е насочен, което още повече добавя странност в култовият му
статус.
Hlidskjalf (1999) – задължителен (за мен), противоречив (за останалият свят)
Към
този албум имам специално отношение, чух го в един определен странен и
не много лек период за мен. Помня когато си го пуснах сякаш една друга
вселена в музикате се отвори в мен (малее какви ги пиша)…и го изслушах 7
пъти подред. Не звучи толкова наивно като предшественика си, много
по-добре е структуриран, концепцията е на ниво и макар че от сегашна
гледна точка да звучи леко детско, в този албум има магия, каквото има в
почти всички класически норвежки блек метъл албуми от 90-те. И този
албум не е метъл, по-скоро някакъв ембиънт/неофолк с протоиндъстриъл
елементи. Силно препоръчвам този албум да се слуша в зимна нощ на
слушалки на тъмно и на топло и задължително на трезва глава, че опасно
става….
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ
Det Som En Gang Var (1993)
Този албум никога не ми е
харесвал, малко ми е бозав и с изключение на Key to
the Gate,
никоя друга песен не ми прави особено впечатление. Тук започна и смесването на
хипнотичният стил на китара и клавир (синтезатор, а по-старите фенове йоничка),
но то ще блестне чак в следващият албум. А да, този албум излиза буквално дни
след убийството на Юронимъс…и то това май е за този албум. Просто се чудя защо
едно време си го купих него на касетка, а не предходника и/или наследника му
ШЕДЬОВРИТЕ
Hvis Lyset Tar Oss (1994)
Няма как албум с песни като Det som en gang var и Tomhet да не
бъде определен като шедьовър. Вярно другите 2 песни не са тяхното ниво, но
отново са ниво. Албумът носи не толкова мрачна настройка като предните два
албума, някак по-спокойно върви (няма нищо общо със спокойствието от последните
албуми, там е заспалост)…бе чуйте го, ако все някой чете това всъщност и е
достигнал тук. Един албум показващ, че блека е най-прекрасната музика,
предадено по особено грозен и но възвишано човешки начин (supermegagaaaaay).
ОТБЯГВАЙ.. НО НЕ МНОГО
Daudi Baldrs (1997)
Първият изцяло записан в затвора
албум, нямащ нищо общо с метъла, а по-скоро с ембиънта и традиционният норвежки
фолк…и общо взето с това се изчерпва този албум. Признавам си дори и една нота
не си спомням от него, а и не съм го слушал много, а като цяло съм голям фен на
Бурзум и доста съм слушал всичките му албуми с изключение на него. Поне не
звучи дразнещо, това съм запомнил
No comments:
Post a Comment