Точно така, тук ще говоря за позьори, а не позиори... Защото втората дума е определение, изпълнено с гордост, използващо се от нашите автори, а позьорите са гадни, фалшиви същества, които накрая получават един смотан и скучен живот, точно такъв, какъвто са си заслужили!
Но нека първо разясня какво аз разбирам под думата "позьор". Не, това не е човек, който слуша "позьорски", педалски групички като Asking Alexandria и Bring Me The Horrizon (какъвто съм и аз, но това си е позиорство...), както на много от "трю" геОвете им се иска. Просто е - позьор е човек, който позира. Човек, който парадира с определена същност, която не отговаря на неговата, но той много държи да се покаже именно такъв, какъвто той не е. Вероятно ще се запитате "Тоя глупак защо ни занимава с тези глупости?", но аз държа на това и в крайна сметка мисля, че е важно. Защото се оказа, че познавам повече позьори, отколкото съм подозирал. Дори сред НайДобрите си приятели. Нищо лично, пичове, но нека разясня за какво става дума.
Аз по принцип не обичам хора, които обичат да се изказват едва ли не с някаква степен на крайност, като например "аз никога няма да..." и "не, благодаря, това не е за мен..." и подобни. Явно тъпото клише "никога не казвай никога" се оказва едно болезнено правило. Защо? Ами, защото толкова хора след време се отмятат именно от думите и позициите, които с такава увереност и крайност са защитавали преди това. Но стига съм ви обърквал с и без това разбърканите си мисли, а нека дам конкретен пример.
В училищните си години, дружах с един пич, когото познавам от около втори клас и едва ли не го познавам по-добре от космите си на... няма значение мястото. Та, с въпросния пич, когато ни хвана пубертета и започнахме да ставаме метъли. И то все по върли метъли, хаха. Говоря за външен вид, разбира се. Аз метъла го обичам от доста преди да стана пубер, но това, че нямаше откъде да го слушам, беше друг въпрос. И така, колкото по-навътре отивахме в прекрасния металически (ха-ха) свят, толкова повече започваше да ни личи. Външно. Знаете как е, започнахме да носим черните дрехи, камуфлажи, мешки, кожени гривни, кубинки (в моя случай кецове, по пак доста бад-асс), абе пълна класика! Аз даже се изявявах дългокосо педалче за няколко години. Другия пич пък се татуира. Е, татуировката му нямаше нищо общо с метъла, но нали я имаше... Та нека обърнем вниманието към този пич. Както казах - пълна класика: тениски на разни групи, мешки, ала-бала. И колкото повече отрасвахме, толкова по-екстремни и брутални групи слушахме. Този процес май е някак естествен за всеки метъл... е, нашият пич, разбира се откри дет метъла. И оттам започна забавата. Естествено в началото му вярвахме, личеше, че слуша всякакви дет банди, от Morbid Angel до Suicide Silence, например. Но НайИнтересно беше как същевременно този пич от време на време обичаше да пусна някой друг лаф, който да ни припомни за това колко е брутална музиката му и от там самия той, какъв тежкар бил, разбираш ли. Дори се подиграваше с по-леката музика. Естествено първоначално яко хейтваше чалгата. Или поне пред нас. Дори, за да доказва своята бруталност, постоянно говореше за "яките" хоръри, които обича да гледа, като например 36та част на SAW. Да, можете да си представите картинката. Пич, който се прави на по-брутален от сериен убиец, а всъщност е... е, не такъв, за какъвто се изкарва. То и му личеше. И така, както всеки мислещ човек може да предположи, въпросният пич започна да се променя. С времето все по-рядко носеше метъл тениските си, все по-често започваше да излиза и да ходи по дискотеки и събирания с разни индивиди от класа (което в онова градче си е аналогия на НайДивите чалга купони, за които можете да се сетите), от слушалките на телефона му все по рядко се чуваха тежки песни... Ами да, в момента този пич няма абсолютно нищо общо с това, което беше преди 3-4 години. Или може би си е напълно същия, но се е уморил да се прави на фалшификатор.
Ето точно това, скъпи читатели, аз наричам позьорство. Позиране. И фалшификация на същност.Човек, който преди се кълнеше във вярността си към тежката музика и обичаше да "мрази", всичко, което му противоречи накрая се превърна точно в типа човек, срещу когото той хвърляше такива зверски ругатни в началото.
Естествено, не говоря само за метъла, а и музикалните среди. Това явление се случва във всеки аспект на живота. Всеки обича да говори в някакви крайности от типа на "аз не съм такъм, аз никога няма да направя еди-какво-си, аз винаги ще държа на еди-кое-си" , защото е много лесно. Даже и аз съм го правил. До началото на девети клас, едва ли не се кълнях, че няма да близна алкохол. Е, познайте какво мазало беше в годините след това. Е, сега съм много по-умерен в това. А и според мен, човек трябва на намира баланса. Не се опитвайте да се кълнете в неща, които знаете, че няма да изпълните. Всичко може да ни се случи, минаваме през всякакви групости. Живота е тъп и без това, нека поне не губим и изменяме своята същност под фалшиви думи, обещания и самоопределения. Съжалявам за клиширания край, но понякога и на привидно най-големите клишета се оказва, че никой не им обръща внимание.
Лека вечер и довиждане!
MoonRise
No comments:
Post a Comment