СВЯТ

Нещо за театъра, за моята тръпка, за моята болка, за моя далечен живот. Нещо, за което бих жертвала времето, парите и донякъде щастието си. Нещо, което ми показа какво е труд и нещо, което ме научи, че екипът е над всичко.

Какво е актьорът? Поредната пионка на режисьора, поредната кукла на конци управлявана от съзнанието на зрителите. Поредното предястие на жълтурковците. Не! Актьорът е личност, той е този, който успява да те развесели, когато имаш нужда, и този, който слага главата си в торбата и заминава на път. Той е „животното” с най-чиста и подредена „хигиена”. Разбира се, че е нужна. Да, точно тази актьорска хигиена, която задържа всички талантливи хора тук в България. Защото тук може да се прави кино, могат да се снимат сериали и дори се играят постановки на световно ниво. 

Не харесвам актьори, които правят едно и също. Имам чувството, че са ограничени, все едно са затворени в картина и не могат да излязат. Играят това, което могат...или това, което най-много харесват. Страх ги е да излязат и да покажат истинската си същност.

Именно това е тази „ХИГИЕНА”, която те отдалечава от теб самия. Която ти позволява да избягаш от действителността и да се превърнеш дори в малка гъсеница. 

Велико е, вярвай ми. Велико е чувството да се докоснеш до Чехов, Шекспир, Бергман и Станиславски. До тези БОГОВЕ, които без да искат постепенно те отвеждат до върха. Защото без тях си загубен. Нямаш ли елементарната култура да знаеш кои са те или какво са написали, си обречен. ГЕНОЦИД, ама интелектуален. Дори и сега съществува сред театралните среди, може би сред по-невежите...Но измъкване няма, всичко опира до желание !