Странно, но досега норвежка блек метъл
група не беше посещавала България. Естествено не може да се забравят концертите
на Ancient 2003 г. в София и Dimmu Borgir в Каварна 2009 г., но при първите трудно
биха се определили като норвежци, а и като блек метъл, докато при Borgir само да не се дразнят трютата няма да ги
вкарвам в тази категория. Сама по себе си, новината за концерт на Endezzma в България ме изненада и зарадва много,
а още повече, че ще е във Варна, тъй като по този начин може да се покаже, че
има и извън София фенове и е възможно провеждането на концерти, но за самия концерт и феновете ще стане въпрос в края.
Двете групи, които свириха преди
норвежците бяха италианците METALTRASHFACTORY и варненците Day of Execution. Концерта започна в 21,30 часа. Впечатленията от
италианците не са особено високи, музикално бяха добре, даже имаха басистка (на
подобен вид концерт лоша италианка е по-добре от нищо), но вокалът звучеше много
зле, не знам дали проблемът беше в него или имаше проблем в микрофона, но
цялостното добро впечатление от стойностна музика се губеше, когато се включваше
той. За жалост единият китарист имаше почти през целият концерт проблем с
техниката, което много накъсваше концерта и губеше набраните инерция и енергия.
Отбелязаха се и няколко кавъра, сред които и Refuse/Resist на Sepultura, които
раздвижиха публиката. Като цяло добър сет, но явно не им беше ден и затова
крайна оценка за представянето им не може да се даде.
Втори
излязоха местните дет-любимци Day of Execution, които без много приказки и малко подготовка започнаха. Личи
си, че са поработили много върху звученето си и са го развили, звучаха много
масивно и стабилно. Естествено, публиката ги прие с традиционната обич към
местни звезди, но тя е заслужена, тъй
като група се разви много в последните години, работи здраво, прави концерти и
макар музикално да не правят това, което ми е най-присърце, не може да се
отрече, че се развиват.
И така, дойде ред на главната атракция на вечерта – норвежките блек метъли Endezzma. Които наистина бяха
атракция, за първи път бях на концерт, където се бълваше огън и като цяло огнено
шоу, имаше рицарски боеве и, най-важното, истинска норвежка блек метъл атмосфера.
Всъщност групата беше перфектна музикално и сценично, имаше комуникация и контакт с
публиката. Звукът беше малко размазан, но това не правеше особено впечатление,
а и самата група излезе малко късно, но въпреки това се усети силата, която
има. Песните звучаха все така добре, както и в албума, баса беше ясен, солата
също, а и вокалите на Morten Shax бяха на
ниво през целия концерт, без да си личи умора в края. Сетлистът беше с лек
превес към песните от посления им албум „Erotik Nekrosis”, но и имаше и от дебютното им ЕР „Alone”, като на едноименната песен стана най-големият мош на вечерта.
И тук
идва времето да стане въпрос за публиката на концерта, а и като цяло. Първо
сухите факти - имаше малко хора, не повече от 100 човека и то не на
хедлайнерите, а към традиционното време за посещение на вечерни заведения тип
бар/клуб. Малката численост е оправдана от делничния ден на събитието,
не особено голямата популярност на групата, а и честно казано не особено
добрата реклама на събитието. Щях да спомена и цената на билета (до 28. II -10лв., а след това 14 лв.), но лично на мен тя не ми се
струва висока, а и много от присъстващите влязоха къде без дават пари, където с
5-10 лв., колкото да не е без хич. Странно, но въпреки малката численост имаше
много странични субекти, които не знам дали през живота си въобще са се
докосвали до такова животно като блек метъла, но това е бял кахър. Все пак не
можеш да оставиш празна залата, т.е. действията на организаторите бяха
разбираеми отчасти. Но основният проблем е един, българският метъл фен обича да е мизерник и да прави всичко възможно
около него да е мизерия. Той е два вида - такъв, който е забутан в 80-те и
завинаги ще живее там, и такъв, уж модерен, който всъщност не се докосва до нищо
друго друго освен до алтернатив, гръндж, бритпоп и други ябадабадуби и
концертите му се свеждат до долнокачествени халтури тип трибют в един определен
столичен клуб. Естествено, не може да се забрави и целеустременият само към
модерното, но той поне ходи на концерти и се интересува. Липсва едно много
важно звено - фенът, идващ от 90-те или, ако го е имало, той сега си гледа жената и
децата и не му е до Endezzma. Радващото в случая е, че групата, въпреки
малкия брой на хората, остана удовлетворена, снимаше се с хората, обръщаше им
внимание, остана доволна от реакцията по време на сета си, но това не променя
факта, че в голямата си част феновете всъщност са пияници (да не казвам нещо
повече) с метъл тениски, отколкото хора, следящи какво става със сцената….
No comments:
Post a Comment