Чудех се как да започна това ревю - да обясня отношението ми към тази група, към музикалната среда в момента, справедливостта, що се отнася до качество, но в крайна сметка реших да пиша каквото ми дойде, без много да обмислям. Че Chimaira са една от най-прецаканите групи на сцената в момента е пределно ясно, там сами са си виновни. Заедно със Shadows Fall и God Forbid заформят триото на „неудачниците ” на новия американски метъл от началото на XXI век. Само че първите по едно време се убиваха да продават албуми, даже подписаха с голям лейбъл и въпреки че издадоха добри албуми, им привърши късмета, а последният им албум за първи път ме разочарова, а ги слушам от 2001 г.. God Forbid сами се самоубиха, ама за тях не ми пука. При Chimaira ситуацията доста се доближава с тези на изброените, но с една огромна разлика. От 2003 г. не са спирали да издават силни албуми, а Age of Hell беше умопомрачителен албум, честно казано за мен най-добрият им албум и точно тогава помислих, че най-после ще получат заслужената им слава…и знаете какво стана. Само по себе си решението на Mark Hunter да продължи за мен беше много добро . Тъй като това е група, която е важна за мен и една част от пост-тийнейджърските (няма как без думата „пост”) ми години минаха под звучите на техните албуми, исках да чуя как ще звучи групата без Matt DeVries и Rob Arnold, които, няма как да отречем, изградиха традиционното звучене на групата, което им доведе толкова почитатели…и мъка.
Та да си дойдем на думата, т.е. за
новия албум. Разликата с предишния албум е огромна. Някак вече я няма
светлината в музиката им или поне тя е отстъпила място на по-тъмно като
атмосфера звучене, дори бих го нарекъл индустриално, но не индъстриъл.
Естествено Fear Factory влиянията ги има, но те така са
вплетени, че реално звучат като едно цяло с останалото, без да обвиняваме групата в
сляпо копиране. А и чистите вокали почти не са използвани в този албуми, което
за мен е известна загуба от разнообразието, което носят песните. След първите
две слушания имах чувството, че са се върнали към звученето на Infection (2009), т.е. най-малко харесвания от мен албум албум на групата, заедно с първия, естествено за това са виновни и Mastodon, които сами знаете какво направиха 2009
г.. Но това беше погрешно, албумът е разчупен и абсолютно по Chimaira-ски звучащ, т.е. групата се справи с
прехода и отново доказа, че понякога инатът да правиш нещо е по-силен от цялото
това прецакване от всичко наоколо. Липсва малко по-голямото разгръщане на
песните от предишните албуми, но пък това прави музика по-хомогенна. Странно,
но дет метъл елементите са доста заложени, което за мен е плюс.
И като завършек да обобщя. Chimaira заслужаваха, а след този албум
заслужават все още да станат най-големите, да бъдат от тези групи, които трябва
да заместят…хайде да не са Iron Maiden и Metallica, но примерно Pantera. Те
обобщават всичко най-добро от 80-те, 90-те и…двете нули и за моя радост 80-те
са прекалено малко засегнати. И силно се надявам да успеят поне малко да се
докоснат по успеха, който заслужават. А и оценката да не ви бърка, не е толкова
висока, просто защото не искам да избързвам с хвалебствията на новия албум и
новия състав. Миналия път го направих и за малко тази група да отиде…т.е. да
си отиде
Оценка: 7,5/10
No comments:
Post a Comment