Wednesday, April 17, 2013

Darkthrone – The Underground Resistance (2013)



Изненадващо Darkthrone направиха голяма пауза между Circle of Wagons (2010) и новия си албум. Такава голяма разлика между два техни албума последно беше в средата на 90-те между Total Death/Goatlord (1996) и Ravishing Grimness (1999), а и в периода между 2001 и 2010 издадоха 7 албума и по никакъв начин не показваха забавяне в темпото. Но дотук свършват изненадите, но и те никога не са били кой знае каква част от кариерата им. Непукизмът и цялостното отношение към света тип F.O.A.D. продължават все така да са на дневен ред, а поклонът към класически метъл времена, най-вече 80-те, е още по-силен. В песните, написани от Fenriz, това се усеща повече и клонят към чистия хеви метъл от началото на 80-те (Valkyrie и The Ones You Left Behind), а високите му чисти вокали преспокойно могат да засрамят не един и двама взимащи се насериозно хеви пищяли, извиващи глас за дракони, мечове, храбри войни, знойни мадами и богати пирове…с триъгълна баничка и боза. И като стана въпрос за войни, обложката е абсолютен противовес на последните им (а и по принцип). Естествено, освен поклона към метъл от 80-те, пънкарското отношение, а албума има и блек рифове, но не тип началото на 90-те, а такива, които са използвани от групи като Tsjuder и Endezzma…или май по-правилно е, че те използват рифове с марка “Darkthrone XXI век. Като най-силна и впечатляваща песен се отличава последната, дълга 13:49 минути (странно…) Leave No Cross Unturned, която, въпреки дължината си, не писва (или поне не много), има елементи от цялото творчество…всъщност това ревю е шитня. Пуснете си албума, няма обяснения, бля-бля, на това прилича, на онова, отношението какво било, вокалите, поклон към 80-те…пълни глупости. Darkthrone пак издадоха албум, който само те си могат и това е, всички други обяснения – у лево.

Подходящо за фенове на: Westbam, ATC, Lasgo, Darude, ATB
Оценка: 7.5/10

1 comment:

  1. Добър олд скуул хеви метъл албум е. Не е Дарктрон, каквито ги знаем, но нивото е прилично. Валкирия направо ми разтопи душицата. А дългата песен с времетраене обозначаващо годината в която черната смърт достига Норвегия ми напомня за тип песен която Слейър биха написали. Добро е.

    ReplyDelete