Изненадващо
Darkthrone направиха
голяма пауза между Circle of Wagons (2010) и новия си албум. Такава голяма разлика между два
техни албума последно беше в средата на 90-те между Total
Death/Goatlord (1996)
и Ravishing Grimness (1999), а и в периода между 2001 и 2010
издадоха 7 албума и по никакъв начин не показваха забавяне в темпото. Но дотук
свършват изненадите, но и те никога не са били кой знае каква част от кариерата
им. Непукизмът и цялостното отношение към света тип F.O.A.D. продължават все така да са на
дневен ред, а поклонът към класически метъл времена, най-вече 80-те, е още
по-силен. В песните, написани от Fenriz, това се усеща повече и клонят
към чистия хеви метъл от началото на 80-те (Valkyrie и The Ones
You Left Behind),
а високите му чисти
вокали преспокойно могат да засрамят не един и двама взимащи се насериозно хеви
пищяли, извиващи глас за дракони, мечове, храбри войни, знойни мадами и богати
пирове…с триъгълна баничка и боза. И като стана въпрос за войни, обложката е
абсолютен противовес на последните им (а и по принцип). Естествено, освен
поклона към метъл от 80-те, пънкарското отношение, а албума има и блек рифове,
но не тип началото на 90-те, а такива, които са използвани от групи като Tsjuder
и Endezzma…или май по-правилно е, че те
използват рифове с марка “Darkthrone XXI век”. Като най-силна и впечатляваща
песен се отличава последната, дълга 13:49 минути (странно…) Leave
No Cross Unturned, която, въпреки дължината си, не писва (или поне не много), има елементи от цялото
творчество…всъщност това ревю е шитня. Пуснете си албума, няма обяснения,
бля-бля, на това прилича, на онова, отношението какво било, вокалите, поклон
към 80-те…пълни глупости. Darkthrone пак
издадоха албум, който само те си могат и това е, всички други обяснения – у лево.
Подходящо
за фенове на: Westbam, ATC, Lasgo, Darude, ATB
Оценка: 7.5/10
Добър олд скуул хеви метъл албум е. Не е Дарктрон, каквито ги знаем, но нивото е прилично. Валкирия направо ми разтопи душицата. А дългата песен с времетраене обозначаващо годината в която черната смърт достига Норвегия ми напомня за тип песен която Слейър биха написали. Добро е.
ReplyDelete